Решение № 12990 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6873/2015 г.

Решение № 12990 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6873/2015 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по жалбата на "ЧЕЗ Р. Б." АД, гр. С., подадена от процесуалните представители на дружеството адв. И. и адв. С., срещу решение № 379 от 7.05.2015 г., постановено по преписка № КЗК-1095/2015 г. (2014 е вярната година) на Комисията за защита на конкуренцията. В жалбата обстоятелствено са релевирани доводи, че решението на КЗК е един порочен и незаконосъобразен административен акт, при издаването на който Комисията е излязла извън обхвата на своята компетентност, не е спазена предвидената от закона форма, нарушен е материалният закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и постановеното решение противоречи на целите на ЗЗК, поради което са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1, т. 2, т. З, т. 4 и т. 5 от АПК. Моли се Решение № 379 от 7.05.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-1095/2014 г. в оспорената част да бъде отменено, като бъдат присъдени на "ЧЕЗ Р. Б." АД направените по делото разноски. При условията на евентуалност се претендира да бъде намален размерът на наложената имуществена санкция, като тя бъде съобразена с конкретния оборот от присъединения обект, за който КЗК е провела индивидуално производство. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), чрез своите процесуални представители оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи в писмени бележки и съдебно заседание за законосъобразност на обжалваното решение и липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - П. С. Б., чрез своя процесуален представител адв. Александрова оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи, че правилно КЗК е установила, че е осъществен съставът на нарушенията по чл. 21 от ЗЗК и жалбата следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд -Четвърто отделение приема жалбата за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок по чл. 64, ал. 1, изречение второ ЗЗК. Като прецени наведените отменителни основания, доказателствата по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна: В Комисия за защита на конкуренцията на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията е образувано производство по преписка № КЗК-1095/3.10.2014 г. по искане на г-н П. С. Б. за установяване на евентуално извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС от страна на "ЧЕЗ Р. Б." АД, във връзка с несключване на договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване, респ. неизкупуване на съоръжения, изградени по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.). В хода на проучването КЗК е установила, че на 24.11.2011 г. между П. Б. и "ЧЕЗ Р. Б." АД е сключен П. Д. за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2, ал. 2 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (ПДПЕРМ - 1200506109/24.11.2011 г.) във връзка с присъединяването на обект: "Жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 52217.647.23, м. "Калнянка - Таралии", град А., община А., област Л.". На 15.10.2012 г. между "ЧЕЗ Р. Б." АД и П. Б. е сключен окончателния договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната електрическа мрежа (ДПЕРМ 1200821731/15.10.2012 г.) във връзка с присъединяване на процесния обект. Съгласно чл. 16 от договора присъединяваното лице се задължава да прехвърли възмездно на ЧЕЗ РБ собствеността на съоръженията за присъединяване на обекта. На 26.08.2013 г. П. С. Б. представя Заявление до Изпълнителния директор на ЧЕЗ РБ с вх. № 1201226800 за сключване на договор за покупко-продажба на енергийно съоръжение /трансформаторен пост/. Преписка с вх. номер 1201226800 от 26.08.2013 г. с инвеститор П. Б., е регистрирана в регистъра на отдел ПЕС в деня на постъпването й на хартиен носител в отдела. На 10.04.2014 г. П. Б. изпраща до ЧЕЗРБ писмо с вх. № СD-Dос-3337 относно сключване на договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване за обект, находящ се в ПИ с идентификатор 52218.647.23, по плана на гр. А., кв. Център, местност "Калнянка - Таралии", област Л., като е изискал да му бъде указана причината за несключване на договор за изкупуване, респ. за неизплащане на средства за изграждането на съоръженията за присъединяване, което е задължение на ЧЕЗ РБ по силата на закона. В писмо на Изпълнителния директор на ЧЕЗ РБ изх. № СD-DОС- 3337/1/30.04.2014 г. до г-н Бобоков относно негово писмо с вх. № СD-DОС- 3337/10.04.2014 г. се посочва, че на основание чл. 20, ал. 7 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните ел. мрежи, "ЧЕЗ Р. Б." АД възстановява разходите, вложени от присъединяваните лица в изграждането на енергийни обекти и съоръжения, чието изграждане е възложено по реда на чл. 20, aл. 5 от цитираната наредба. Размерът на инвестиционните разходи за придобиване на ел. съоръжения, които дружеството може да направи на годишна база, се одобрява от ДКЕВР, като поради системния рестриктивен подход в областта на ценовата регулация, по разбираеми причини дружеството разполага със силно ограничен ресурс за инвестиции в оперативна дейност, което води до забавяне на процесите по придобиване на енергийни обекти и съоръжения. Поради тези обстоятелства, и с цел избягване прилагането на различен подход за определен вид клиенти, както и за да бъде постигнат максимален баланс между интересите на клиентите - собственици на изградени ел. съоръжения и възможностите на дружеството, сключването на договори за придобиване на изградени по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. ел. съоръжения, се осъществява по реда на постъпването на заявленията от страна на присъединяваните лица. Във връзка с така установените факти, КЗК е извършила икономически анализ. Комисията е отчела, че електрическата енергия е особен вид енергиен продукт, който намира широко приложение в почти всички сфери на икономиката, комуналната област и домакинствата. Подробно е обследвала особеностите на процеса от производството до доставката на електрическа енергия до крайните потребители. Изследвала е участието на "ЧЕЗ Р. Б." АД в този процес във връзка с процесното му поведение, като е определила съответния пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ЗЗК, като дейността по електроразпределение по смисъла на ЗЕ, и по-конкретно тази част от лицензионната дейност, която обхваща действията на разпределителното предприятие във връзка с присъединяването на нови абонати, които са изградили необходимите за присъединяването енергийни съоръжения съобразно правилата на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. на чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи (в сила от 4.04.2014 г.). Географският пазар е стеснен до регионите, описани в приложение към Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.1004 г., издадена на ЧЕЗ РБ. Въз основа на така направеният икономически анализ, във връзка с приетите за установени факти по преписката, Комисията за защита на конкуренцията е приела, че ЧЕЗ РБ не е разкрило пред П. Б. съществени обстоятелства, които са неизменна част от процеса по присъединяване, което създава несигурност и неизвестност за инвеститора относно сроковете, в които на присъединяваното лице ще му бъде възстановен размерът на паричните средства, вложени за изграждане на съоръженията за присъединяване. Това обстоятелство е от естество да доведе до ограничаване ползването на оборотните средства от страна на инвеститора, а оттам и до трудности и дори осуетяване на планирането и осъществяването на настоящи и бъдещи инвестиционни намерения. На основание гореизложеното, може да се направи заключение, че в резултат от поведението на ЧЕЗ РБ, изразяващо се в необосновано забавяне на процеса по сключването на договор за покупко - продажба на енергийни съоръжения за присъединяване, изградени по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи, антиконкурентен ефект е налице. Доколкото разглежданото поведение на ЧЕЗ РБ не е в резултат от спазване на вменени му съгласно секторното законодателство задължения или други външни за дружеството причини, то не може да се приеме, че разглежданото поведение на ЧЕЗ РБ е обективно обосновано. Крайният извод на Комисията е, че процесното поведение на ЧЕЗ РБ представлява злоупотреба с господстващо положение на пазара, която може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите в нарушение на чл. 21 от ЗЗК. При определяне на имуществената санкция КЗК е съобразила продължителността и тежестта на нарушението, отчела е липсата на утежняващи или смекчаващи отговорността обстоятелства, като с оглед разпоредбите на чл. 100 от ЗЗК и приетата Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията, е определила размера на санкцията на 1 250 065 лева. За да се произнесе по същество на подадената от "ЧЕЗ Р. Б." АД жалба срещу решение № 379/07.05.2015 г., постановено по преписка № КЗК - 1095/2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, настоящият съдебен състав следва на първо място да определи предмета на съдебната проверка. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административен акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. В конкретния случай оспореното от "ЧЕЗ Р. Б." АД решение на КЗК засяга негативно дружеството само в частта му по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, с които съответно се 1) установява, че "ЧЕЗ Р. Б." АД е извършило нарушение по чл. 21 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение, представляваща необосновано забавяне сключването на договор за покупко - продажба на енергийни съоръжения за присъединяване, изградени по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи, която може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите /т. 1/; 2) налага имуществена санкция в размер 1 250 065 (един милион двеста и петдесет хиляди и шестдесет и пет) лева за нарушението /т. 2/; 3) постановява прекратяване на нарушението по т. 1 и налага на "ЧЕЗ Р. Б." АД следната поведенческа мярка: в 30-дневен срок от уведомлението за настоящото решение, да изготви и предостави на П. С. Б. подробен списък, в който да бъдат изрично изброени (вкл. с отбелязване, във връзка с кой имот е изискуем документа; във връзка с кой имот са необходимите сервитути, които следва да бъдат учредени, както и от кого) всички изискуеми документи, във връзка с подписване на Договор за покупко-продажба на изградените по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. /НПППЕЕПРЕМ/ съоръжения за присъединяване на обект: "Жилищна сграда в ПИ с идентификатор № 52217.647.23, м. "Калнянка - Таралии", град А., община А., област Л.", респ. за изкупуване на енергийните съоръжения /т. 3/ и 4) задължава "ЧЕЗ Р. Б." АД след изтичане на срока по предходната т. 3 да уведоми Комисията за защита на конкуренцията за изпълнението на задължението по т. 3 от настоящото решение, като представи копие от съответните документи удостоверяващи изпълнението (писмо, приемно- предавателен протокол и/или др.) /т. 4/. Предвид факта, че жалби от останалите страни в административното производство не са постъпили в законоустановения срок, съдът счита, че процесното решение на КЗК в частта му по т. 5, с която се установява, че няма основание за предприемане на действия за извършено нарушение по чл. 102 от ДФЕС от страна на "ЧЕЗ Р. Б." АД не е обжалвано в предвидения от закона срок, поради което е влязло в законна сила и представлява стабилен административен акт в тази си част. При така очертания предмет на съдебната проверка, във връзка с доводите в жалбата и съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Аргументите за това са следните: Атакуваното решение е издадено от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК и в пределите на правомощията на Комисията за защита на конкуренцията, като независим специализиран държавен орган. Неотносими към предмета на настоящия казус са релевираните от жалбоподателя аргументи в посока липса на компетентност на КЗК да разрешава гражданскоправни спорове между страните по преписката. Принципно това е така, но предмет на процесното решение на Комисията не е гражданскоправния спор между страните дали, кога и как трябва да бъде сключен договор за покупко - продажба на енергийни съоръжения за присъединяване, а предмет на обследване е едностранното поведение на "ЧЕЗ Р. Б." АД във връзка с водене на процеса по сключването на договор за покупко - продажба на енергийни съоръжения за присъединяване, изградени по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи и съответно злоупотребата на разпределителното дружество с господстващото му поведение и антиконкурентния ефект от едностранното поведение. В този смисъл съгласно чл. 8, т. 1, т. 2 и т. 9 от ЗЗК, Комисията е компетентна да установява нарушения по ЗЗК, да налага имуществени санкции и да постановява прекратяване на нарушенията, включително като налага подходящи поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията. На следващо място решението е обективирано и в предвидената в чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържа визираните в този текст реквизити. Неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателя аргументи, в посока неспазване на законоустановената форма, тъй като в процесното решение не са изложени конкретни факти за извършения икономически анализ и не е посочен и анализиран засегнатият пазар. Настоящият съдебен състав приема, че КЗК е изложила конкретните фактически и правни основания за издаване на процесното решение, с което е изпълнила задълженията си по чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, като правните изводи следва да се преценяват във връзка с прилагането на материалноправните разпоредби. В производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая е извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознават с материалите по преписката. Съдържанието на акта сочи, че решението на Комисията за защита на конкуренцията е надлежно мотивирано, като са обсъдени всички представени от страните доказателства, относими към извършеното проучване. Неоснователни са възраженията на "ЧЕЗ Р. Б." АД за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при образуването на производството, поради липса на правен интерес от страна на П. Б. за подаване на искане за установяване на нарушение по чл. 21 от ЗЗК. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК, производството пред КЗК за установяване на нарушение по Закона за защита на конкуренцията се образува по искане на лицата, чиито интереси са засегнати или застрашени от нарушение по този закон. Систематичният анализ на цитираните законови разпоредби налага извод, че за да бъде сезирана валидно КЗК и да се породи задължението за постановяване на акт по същество е необходимо молителят да обоснове пряко и лично засягане или застрашаване на свои права и законни интереси. В този смисъл за правните субекти съществува възможност да сезират валидно КЗК, но трябва да представят доказателства в какво точно се изразява непосредственото засягане на техните интереси. Ако подобно засягане не може да бъде установено с конкретни доказателства, искането следва да се квалифицира от органа по конкуренция само като сигнал, от който евентуално КЗК да се самосезира. В конкретния случай поведението на "ЧЕЗ Р. Б." АД безспорно засяга интересите на П. Б. във връзка с възмездното прехвърляне на собствеността на изградените съоръжения за присъединяване, което е гарантирано от закона. В този смисъл съдът приема, че П. Б. има правен интерес от евентуалното установяване на злоупотреба с господстващо положение от страна "ЧЕЗ Р. Б." АД във връзка с процеса по прехвърляне на собствеността на изградените съоръжения за присъединяване. На следващо място неоснователни са и релевираните от страна на жалбоподателя аргументи за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила във връзка с необсъждане от страна на комисията на направените предложения за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК. Съгласно този чл. ответната страна по чл. 74, ал. 2 от ЗЗК може да предложи да поеме задължения, с които да се постигне преустановяване на поведението, във връзка с което е образувано производството, като Комисията може да одобри с решение тези задължения. В този случай комисията прекратява производството, без да установява наличие на нарушение, като постановява, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай прекратяването на производството пред КЗК по този ред няма да постигне ефективен възпиращ ефект спрямо предприятието, поради което смята, че правилно КЗК като краен резултат не е одобрила предложения за поемане на задължения. Настоящият съдебен състав намира, че правилно е приложен и материалния закон, като споделя правния извод на КЗК, че с поведението си "ЧЕЗ Р. Б." АД осъществява нарушение по смисъла на чл. 21 от ЗЗК. Съгласно тази разпоредба забранено е поведението на предприятия с монополно или господстващо положение, както и на две или повече предприятия със съвместно господстващо положение, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите. За да бъде осъществен съставът на това нарушение е необходимо наличие, при условията на кумулативност на следните предпоставки - предприятие с господстващо положение, дефинирано с разпоредбата на чл. 20 от ЗЗК и поведение на това предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите със своите действия, част от които примерно изброени в разпоредбите на чл. 21, т. 1 - т. 5 от ЗЗК. Съгласно чл. 20 ЗЗК, господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да попречи на конкуренцията на съответния пазар, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи. В този смисъл, наличието на господстващото положение на определено предприятие се определя от икономическата мощ, която последното притежава и която би му позволила да има пазарно поведение, независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи, като по този начин препятства поддържането на действителната конкуренция на съответния пазар. За да бъде установено господстващото положение на дадено предприятие следва да бъде точно определен съответния продуктов и географски пазар по смисъла на § 1, т. 15 ДР на ЗЗК, да бъде направен обстоен анализ на структурата и нивото на концентрация на този пазар - кои са участниците, какъв е техния пазарен дял, какви са финансовите ресурси, с които разполагат, какви са възможностите за достъп до пазара на нови участници и т.н. Неоснователни в този смисъл са възраженията на "ЧЕЗ Р. Б." АД, че в конкретния случай Комисията неправилно е определила съответния пазар като дейността по електроразпределение по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ), и по-конкретно тази част от лицензионната дейност, която обхваща действията на разпределителното предприятие във връзка с присъединяването на нови абонати, които са изградили необходимите за присъединяването енергийни съоръжения съобразно правилата на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. на чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи (в сила от 4.04.2014 г.). Съдът счита, че процесното поведение на "ЧЕЗ Р. Б." АД, изразяващо се в едностранно забавяне на процеса по сключването на договор за покупко-продажба на енергийни съоръжения за присъединяване, изградени по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи, непосредствено засяга дейността по електроразпределение по смисъла на ЗЕ, поради което и това е съответния пазар по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК. В настоящият случай безспорно е установено, че "ЧЕЗ Р. Б." АД притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), сега Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в границите на определената лицензионната територия за срок от 35 години. Дружеството извършва експлоатацията и поддръжката на електроразпределителната мрежа и осигурява преноса през електроразпределителните мрежи на електрическа енергия. Всички тези аргументи са достатъчни, за да бъде направен обоснования извод, че "ЧЕЗ Р. Б." АД притежава господстващо положение на пазара по електроразпределение по смисъла на ЗЕ, и по-конкретно тази част от лицензионната дейност, която обхваща действията на разпределителното предприятие във връзка с присъединяването на нови абонати, които са изградили необходимите за присъединяването енергийни съоръжения съобразно правилата на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. на чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните ел. мрежи (в сила от 4.04.2014 г.). В този смисъл този елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК е осъществен. На следващо място следва да бъде изследвано дали е налице едностранно поведение на "ЧЕЗ Р. Б." АД, изразяващо се в забавяне на процеса по изкупуване на енергийните съоръжения. Видно от подробно изяснената фактическа обстановка по преписката, на 26.08.2013 г. П. С. Б. представя Заявление до Изпълнителния директор на "ЧЕЗ Р. Б." АД с вх. № 1201226800 за сключване на договор за покупко-продажба на енергийно съоръжение (трансформаторен пост). По това заявление е образувана преписка в ЧЕЗ РБ и е регистрирана в регистъра на дружеството. На заявителя обаче не е представена никаква информация относно подаденото заявление, поради което на 10.04.2014 г. П. Б. изпраща до ЧЕЗ РБ ново писмо с вх. № СD-Dос-3337 относно сключване на договор за покупко-продажба на съоръжения за присъединяване, с което е изискал да му бъде указана причината за несключване на договор за изкупуване, респ. за неизплащане на средства за изграждането на съоръженията за присъединяване, което е задължение на ЧЕЗ РБ по силата на закона. В писмо на Изпълнителния директор на ЧЕЗ РБ изх. № СD-DОС- 3337/1/30.04.2014 г. до г-н Б. относно негово писмо с вх. № СD-DОС- 3337/10.04.2014 г. се посочва, че размерът на инвестиционните разходи за придобиване на ел. съоръжения, които дружеството може да направи на годишна база, се одобрява от ДКЕВР, като поради системния рестриктивен подход в областта на ценовата регулация, по разбираеми причини дружеството разполага със силно ограничен ресурс за инвестиции в оперативна дейност, което води до забавяне на процесите по придобиване на енергийни обекти и съоръжения. Поради тези обстоятелства, и с цел избягване прилагането на различен подход за определен вид клиенти, както и за да бъде постигнат максимален баланс между интересите на клиентите - собственици на изградени ел. съоръжения и възможностите на дружеството, сключването на договори за придобиване на изградени по реда на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. ел. съоръжения, се осъществява по реда на постъпването на заявленията от страна на присъединяваните лица. Едва в производството пред КЗК по процесната преписка обаче става ясно, че "ЧЕЗ Р. Б." АД също така счита, че не всички изискуеми документи за сключване на договора са били представени от П. Б., поради което дори да дойде реда на неговото заявление, до сключване на договор отново няма да се стигне докато не бъдат представени изискуемите според дружеството документи. Следва да бъде посочено също така, че съоръженията изградени от П. Б. се ползват безвъзмездно от "ЧЕЗ Р. Б." АД и съответно за дружеството е ирелевантен моментът на сключване на договора за покупко - продажба. Всички тези факти недвусмислено показват, че "ЧЕЗ Р. Б." АД необосновано е забавило процеса по изкупуване на съоръженията за присъединяване, изградени от П. Б., като не е разкрило съществени обстоятелства, които са неизменна част от процеса по изкупуване на съоръженията за присъединяване. Вярно е, че размерът на инвестиционните разходи за придобиване на ел. съоръжения, които дружеството може да направи на годишна база, се одобрява от КЕВР и "ЧЕЗ Р. Б." АД не може да изкупи всички изградени съоръжения. Вярно е също така, че "ЧЕЗ Р. Б." АД е разработило процедура за поетапно изкупуване по реда на постъпването на заявленията, която е съобразена с размера на признатите от КЕВР инвестиционни разходи. Факт е обаче също така, че повече от 8 месеца (в периода 26.08.2013 г. - 30.04.2014 г.) "ЧЕЗ Р. Б." АД не е предоставило никаква информация на П. Б. за движението по неговата преписка. Факт е също така, че "ЧЕЗ Р. Б." АД не е указало на П. Б. за липсата на изискуеми документи, които според дружеството са абсолютна предпоставка за сключването на договор, които обстоятелства стават ясни на П. Б. едва в образуваното пред КЗК производство. Съдът счита, че именно тези действия на "ЧЕЗ Р. Б." АД представляват едностранно поведение, което деформира и уврежда пазара на електроразпределение по смисъла на ЗЕ, и по-конкретно тази част от лицензионната дейност, която обхваща действията на разпределителното предприятие във връзка с присъединяването на нови абонати, които са изградили необходимите за присъединяването енергийни съоръжения. Посредством това поведение на "ЧЕЗ Р. Б." АД се създава правна несигурност както за лицата, които са изградили съоръжения, така и за лицата, които искат да се присъединят към разпределителната мрежа и биха се възползвали от разпоредбата на 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. По този начин се засягат и интересите на крайните потребители, които в крайна сметка заплащат определените от КЕВР цени за разпределение на електрическата енергия. Крайният извод на настоящата съдебна инстанция е, че "ЧЕЗ Р. Б." АД е осъществило състава на разпоредбата на чл. 21 от ЗЗК, като с едностранното си поведение е забавило процеса по изкупуване на изградените от П. Б. съоръжения, като по този начин е увредило пазара на електроразпределение по смисъла на ЗЕ, и по-конкретно тази част от лицензионната дейност, която обхваща действията на разпределителното предприятие във връзка с присъединяването на нови абонати, които са изградили необходимите за присъединяването енергийни съоръжения съобразно правилата на чл. 20, ал. 5 от Наредба № 6/2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.), респ. на чл. 21, ал. 5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните мрежи. В жалбата е направено искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция, тъй като целите на ЗЗК биха били постигнати и с налагането на по - малка такава. Решаващият съдебен състав счита, че определеният от КЗК размер на имуществената санкция е съответстващ и адекватен на осъщественото от жалбоподателя нарушение, а възраженията са неоснователни. С решението на КЗК е определена имуществена санкция за нарушение по чл. 21 от ЗЗК на жалбоподателя в размер на 1 250 065 лв., като е приложен двустепенен метод за изчисление по отношение на неговата продължителност и тежест, като не са установени отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът счита, че определената имуществена санкция е в съответствие с изискванията на Методиката за определяне на санкциите по ЗЗК, приета на основание чл. 100, ал. 4 от ЗЗК. Съгласно т. 9 и т. 9.1 от Методиката, КЗК определя основния размер на санкцията въз основа стойността на нетните приходи от продажби на съответните продукти (стоки, услуги или продукция), които са пряко или косвено засегнати или биха могли да бъдат засегнати от нарушението и които продажби предприятието е реализирало през последната финансова година от участието му в нарушението. Обосновани са изводите на КЗК, че засегната в случая услуга е дейността по разпределение на ел. енергия на битови потребители, осъществявана от "ЧЕЗ Р. Б." АД. Неоснователно е възражението, че размерът на санкцията следва да се определя само върху приходите от разпределение на обекти присъединени към разпределителната мрежа на ЧЕЗ РБ, посредством изградените от П. Б. съоръжения. Предвид установения съответен продуктов и географски пазар, съдът счита, че основният размер на санкцията следва да бъде определен върху приходите от целия пазар. На следващо място правилно Комисията е квалифицирала нарушението като леко нарушение по смисъла на методиката и съответно е определила основен размер на санкцията в размер под 5 % от нетните приходи от разпределение на ел. енергия на битови потребители. Точно е отчетен и коефициентът за продължителност в размер на 1.5, предвид процесния период на нарушението. Настоящият съдебен състав приема, че с оглед характера и степента на нарушението, както и специалната превенция за предотвратяване на бъдещи злоупотреби с господстващо положение на този пазар, наложеното наказание е законосъобразно, обосновано и справедливо. На последно място съдът счита, че решението в частта, с което е постановено прекратяване на нарушението и е наложена на "ЧЕЗ Р. Б." АД процесната поведенческа мярка е насочено към възстановяване на деформацията на съответния пазар и съответно е законосъобразно постановено във връзка с правомощията на КЗК по чл. 8, т. 9 от ЗЗК. С оглед на изложеното настоящият състав счете, че не са налице релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна на оспореното решение, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, на ответника и на заинтересованата страна следва да бъдат присъдени поисканите своевременно разноски на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Процесуалният представител на П. Б. е претендирал разноски пред настоящата инстанция в размер на 14500 лв., представляващи внесена сума по договор за правна защита и съдействие. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 5000 лева, вместо поисканите 14 500 лева. В този смисъл "ЧЕЗ Р. Б." АД следва да заплати на П. Б. разноски в размер на 5000.00 лева. Основателна е и претенцията на КЗК за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция преди изменението, обн. в ДВ. бр. 84 от 25.10.2016 г.) се определят от съда за един юрисконсулт по аналогията за присъждане на възнаграждение само за един адвокат, в размер на 300 лева. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение,