Решение № 16254 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2011 г.

Решение № 16254 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1659/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на областния управител на област Варна против решение № 2498/02.12.2010 г. по адм. дело № 511/2010 г. Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № РД - 10-7706-14/25.01.2010 г. на същия административен орган, с която на Иван Николов Добрев е наложено дисциплинарно наказание "забележка" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован тъй като заповедта е издадена при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Варна е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорената заповед на областния управител на област Варна, с която на ответника по касационната жалба Иван Добрев, който тогава заема длъжността "директор" на дирекция "АКРРДС", в областна администрация Варна, е наложено дисциплинарно наказание "забележка", е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст преди налагане на дисциплинарната санкция служителят не е изслушан от наказващия орган. Въпреки твърдяното от процесуалния представител на касационния жалбоподател данни за изслушване не се съдържат в заповедта за налагане на наказание (в акта са коментирани само писмените обяснения на служителя) и доказателства, установяващи посоченото обстоятелство, не са ангажирани. Обстоятелството, че довод в този смисъл не е направен от жалбоподателя не освобождава съда от задължението да извърши проверка на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания (чл. 168, ал. 1 от АПК), нито административния орган от задължението да ангажира доказателства за спазване на законовите изисквания съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Ето защо възражението на касатора, че липсата на конкретен довод за неспазване на процедурата, води до извод, че при издаване на заповедта всички процедурни изисквания са изпълнени, е неоснователно. Допуснатото при издаване на заповедта нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като ограничава правото на служителя на защита. Този пропуск на административния орган не може да бъде преодолян с обстоятелството, че преди налагане на дисциплинарното наказание служителят е поканен да даде и е депозирал писмени обяснения. Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл задължава дисциплинарнонаказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Изискванията са кумулативни, поради което неспазването на всяко едно от тях е обосновава нарушение на посочената норма. Ето защо посоченото нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл е достатъчно основание за отмяна на заповедта, без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл). Поради това като приема, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващ отмяна на административния акт, Административен съд - Варна постановява решение в съответствие със закона. Ето защо доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. При липсата на доказателства за изслушване на служителя от административнонаказващия орган, аргументиран и в съответствие с доказателствата е изводът на съдебния състав, че при издаване на оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, порок, водещ до отмяна на административния акт. Действително, в нарушение на изискванията на чл. 171, ал. 4 от АПК, указания за представяне на доказателства в този смисъл не се дадени от първоинстанционния съд, но при липсата на касационен довод за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на служебни правомощия на касационната инстанция за проверка на съдебното решение на това основание (арг. от чл. 218 от АПК), констатираният процесуален пропуск на първоинстанционния съд не може да бъде основание за отмяна на съдебния акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,