Решение № 2658 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2013 г.

Решение № 2658 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9296/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Петя Манолова като процесуален представител на "Т енд Д" ЕООД - гр. София срещу решение № 1200/15.05.2013 г., постановено по адм. дело № 4035/2012 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 031201860/13.07.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 672/25.10.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците май и юли 2009 г. в общ размер от 476 000 лв. и определен за внасяне корпоративен данък за 2007 г. в размер на 199,25 лв. и за невнесени в срок задължения за данъци са начислени лихви. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага оплаквания, че обжалваното решение противоречи на правото на Европейския съюз, имащо директно приложение в България, като цитира практика на СЕС в Люксембург - решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-285/11. Според касатора, от съдебно-счетоводната експертиза е установено, че издадените фактури от "Фриго трейд" ЕООД са осчетоводени при ревизираното дружество (неправилно сочено в касационната жалба като ищец) и при неговия доставчик и че след като е установено, че доставката е свързана с авансово плащане, което е юридически факт, то той води до изискуемост на ДДС по силата на законовата разпоредба. Излага оплаквания, че съдът не е съобразил, че при връчването и на ревизионния доклад и на ревизионния акт не са връчени приложенията от описа на неразделната част от доклада. Касаторът се оплаква, че приходните органи не са уважили искането му за удължаване срока за възражение срещу ревизионния доклад. В голямата си част касационната жалба е насочена против действията на приходните органи, издали ревизионния доклад и ревизионния акт, а не срещу съдебното решение, което е предмет на настоящата касационна проверка. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт и присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: В частта по ЗДДС, за да отхвърли жалбата срещу посочения по-горе ревизионен акт за отказано право на данъчен кредит на "Т енд Д" ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че наличието на авансови плащания по фактурите, издадени от "Фриго трейд" ЕООД, не е достатъчно, за да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Съдът е установил наличие на сключени договори от 29.05.2009 г. с предмет доставка на 130 000 кг замразен пилешки бут и 64 000 кг замразени пилешки гърди с произход от Бразилия и договор от 22.07.2009 г. отново за доставка на 125 000 кг замразен пилешки бут, 130 000 кг пилешки гърди, 130 000 кг замразено пуешко обезкостено месо и 124 000 кг замразен пуешки бут. Установено е също така, че и в двата договора страните по тях са уговорили цената по доставките да е дължима авансово в 15-дневен срок от сключването им, а доставката на стоките да се извърши до 5 месеца, считано от датата на предварителната заявка на получателя, франко неговия склад, придружен с необходимите документи. Съдът е приел, че и по двата договора липсва изпълнение на уговорените доставки, а авансовите плащания, за които доставчикът е издал фактури на получателя (ревизираното дружество) не се дължи данъчен кредит поради това, че ДДС е начислен неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според съда липсва елементарна икономическа логика дружеството в рамките на два месеца да се лишава от парични средства общо в размер на 2 380 000 лв. - данъчната основа по фактурите, с които е начислен общ размер на ДДС 476 000 лв., без да е налице изпълнение на доставките. Според съда няма и доказателства за разваляне на договорите, нито за връщане на получените авансово суми или анулиране на фактурите. Според съда прехвърлянето на парични средства може да се квалифицира като дарение, което не представлява облагаема доставка е и извън обхвата на ЗДДС, поради което е направен извод, че фактурите са издадени в нарушение на закона, доколкото не документират настъпила за първи път стопанска операция - авансово плащане за доставки на стоки и затова начисления в тях ДСС се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Относно твърденията на жалбоподателя за идентичност от фактическа страна на спора с фактите по главните производства по дела С-142/11, С-324/11 и С-285/11 на СЕС, са приети от съда за неоснователни. В частта по ЗКПО съдът също е приел, че жалбата е неоснователна и че законосъобразно приходните органи са преобразували финансовия резултат на ревизираното дружество на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. За да приеме този резултат, съдът се е позовал на установеното по делото, че недвижимият имот, собственост на жалбоподателя е въведен в експлоатация през месец юли 2007 г., т. е. той е завършен изцяло и има покрив. Според съда издадената фактура 4 месеца след въвеждане в експлоатация на имота за демонтаж и монтаж на покрива не установява действително данъчно събитие. Наред с това съдът е изложил мотиви, че по делото липсват доказателства за действителното извършване на СМР по демонтаж и монтаж на покрив и дори не са наведени и доводи по оспорване на ревизионния акт в тази му част. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС - актуална редакция за процесните данъчни периоди (понастоящем ал. 7), когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши плащане по доставката, данъкът става изискуем при получаване на плащането. Това означава, че за да се извърши авансово плащане, за страните по договора трябва да е ясно, че доставката на стоки, която е договорена между тях ще бъде осъществена. В процесния случай и в двата договора изрично е предвиден срок на доставките - 5 месеца, считано от датата на предварителната заявка на получателя, франко неговия склад, но такива не са осъществени. Правилно съдът е отбелязал в решението си, че няма доказателства за разваляне на договорите, за анулиране на фактурите или за връщане на авансово платените суми в общ размер от 2 800 000 лв. Следва да има предвид, че се касае за хранителни стоки, макар и замразени (с произход Бразилия) и с оглед вида им, следва да се направи извод, че към момента на извършеното авансово плащане, доставчикът не е имал договорените количества, нито това е било налице след 5-месечния срок, който са договорили за доставяне на стоките. Изпълнение на доставките не е доказано и към момента на приключване и на съдебните производства - първоинстанционото и настоящето касационно, което показва липсата на намерение и готовност на доставчика, въпреки платената авансово сума в общ размер от 2 800 000 лв. да достави договорените стоки. Авансовото плащане не съществува само за себе си, след като и законът не го определя като данъчно събитие, поради което винаги трябва да се държи сметка при наличие на такова, извършена ли е съответната доставка на стока или услуга. Законът допуска приспадане на право на данъчен кредит за реално осъществени доставки, а не само за договорени, респ. заплатени частично или изцяло без да е доказано тяхното изпълнение, поради което и изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с приложимия материален данъчен закон - ЗДДС. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд - вж. решения по адм. дела № 8198/2012 г., № 6560/2012 г., № 398/2013 г. и мн. др. Неоснователно касаторът се позовава на решения по дела С-142/11, С-324/11 и С-285/11 на СЕС на СЕС в Люксембург, които според него третират идентични на процесния факти по главните производства. Относно авансовите плащания, като основание за приспадане на данъчен кредит нееднократно СЕС е приемал, че за да се приспадне данъчен кредит по авансови плащания, следва към момента на авансовото плащане всички елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане - решения по дела С-549/11 ("Орфей България" ЕООД) и С-19/11 ("Ефир" ООД). В процесния случай при неосъществени доставки на стоки, правилно решаващият съд е приел, че законосъобразно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС поради неправомерно начислен ДДС. В тази връзка неоснователно касаторът се позовава на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като начисляване на ДДС с отразяване на фактурите в счетоводството на доставчика, както и осчетоводяване на разходи от получателя, не водят до извод за наличие на предпоставките на признаване на правото на данъчен кредит. В частта по ЗКПО, правилно първоинстанционният съд е установил, че сградата, за която е фактурирана доставка "демонтаж и монтаж на покрив", е въведена в експлоатация, то издадената фактура и осчетоводен разход във връзка с нея води до наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Затова и правилно съдът е приел, че законосъобразно е преобразуван финансовият резултат на касатора в посока увеличение с данъчната основа по процесната фактура. Освен това правилно съдът е установил, че при липсва на каквито и да било доказателства за осъществяване на СМР по демонтаж и монтаж на покрив, а и липсата на такива твърдения, вкл. и в касационната жалба, обосновават установения с ревизионния акт допълнително начислен корпоративен данък, ведно със съответните лихви. Оплакванията за извършени съществени нарушения на административнопроизводствените правила в ревизионното производство, са неоснователни. Допуснатите нарушения не могат да обосноват незаконосъобразност на ревизионния акт на това основание и правилно и първоинстанциония съд е приел, че ревизионният акт е издаден при спазване на изискванията на закона и на процесуалните правила. Правилно съдът е приел, че всички събрани по време на ревизията документи са били на разположение на жалбопадателя, а и в закона няма изискване те да му бъдат изпращани. Относно неудължаването на срока за възражение срещу ревизионния доклад, това е в правомощията и преценката на приходния орган и не се контролира от съда. Предвид изхода на делото на касатора не се присъждат разноски, въпреки направеното искане за това. С оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от пороците, посочени от касатора, и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, I отделение