Решение № 3120 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10490/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение 1076 от 16.08.2024г., постановено по адм.д. 300/2022г., Административен съд - Монтана, е изменил Ревизионен акт /РА/ Р-04001221006665-091-001/06.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, , потвърден с Решение 67/11 07 2022 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която е установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01. 01. 2018 31. 12. 2020 г., като същият се счита за определен в размер на 1234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. И. Д. от гр.Монтана, в частта за начислен данък от стопанска дейност като едноличен търговец, над размера 1234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лв. до установения 1332.70 лв. (главница) и лихва (335.12 лв.), и за начислени задължения за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01. 01. 2019 31. 12. 2020 г., същите в размер на 3341.52 лв. главница и 723.40 лв. лихва. С решението съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Д. И. Д. от гр.Монтана, [жк], [адрес], чрез процесуалния му представител адв.В. Петров. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Монтана в посочената част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се правят конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Монтана и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт и в останалата му обжалвана му част. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по тази касационна жалба директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Велико Търново чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт В. Василева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Монтана е изменил Ревизионен акт /РА/ Р-04001221006665-091-001/06.04.2022 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на НАП Велико Търново, , потвърден с Решение 67/11. 07. 2022 г. на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика , Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта, с която е установен годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за периода 01. 01. 2018 31. 12 . 2020 г., като същият се счита за определен в размер на 1234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. И. Д. от гр.Монтана, в частта за начислен данък от стопанска дейност като едноличен търговец, над размера 1234.41 лева (главница) и лихва 301.32 лв. до установения 1332.70 лв. (главница) и лихва (335.12 лв.), и за начислени задължения за ДОО, ЗО и УПФ за самоосигуряващи се лица за периода 01. 01. 2019 31. 12. 2020 г., същите в размер на 3341.52 лв. главница и 723.40 лв. лихва. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, събраните в хода на същата доказателства, съставеният ревизионен доклад, констатациите на съставения ревизионен акт за наличие на хипотеза па чл.122,ал.1 ДОПК, проведеното административно оспорване пред директора на Д ОДОП Велико Търново , при което установените задължения са потвърдени. На стр.11 12 от решението /л.237 от първоинстанционното дело/ са възпроизведени процесуалните действия по оспорване на писмени доказателства по делото, събраните в тази връзка допълнителни писмени доказателства, в това число такива предоставени от Информационно обслужване АД относно положените електронни подписи. На стр.12 15 от решението е възпроизведено заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, свързана с направеното оспорване на квалифицираните електронни подписи под документите, съставени в хода на ревизията, в това число ревизионния доклад и ревизионния акт. На стр.15 16 от решението е възпроизведено заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно процесуалната законосъобразност на ревизионния акт и неговата форма са изложени на стр.17 - 18 от решението. Прието е, че същият е издаден в предвидената за това форма, съдържа фактически и правни основания з издаването му, в производството не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, имащи за последица прогласяване на неговата нищожност. На стр.18 19 от първоинстанционното решение са възпроизведени решаващите мотиви на административния съд по направеното оспорване на положените електронни подписи от органите по приходите по издадените заповеди за възлагане на ревизии, ревизионен доклад и ревизионен акт. Систематизирани за нуждите на настоящето изложени, същите се свеждат до следното: 1. Възпроизведени са разпоредбите на чл.3,т.1 и т.3 и чл.26 от Регламент 910/2014 относно квалифицирания електронен подпис ; 2. Прието е, че лицата издатели на ЗВР, ревизионните доклад и акт притежават валидно издадени квалифицирани електронни подписи, които обстоятелства се удостоверяват както от представените по делото писмени доказателства /надлежно описани в решението/, така и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. 3. На отделен ред първоинстанционният съд е коментирал установяванията на вещото лице за липса на данни за издадени удостоверения, които да са били валидни в периодите на подписване на съответните документи, като е посочил, че като краен резултат заключението установява наличие на валиден квалифициран електронен подпис. На стр.19 20 от решението първоинстанционният съд е разгледал възражението на жалбоподателя за отсъствие на предпоставки по чл.122,ал.1 ДОПК по провеждане на ревизията по особения ред. Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.1, 2, 4 и 7 ДОПК. Като основен спорен въпрос по делото съдът е посочил обстоятелството дали е налице хипотеза по т.2 на чл.122,ал.1 ДОПК налице ли са данни за за укрити приходи (доходи) от ревизираното лице, а именно: неотчетени такива от продавани на различни лица стоки, за които са получавани различни по размер суми (наложени платежи от куриерски дружества). По спорния въпрос е направен генерален извод, че по делото са налице безспорни доказателства за получавани и недекларирани, т.е. укрити приходи, в случая са представените по делото на хартиен носител разходни касови ордери /РКО/ и документите с наименование Електронни изявления , които документи съдът приема за годни и надлежни писмени доказателства, установяващи предаването и получаването на парични суми и които суми представляват доход за техния получател - ревизираното лице. Прието е, че тези документи са надлежно подписани от жалбоподателя (върху всеки от тях има положен подпис), без същият да ангажира доказателства и да установява обратното. На стр.20 -21 от делото са изложени решаващите мотиви на административния съд относно същността на представеното като доказателство електронно изявление и защо съдът кредитира същите. Прието е, че електронните изявления и РКО, съставляващи първични счетоводни документи, са меродавни, валидни и достатъчни доказателства, които установяват по безспорен начин получаването на различни парични суми, наименовани наложени платежи от куриерските дружества, а от там и могат да обосноват обстоятелството визирано в т. 2 на чл. 122, ал. 1 от ДОПК наличие на данни за укрити получени доходи, в случая посредством трето лице - куриер. Допълнено е, че във всички представени от Еконт Експрес РКО и Електронни изявления, като получател е посочено жалбоподателя, без да има спор между страните, че върху тези документи не фигурира подпис, а очевидно такъв съществува. Съдът е отбелязал, чу въпреки твърденията на пълномощника на жалбоподателя, че ще поиска експертиза за установяване, че подписите върху тези Електронни изявления не са на ревизираното лице-жалбоподател, такава експертиза не беше поискана, с което тази страна имплицитно прие за установено обстоятелството по получаване на сумите. Като необосновано e определено възражението на жалбоподателя, че в случая са представени единствено вторични документи като таблици, регистри и справки, които не са достатъчни да обосноват полученият доход. Изложени са доводи, че доказателствата в настоящото производство не се заключават единствено и само върху представените фото изображения на Разписки, товарителници, РКО, респ. на таблици, последните, съдържащи вторична (обобщена) информация за ревизираното лице, а на годни писмени доказателства на хартиен носител - РКО и в електронен формат - Електронни изявления.Добавено е още, че въпреки установената невъзможност за представяне по делото на съответните товарителници, с които са изпращани пратките, по които са изплащани наложените платежи (предвид предаването им на получателя на пратката), то това обстоятелство, не променя и не заличава обстоятелствата по получаването на изплатените суми именно по предавани пратки, като същевременно самият жалбоподател не представя доказателства, с които да обосновава конкретно основание за получаването на установените суми по представените Електронни изявления за процесния период, поради което и като единствен обоснован в тази връзка извод остава този, че същите суми са получавани в резултат на извършвана търговия. Изграден е и извод, че следвайки тази правна логика, всяко физическо лице, което извършва търговска дейност, т.е. такава по занятие, а с оглед броят/честотата на получаваните суми (неколкократно в месеца и многократно за съответната година) и техният размер за съответния период, не може да обоснове инцидентност и несистемност на тази дейност, без това да се свърже с наличието на стопанска цел, поради което и ревизираното лице следва да се приеме за търговец по смисъла на чл. 1, т. 1 от Търговския закон; в качеството си на търговец, макар и нерегистриран, същото дължи данък върху получените през годината доходи, в който смисъл е чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Решаващият съд е изложил и мотиви, защо не приема за основателни възраженията на жалбоподателя относно вида на доставяните от него стоки, че не е изяснен механизма, по който са правени поръчките и извършвани доставките, че не са проверявани получателите на пратките. На стр.22 от решението административният съд е изложил мотиви защо приема за доказано, че събраните по делото доказателства установяват наличието на хипотези по чл.122,ал.1,т.1 и 4 ДОПК. На отделен ред са изложени мотиви относно възражението на жалбоподателя за неустановяване на обстоятелствата по чл.123,ал.1, т.1 във вр. с чл.122 ДОПК. Посочено е, че въпросното обстоятелство е установено със събрани в хода на ревизията доказателства, но дори и възражението да е основателно, това не променя констатациите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.1, 2,4 и 7 ДОПК. На л.23 от решението са изложени мотивите на административния съд защо намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че от кръга на доказателствата по делото следва да бъдат изключени Електронните изявления и представените копия на хартиен носител на РКО. На стр.24 от решението първоинстанционният съд се е занимал в въпроса за начина на определяне на данъчната основа по чл.122,ал.2 ДОПК. По отношение на приходната част са изложени мотиви, че същата се се установява при събиране на всички изплатени суми по обсъжданите до момента в мотивите на настоящото решение наложени платежи, която обща стойност е установена след отварянето на всички Електронни изявления, качени като файлове върху пет броя оптични носители, предоставени от Еконт Експрес ООД; електронните изявления са сравнени по номер и дата с Електронните изявления описани в представения нарочен опис от ответната страна - 225 на брой, като към тяхната обща стойност от 37379.80 лв. е прибавена стойността от сбора на изплатените наложени платежи с РКО (общо 26 на брой 1 бр. от Еконт Експрес и 25 бр. от Спиди), която е 3062 лв. или размерът на брутния приход за периода 2018 2020 г. възлиза на обща стойност 40441,80 лв., която стойност се разминава с приетата по РА, а именно: 42625.80 лева. По изложените аргументи е прието, че действителният размер е този установен лично и непосредствено в настоящото производство, а именно: 40441,80 лв. Отбелязано е още, че по представените от Спиди АД 25 бр. РКО, по искане на жалбоподателя, е изслушано заключение на вещото лице З. Л. З. - графолог, който категорично и безпротиворечиво установява, че подписите върху тези документи, в оригинал и като заверени копия, са положени от лицето Д. И. Д.; заключението не е оспорено от страните и съдът го кредитира като дадено обективно, безпристрастно и достоверно. Като неоснователни са определени възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че по копия на документи, не може да се установи авторството на лицето, тъй като по този въпрос меродавно е заключението на експерта, който не навежда обстоятелства, които да будят каквото и да било съмнение, че не може да изследва подписите положени върху представените като заверени копия на пет броя РКО. В продължение са изложени и мотиви относно начина на определяне на разходната част. Посочено е, че предвид липсата на валидни доказателства в тази насока, същите са определени отново при условията на чл.122 ДОПК, като според съда обосновано данъчните органи приемат като процент на разходите 70 % от установения приход, който процент е възприет по аналог по друго приключило производство на задължено лице от гр. Монтана, осъществяващо електронна търговия за периода 2018-2019 година с аудио техника, като по делото е приложен РД, РА и писмените обяснения на това лице, посочващ процента разходи /л. 114-128/. Като допълнителен аргумент в тази насока е посочен факта, че макар и в друга хипотеза, самият законодател е предвидил като максимален процент признавани разходи - 60 % (чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ), поради което определените за случая 70 % разходи за дейността, са напълно съответни и законово обосновани, включително и с установените по чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства. На стр.25 от решението са изложени мотивите на административния съд относно начина на определяне на размера на отделните видове данъчни задължения и задължителни осигурителни вноски . На финала на решението е посочено в коя част жалбата се явява основателна и ревизионният акт следва да бъде изменен, съответно в коя част се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Решението на Административен съд Монтана в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д. И. Д. се правят оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Поддържат се оплаквания в следните насоки: 1. Необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорения ревизионен акт предвид обстоятелството, че същият не е подписан от издателите му с квалифициран електронен подпис; 2. Необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства се установява наличие на хипотези по чл.122,ал.1, т.1, 2,4 и 7 ДОПК; 3. Необоснованост на изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства е установено получаване на приходи от ревизираното лице чрез извършвана търговска дейност чрез куриерските дружества Еконт и Спиди ; 4. Допуснато нарушение на материалния закон относно определените на лицето задължения за задължителни осигурителни вноски. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По отношение на изводите на съда валидността на оспорените документи, издадени в хода на ревизията , следва да бъде посочено следното: От събраните по делото доказателства е видно, че заповедите за възлагане на ревизията/първоначалната и последващите/, както и ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени чрез информационната система Контрол като електронни документи, подписани с електронен подпис. Фактът, че въпросните документи са подписани с квалифициран електронен подпис /КЕП/ е удостоверен чрез отговора на доставчика на удостоверителни услуги Информационно обслужване АД /писмо 4332/31.10.2023г., като към него са приложени и съответните удостоверения за КЕП на издателите на въпросните документи. В заключението си по назначената съдебно-техническа експертиза вещото лице също дава заключение, че общият резултат по валидирането на подписите е положителен. При тези доказателства обосновано първоинстанционният съд е приел, че оспорените документи са подписани от техните издатели, както и че няма промяна по съдържанието на същите. Обстоятелството, че вещото лице е установило някои несъответствия при проверката за валидност на подписите не води до генерален извод, от вида на твърдяния в касационната жалба, че положените електронни подписи са невалидни и издадените актове поради отсъствие на валидна форма са недействителни. Това, че издателите на КЕП не са положили съответните усилия да приведат техническите изисквания към издаването и съхранението на информацията,свързана с КЕП, не може да се тълкува във вреда на носителя на подписа. Доведена до край логиката на касатора би означавало да се подложат на съмнение относно тяхната валидност всички електронни подписи, което би обезсмислило тяхното приложение в администрацията. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя и останалите мотиви в тази насока на първоинстанционния съд, като същите не следва да бъдат преповтаряни. Другата основна група оплаквания на касатора са свързани с изводите на първоинстанционния съд за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т.1, 2,4 и 7 ДОПК, обосноваващи провеждане на ревизията по особения ред. Излагат се аргументи относно това, че в ревизионния доклад и акт не е посочено какви са задълженията на ревизираното лице по съставяне на документи за извършването от него дейност; твърденията за получени суми от лицензирани пощенски оператори не са надлежно доказани и като физическо лице ревизираното такова няма задължение да води счетоводство. Правят се и оплаквания, че неправилно е прието и от органите по приходите, и от първоинстанционния съд, че ревизираното лице е извършвало по занятие търговия с разнообразни стоки - аудио техника, усилватели, касетни дискове, тонколони, еквилайзери, грамофони и прочие, като не е съобразено, че в случая става въпрос за колекционерска дейност със стоки, които са излезли от употреба от масовия пазар. По същество тази група оплаквания са свързани с третата основна група оплаквания на касатора, насочени срещу изводите на административния съд за доказателствената стойност на представените в хода на ревизията доказателства от лицензираните пощенски оператори Еконт Експрес ООД и Спиди АД. Според касатора така представените документи са надлежно оспорени, същите не са представени в оригинал и не могат да служат като доказателство за констатациите на ревизиращите за извършвана търговска дейност от ревизираното лице. На отделен ред се поддържат оплаквания на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на изводите на административния съд по отношение на представените копия на 25бр. РКО от Спиди АД, за които е допуснато изслушване на графологическа експертиза, която неправилно е кредитирана от първоинстанционния съд. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно спорът между страните по делото се свежда до твърдените от органите по приходите факти и обстоятелства, че ревизираното лице е доставяло стоки до клиенти чрез лицензираните пощенски оператори Еконт Експрес ООД и Спиди АД, които са му заплащали доставките с наложен платеж/пощенски преводи, което е възприето като укрити приходи, за които не са подавани годишни данъчни декларации /ГДД/, съответно не е водена дължимата счетоводна отчетност и не са представени/липсват счетоводни документи, поради което е прието, че са налице хипотези по чл.122,ал.1,т.1, 2,4 и 7 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. В продължение спорът между страните се свежда и до това, дали обемът и характерът на осъществяваната дейност я квалифицира като търговска по смисъла на ТЗ, а от там относно начина на определяне на данъчна основа и размера на данъчните задължения. И доколкото констатациите за извършвана по занятие търговска дейност от ревизираното лице са изградени на база на въпросните доказателства, представени в хода на ревизията от лицензираните пощенски оператори Еконт Експрес ООД и Спиди АД , настоящата съдебна инстанция намира, че на първо място следва да бъде обсъден въпроса за доказателствената стойност на тези доказателства и от там да се отговори дали те установяват констатациите за наличие на хипотези по чл.122,ал.1,т. 1, 2, 4 и 7 ДОПК. Принципно по делото няма спор, че предмет на ревизията са задължения за данък по чл.48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2020г. Това обстоятелство е от значение за вида документи, които са издавани от въпросните пощенски оператори през годините за документиране на извършваната от тях стопанска дейност. Принципно до началото на 2018г. извършваната от пощенските оператори стопанска дейност по куриерски доставки е документирана чрез издаването на документи на хартиен носител,същите не са съставяни като електронни документи. Поради това при поискването им от органите по приходите в хода на ревизията същите е следвало да бъдат представени или в оригинал или под формата на официално заверен препис, като неизпълнението на това изискване има за последица изграждането на извод, че същите не съставляват годно доказателство за изградените въз основа на тях констатации за извършване на стопанска дейност от ревизираното лице. В този смисъл и съдебната практика на съдилищата, в това число и много от цитираните в касационната жалба решения на Върховния административен съд. Не по този начин стоят нещата след 01.01.2018г. , когато за извършваната куриерска дейност дружествата пристъпват към документирането й чрез съставяне на документи на електронен носител. По настоящето дело, както и по много други аналогични дела пред съдилищата, основният спорен въпрос между страните е дали представените от третото неучастващо по делото документи са електронни документи и дали възпроизведеното в тях съдържание на първични счетоводни документи съставлява годно и достатъчно доказателства, върху които да се градят констатациите на ревизиращите органи. Дадените отговори в тази насока от страна на първоинстанцинния съд се споделят напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК. В допълнение и систематизиране на изложеното, слева да бъде посочено следното: Представеното от страна на пощенските оператори Електронно изявление , представлява генерирани справки от информационната система за управление на основната дейност на дружеството. Генерирането на този тип справки се осъществява от профил в системата, който има администраторски права и чрез въвеждането на различни условия, уточняващи какво следва да бъде генерирано като краен резултат / име на клиент, период на справката, офис на услугата и прочие/. Входните данни за генериране на справките се вземат от централната база данни на дружеството, която съхранява информацията в табличен вид. Въпросните данни не се създават и съхраняват на хартиен носител, а се създават в цифров вид под формата на база данни, генерирани от информационната система на дружеството при приемане/предаване на пратки, както и за получени наложени падежи по тях. По тази причина те няма как да бъдат представени като оригинали по делото, а се представят под формата на справки. Подписите върху тях са цифрови изображения на собственоръчно положен подпис върху таблети с капацитивни екрани / които чрез регистрация на промяна на електрическото напрежение на повърхността им чрез докосване или движение с пръст или друг предмет го трансферират в изображение на екрана/ и се съхраняват като записи за всяко Електронно изявление . За формата на тези изявление са приложими разпоредбите на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/. Електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл. 2, ал. 1, вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). Същите са съставени, като електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Доколкото изявленията не съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕДЕУУ, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. При отчитане действието на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ обикновеният електронен подпис има стойността на саморъчен само, ако това е изрично уговорено в отношенията между страните, а това е уговорено в действащите за този период Общи условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от Еконт Експрес ООД, съгласно издадено удостоверение за регистрация за извършване на неуниверсални пощенски услуги. По отношение на вида и същността на въпросните документи настоящата съдебна инстанция напълно споделя и изложеното в първоинстанционното решение /стр.20 21, л.241 242 от първоинстанционното дело/. В случая откритото производство по реда на чл. 193 ГПК във вр. с чл.144 АПК по оспорване на въпросните електронни изявления не е успешно проведено от жалбоподателя , поради което следва да бъде прието, че посочените електронни документи, носещи подписа на ревизираното лице Д. И. Д. съставляват годно доказателство за установяване на извършените продажби на стоки чрез куриерските услуги на Еконт Експрес ООД в посочените в съдебното решение обеми. Всъщност услугата наложен платеж се изразява в доставянето на пощенска пратка на получателя срещу определена от подателя сума /§ 1, т.12 ДР ЗПУ /Закон за пощенските услуги/. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя и аргументите на първоинстанционния съд относно доказателствената стойност на документите /25бр. РКО/, предоставени в хода на ревизията от Спиди АД, съответно неуспешното им оспорване от задълженото лице. Предвид изложеното следва да бъде прието, че събраните в хода на ревизията доказателства установяват по несъмнен начин, че задълженото лице е извършвало системно доставки на стоки / аудио техника декове, усилватели, грамофони, еквилайзери, тонколони и прочие/, изпращани на клиентите чрез пощенските оператори Еконт Експрес и Спиди , срещу което е получавало определени суми /наложни падежи/. Доколкото в случая не става въпрос за единични и спорадични доставки , а за масови такива, правилно са изградени констатации, че става въпрос за извършвана от задълженото лице търговска дейност по занятие , за която при условията на чл.53,ал.1 ТЗ и ЗСч. е следвало да бъде водено счетоводство, отразяващо движението на имуществото на търговското предприятие. За получените доходи от дейността лицето е било длъжно да подава и съответната годишна данъчна декларация чл.50 ЗДДФЛ. Извършването на дейността и не спазването на изискванията, свързани с нейното документиране и деклариране покрива хипотезите на чл.122,ал.1, т.1, 2, 4 и 7 ДОПК , съответно обосновава провеждането на ревизията по особения ред на чл.122 и сл. ДОПК. Без значение в тази насока е обстоятелството какъв е бил вида на доставяната стока, доколкото в случая търгуваните стоки не са в отклонение от легалната дефиниция по смисъла на чл.1,ал.1,т.1 ТЗ. В този смисъл, след като е възприел констатациите на ревизионния акт в тази насока, решаващият съд е приложил правилно материалния закон. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон относно определените задължения за осигурителни вноски. Правните разпоредби, които пораждат задължения за задължителни осигурителни и здравни вноски се съдържат в особените закони КСО и ЗЗО. Правната рамка на същите е подробно изложена в ревизионния акт. В случая не става въпрос и за определяне на задължения за задължителни осигурителни вноски върху доходи с неустановен произход, каквито доводи са развити в жалбата, а върху такива от установена търговска дейност по занятие. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената му част и неоснователност на жалбата, Административен съд Монтана е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д. И. Д. и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК , предвид фактическата сложност на делото и осъществената защита от ответника по касация, касатора следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София в качеството й на юридическото лице, в състав на което влиза ответната по жалбата Д ОДОП Велико Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 706,30лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във връзка с чл.7,ал.2, т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,