Решение № 11383 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1993/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите, подадена чрез юрисконсулт Тодорова против Решение 27682/ 19.12.2024г., постановено по административно дело 1148/ 2020 г. по описа на Административен съд- София град, с което е отменено Решение 240/ 15.11.2019 г., издадено от министъра на околната среда и водите, с което е отказано продължаване на срока на действие на Разрешително 02480012/ 01.12.2008г. за ползване на акваторията на язовир Въча за Плаващо съоръжение в язовир Въча- несамоходна плаваща база Б- 100 Чайка и преписката по заявление вх. ПВ-7/ 16.03.2016 г., е изпратена на министъра на околната среда и водите за ново разглеждане и произнасяне с акт по чл.78 ЗВ в едномесечен срок. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и да се отхвърли жалбата срещу Решение 240/ 15.11.2019 г., издадено от министъра на околната среда и водите. Ответникът- Интерпром ЕООД в представения писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез адвокат Маркова оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа изложените в представения писмен отговор доводи. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, като верни и обосновани. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния орган е инициирано със заявление на Интерпром ЕООД вх. ПВ-7/ 16.03.2016 г. за издаване на разрешително за ползване на повърхностен воден обект- язовир по Приложение 1 към Закона за водите по чл. 46, ал.1 ЗВ, с приложени към него документи. В хода на съдебното производство от страна на адм. съд е констатирано, че са налице предпоставки за спиране на производството по делото и с Протоколно определение от 13.10.2020г. същото е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПКq вр. с чл. 144 АПК, до произнасянето по адм. дело 9995/ 2020 г. на ВАС с влязъл в сила съдебен акт. С Решение 9132/ 23.07.2024 г. по адм. дело 2397/ 2022 г. ВАС петчленен състав на Първа колегия е отменил План за управление на речните басейни в Източнобеломорския район за периода 2016г.- 2021 г. и Националната програма за изпълнението му, приети с Решение 1106/ 29.12.2016 г. на МС, в обжалваната ЧАСТ за предвидените мерки по отношение на водното тяло язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, конкретно: Мярка с код DW 4, действие 3. Прекратяване след изтичане на срока на действие на съществуващите разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4-3 и Мярка Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно водоснабдяване, код DW 4, действие: Преустановяване издаването на нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно- битово водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване, код DW 4- 4. След възобновяване на съдебното производство, съобразявайки посоченото по- горе съдебно решение, административният съд, е приел, че атакуваният административен акт на министъра на околната среда и водите следва да бъде отменен с оглед отмененият ПУРБ 2016- 2021 г. в частта му за язовир Въча. Съдът е посочил като необоснована констатацията на административния орган, за нарушаване на обществените интереси, когато в резултат на водовземане или ползване се създава опасност от нарушаване на условията на плановете за управление на речния басейн, както и опасност от негативно въздействие върху качеството на водите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, че с отмяната на ПУРБ в Източнобеломорски район за периода 2016- 2021 г. и Национална програма за изпълнението му, приети с решение 1106/ 29.12.2016 г. на МС в частта за предвидените мерки по отношение на водно тяло- язовир Въча за опазване на повърхностните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване, е отпаднала материалноправната предпоставка за постановяване на оспорения акт с използваните в него аргументи. Видно от съдържанието на оспорения пред АССГ, административен акт, издателят се мотивира с ПУРБ-ИБР 2016-2021г., в отменените части с решение 9132/ 23.07.2024 г. на ВАС. Анализираните норми на чл. 149, ал. 1 и чл. 149а, ал. 1 ЗВ са общи и препращат към плановете за управление на речните басейни, съвместимостта с обществените интереси и анализи на състоянието на водните обекти, като предвид отмяната на ПУРБ- ИБР, са неприложими. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че освен мерките в ПУРБ е нарушен и общественият интерес, което е самостоятелно основание за отказ за подновяване на разрешителното. Действително, съгласно чл.78, ал.2, т.2 ЗВ, заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава, преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1, който преценява дали не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. В издаденият административен акт е посочена бланкетно нормата на чл. 49 ЗВ, която предвижда в кои случаи се нарушават обществени интереси. Не са изложени доводи и/ или констатации във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗВ. Такива доказателства липсват и по административната преписка. Липсва обоснован анализ и преки доказателства, че плаващите бази/ къщички са потенциален източник, т.е. опасност за замърсяване на водите. Съгласно чл. 119, ал. 2 ЗВ, опазването на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване следва да се осъществява така, че да се предотврати влошаването на техните качества. Противно на изложеното в касационната жалба, потенциалната опасност за замърсяване на водите също подлежи на доказване, а не се основава само на обстоятелства, свързани с ползването на несамоходната плаваща база, разположена в акваторията на язовира. В случая липсва конкретика за несъответствие на дейността с нормативна забрана, нарушаване на определен интерес с приоритетен характер, в какъв аспект физиологичен, биологичен или химичен, е налице потенциална опасност да се влоши състоянието на водния обект, коя дейност се счита за нежелана, рискова и има потенциал за неблагоприятно въздействие. По никакъв начин не се установява как точно се нарушава обществения интерес. В решението на министъра на околната средата и водите е посочено единствено, че искането на Интерпром ЕООД не може да бъде удовлетворено, тъй като дейността му е несъвместима с предназначението на язовира, с позоваване на ПУРБ 2016-2021, след като е отменен в частта относно предвиденото предназначение за питейно-битово водоснабдяване. Следва да се има предвид, че административният акт трябва да съдържа мотивите, които да сочат връзка между установените факти и последиците от приложимата правна норма. Предпоставка за законосъобразност е излагането на мотиви, обосновавани с фактическа и правна обстановка. Както правилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, сочената от процесуалния представител на ответника опасност от негативни въздействия върху качеството на водата не е изследвана в хода на административното производство, а е бланкетно заявена в текста на преценката и на оспореното решение. Единствено бланкетното позоваване без конкретни изложени мотиви в тази насока не могат да наведат на извод за обоснованост на оспорения отказ. Следва да се отбележи, че по отношение на водоизточника не са взети адм. мерки за защита по чл.119, ал.4 и ал.5 ЗВ. Язовирът се използва за напояване и енергопроизводство, като няма данни за започнали процедури по ЗВ за водовземане с цел питейно- битово водоснабдяване от повърхностни води- чл.50, ал.4, т.1 ЗВ. Принципът за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване, се реализира чрез комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси чл. 2, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 от ЗВ, на основание издадено разрешително- по чл.50 ЗВ. Налице е правна възможност за продължаване на неговото действие. Според разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗВ, органът по чл.52, ал.1 продължава срока на действие на издадено разрешително, когато молбата е подадена в срока по ал.1; когато не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и когато са изпълнени условията на издаденото разрешително. Настоящият съдебен състав счита, че няма противоречия в процесната дейност по ползване на воден обект и нормативни разпоредби или обществени интереси. Съгласно чл.119, ал.4, т.2 ЗВ, една от мерките за опазването на водите, предназначени за питейно- битово водоснабдяване, и на минералните води се осъществява чрез определяне на санитарно- охранителни зони (СОЗ), около водовземните съоръжения за питейно- битово водоснабдяване. Редът и начинът за определяне на санитарно- охранителните зони по ал. 4, т. 2, забраните и ограниченията в техните граници се определят с наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 6 от Закона за водите. Съгласно чл. 10 от Наредба 3 от 16.10.2000 г. в поясите II и III се забраняват, ограничават или ограничават при необходимост дейностите, посочени в Приложения 1 и 2. Ако по време на водоползването се установи, че някоя от ограничените дейности по приложения 1 и 2 влошава количеството и/ или качеството на добиваната вода, тази дейност се забранява от органа по чл.37, установил СОЗ. В случая няма учредена СОЗ около водоизточника, което би позволило, преценка доколко дейността, попада в т.н. забрани, ограничения или ограничения при доказана необходимост- т.8 и т. 9 от ДР на Наредба 3 от 16.10.2000г. Съответно не може да се прецени дали с оглед местонахождението в акваторията на язовира дейността, попада в пояс II или пояс III, което определя дали дейността е забранена или ограничена при доказана необходимост. По делото няма данни, поради наличието на дейностите, които се причисляват към тези по т. 4 и т.23 от приложение 1 от Наредба 3 от 16.10.2000, да е настъпило замърсяване или влошаване качеството на водите във физичен, химичен или биологичен аспект. Няма данни, че се влошава количеството и/ или качеството на добиваната вода, поради което дейността да подлежи на забрана. Поради описаното отказа за продължаване на срока на действие на разрешително за ползване на акваторията на язовир Въча правилно е отменен от адм. съд, като неправилен. След връщане на административната преписка, при произнасянето си по така направеното искане, административният орган следва да съобрази предвижданията на приетия ПУРБ- ИБР за периода 2022г.- 2027г. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че не са налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт, с оглед което същият, като валиден, допустим и правилен, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора в полза на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 3 АПК се дължат разноски в размер на 1 800 лв. за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото и размерът, който е определен в съответствие с Наредба 1/ 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,