Решение № 12353 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2012 г.

Решение № 12353 от 8.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1482/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 124 от 13.12.2011 г. по адм. дело № 159/2011 г. по описа на Административен съд - Ловеч. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Васил Христов Василев от гр. Ловеч, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Васил Христов Василев, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23844 от 13.04.2011 г. издаден от зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер общо на 2328, 90 лв., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 11 250609/17350. Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганите площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е посочил мотиви към издадения административен акт. Освен това е нарушен чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. От мотивите към акта не става ясно нито за какви площи са отпуснати парични средства, нито колко е надплатената част и въз основа на какви обстоятелства е направен извод за недължимо плащане. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Не представляват част от мотивите разпечатките от ИСАК, защото от тях не е ясно кой, кога и как е извършил проверки и на какво се дължат констатираните разлики. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на два пъти - 16.12.2009 г. в размер на 1 126, 31 лв. и на 28.12.2009 г. в размер на 523, 93 лв. (л. 75 от делото), а административният акт е издаден на 13.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Предвид изхода на спора следва да се уважи молбата на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение от 200 лева като направени за настоящата съдебна инстанция разноски. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК