Решение № 119 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 867/2008 г.

Решение № 119 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 867/2008 г., III г. о., ГК докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218и от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на М. И. А., М. А. З. и П. А. Х., трите от гр. Н., срещу решение от 14.11.2007 г. по гр.д. № 687/2006 г. на Бургаски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 29.08.2003 г. по гр. д. № 32/2003 г. на Несебърски районен съд, е постановено ново за отхвърляне претенцията на М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. срещу О. Н. за приемане за установено по отношение на О. Н., че наследниците на А. А. А. са собственици на дворно място от 1200кв. м., образуващо имот пл. № 205 по плана на гр. Н. от 1965 г., понастоящем попадащо в УПИ ХХII /със 175 кв. м./, УПИ ХХIII/с 325кв. м./, УПИ ХХVI /със 102кв. м./ и в УПИ ХХVII /със 187кв. м./. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата и писмена защита се иска да бъде отменено решението. Ответникът О. Н. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение, е постановено ново за отхвърляне претенцията на М. И. А., М. А. З. и П. А. Х. срещу О. Н. за приемане за установено по отношение на О. Н., че наследниците на А. А. А. са собственици на дворно място от 1200кв. м., образуващо имот пл. № 205 по плана на гр. Н. от 1965 г., понастоящем попадащо в УПИ ХХII /със 175кв. м./, УПИ ХХIII /с 325кв. м./, УПИ ХХVI /със 102кв. м./ и в УПИ ХХVII /със 187кв. м./. За да постанови този резултат въззивният съд е прел, че имотът е отнет от държавата без законово основание, но не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ за реално връщане на имота, тъй като в резултат на реализираното строителство и прокарване на улица, свободни от застрояване са само 199кв. м., които не са достатъчни за обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот. Решението е частично недопустимо. С исковата молба ищците са поддържали, че наследодателят им А. А. А. е притежавал дворно място с пл. № 205 по плана на гр. Н. че през 1965 г. с новия регулационен план на града част от дворното място, цялото от 1200 кв. м., преминало към двора на почивните станции и било заето, без да има преписка за отчуждаването или заемането му. През 1998 г. общината извършила разработка на кв. 55, съгласно която в новообразуваните УПИ ХХVI - общински и УПИ ХХVII - общински е включена част от имот пл. 205. Искането е да бъде признато за установено по отношение на О. Н., че ищците са собственици на част от терена, от който са образувани УПИ ХХVI - общински и УПИ ХХVII - общински, която е на площ от 1200 кв. м. В писмената защита сочат, че претенцията им е за частите, попадащи върху двата парцела. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения положителен установителен иск за собственост на реални части от УПИ ХХVI - общински и УПИ ХХVII - общински, представляващи части от бившия имот пл. 205, поради това, че ищците не са доказали, че наследодателят им А. е бил собственик на им. пл. 205 на релевираното от тях основание - придобивна давност. Въззивното решение, с което първоинстанционното решение е оставено в сила, е отменено с Решение № 2* от 11.07.2006 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. и делото е върнато за ново разглеждане, по съображения, че за собствеността на наследодателя не се спори по делото и с указания при новото разглеждане въззивният съд да провери дали притежавания от наследодателя на ищците имот е отчужден или отнет с оглед евентуално приложение на някой от реституционните закони. При новото разглеждане на делото въззивният съд е изискал от ищците да уточнят исковата молба като посочат от кой имот какви части притежават и в съответствие с това да отправят ясен петитум, съобразен с актуалното регулационно състояние на имота. В изпълнение на указанията ищците са уточнили частите, които претендират от УПИ ХХVI - общински и УПИ ХХVII - общински, но едновременно с това са въвели нов спорен предмет - части от нови два урегулирани поземлени имота, каквито в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба не фигурират. С оглед съдържанието на исковата молба и писмената защита пред първата инстанция по предмета на делото не е имало неяснота, че се претендират части от УПИ ХХVI - общински и УПИ ХХVII - общински, но не и за останалите части от бившия имот пл. № 205, попадащи в други два урегулирани поземлени имоти, в улица и в УПИ/парцел/ - За училище. Предявеният иск е този, по който се е произнесъл районният съд. В исковата молба искането не е прецизно формулирано, но не е имало неяснота за страните и съдилищата в трите инстанции при първото разглеждане на спора, че се претендират части от два урегулирани поземлени имота, които са били части от бившия имот пл. № 205, за който в обстоятелствената част на исковата молба ищците поддържат, че е принадлежал на наследодателя им. При новото разглеждане на спора за пръв път се въвеждат нови обстоятелства /че части от бившия имот пл. № 205 попадат също така в УПИ ХХII и УПИ ХХIII/ и се търси защита на правото на собственост и върху части от нови два урегулирани поземлени имота. Това са нови искове, а пред въззивната инстанция такива не могат да се предявяват - т. 9 на Тълкувателно решение № 1/2000 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС. Като е постановил въззивното решение по нови искове, въззивният съд е постановил в тази част процесуално недопустимо решение, което частично следва да бъде обезсилено и производството по тези искове бъде прекратено като процесуално недопустимо на основание чл. 218ж, ал. 2 от ГПК (отм.). В останалата част въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Установено е, че ищците са законни наследници на А. А. А., починал на 14.05.1959 г. Въз основа на данните в разписния лист към плана от 1965 г., свидетелски показания и експертното заключение, е прието за установено, че наследодателят е придобил по давност имота с площ от 1200кв. м., заснет с пл. № 205 в кадастралната основа на регулационния план на гр. Н. част от 1965 г. С плана от 1965 г. за имота не е отреден самостоятелен парцел. Вещите лица не посочват какво е отреждането за имота по този план. Твърденията в исковата молба са, че след 1965 г. мястото останало незаето, тъй като започнали строежи на почивни станции и пътища в този район и част от имота им преминал към двора на почивните станции. Нанесен върху действащия ЗРП от 1985 г. част от имота попада в кв.55, отреден "за почивни станции и крайморски парк", без да са обособени самостоятелни парцели в терена. Конкретно частта от имота попада в терена за почивна станция на профсъюзите. Част от бившия имот пл. № 205 попада в мероприятия за обществено обслужване и комуникации - реализираната улица и училище в п.I в кв.57. Вещите лица не са открили в общината и не са им представени данни за отчуждаване на имота. Видно от основното заключение на тройната съдебно- техническа експертиза, с частично изменение на ЗРП на кв.55, одобрено със заповед № 134/14.06.2001 г. на кмета на О. Н., са обособени нови общински парцели, включително ХХVII, в който от стария имот пл.205 се включват 102 кв. м. и ХХVI - с 187кв. м. включващи частта от 90кв. м. под съществуващата масивна едноетажна сграда. С частичното изменение на застроителния план сградата не се запазва, а се предвижда ново строителство. Незастроената част от този поземлен имот е 97кв. м. по графични данни. Според допълнителното заключение на тройната съдебно-техническа експертиза УПИ ХХII-общински и ХХIII-общински в кв.55 са изцяло застроени, като частите от бившия имот пл.205, които попадат в тях, изцяло попадат в прилежащите площи на изградените масивни сгради. Според заключението сумарната незастроена площ от 199 кв. м. не позволява обособяване на нов урегулиран поземлен имот. Прието е за установено от въззивния съд, че наследодателят на ищците е бил собственик на имота. С плана имотът е отреден за мероприятия по улично- регулационния план от 1965 г. Следвало е имотът да бъде отчужден по реда на ЗПИНМ, който в чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ в редакцията му към този момент, е предвиждал, че недвижимите имоти на частни лица и обществени организации, отредени за мероприятия по улично-регулационния план, се смятат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика съгласно правилника за приложение на този закон Не е установено плащане на обезщетение. С оглед на това обстоятелство е приета за установена първата хипотеза на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ - имотът е незаконно отнет от държавата. Неоснователни са доводите на касаторите, че предявеният иск е за установяване собствеността им върху идеални части от урегулираните поземлени имоти. Позоваването на молбата на касаторите пред въззивния съд /л.38/, с която са заявили, че петитумът на иска е за идеални части от имотите, е неоснователно. В обстоятелствената част на исковата молба няма твърдения за обезщетяване на касаторите чрез съсобственост върху урегулираните поземлени имоти по реда на ЗОСОИ. Предпоставка за това обезщетение е невъзможност за реално възстановяване на имота поради причините, посочени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ, а при реално възстановяване на собствеността по чл. 3, ал. 1 от ЗВСОНИ на правоимащите - ако те пожелаят да бъдат обезщетени по начините и способите, предвидени в чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ /чл. 2, ал. 3 от ЗОСОИ/. Последното е самостоятелно основание за възникване на право на обезщетение по ЗОСОИ, което се реализира по предвидения от този закон административен ред за обезщетяване. Претенцията за собственост на реална част от посочените в исковата молба два урегулирани поземлени имота се основава на реституцията им на основание чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ. За да настъпи реституционният ефект в хипотезата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ е необходимо при влизане в сила на ЗОСОИ да са налице общите предпоставки за възстановяване на собствеността, предвидени в ЗВСОНИ. Не могат да бъдат върнати реално имоти на собствениците или правоприемниците на собственици на имоти, одържавени по законите и начините, посочени в чл. 1 и 2 Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, защото са станали публична собственост на държавата или на общините, придобити са добросъвестно от трети лица, или върху тях са извършени, при спазване на действащото законодателство, строежи или други промени, които не позволяват реалното им връщане /аргумент чл. 2, ал. 1 от ЗОСОИ/. Съгласно чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени строежи или са направени други промени без законно основание или след 25 февруари 1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 от Закона за собствеността. Разпоредбата на чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ не третира застроените с незаконни строежи или след 25.02.1992 г. подлежащи на реституция имоти като промяна на вещта, пречка за нейното реституиране, поради което за реституцията на имота и за конкретния спор за собственост са релевантни както времето на извършване на строежа на сградите в терена за почивни станции, които попадат върху бившия имот пл. № 205, така и законното им построяване. В нарушение на процесуалните си задължения по чл. 157 от ГПК (отм.) въззивният съд не е изследвал кога и законно ли са построени сградите. Едва при изясняване на тези въпроси би могло да се отговори дали извършеното строителство е пречка за реално връщане на имота, респ. дали може от незаетата от строителството част да се обособи самостоятелен УПИ. С оглед на тези изводи ще следва да бъде разрешен и конкретния спор за собственост на реални части от УПИ ХХVI - общински и УПИ ХХVII - общински. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение в обжалваната част по отношение на предявения иск за собственост на реални части от УПИ ХХVI и УПИ ХХVII и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени в тази част и на делото да бъде даден ход по същество пред касационната инстанция за изясняване законността на извършеното строителство и времето на извършването му. Ще следва да се изслуша експертно заключение по тези въпроси: кога са извършени строежите на сградите и при изграждането им спазено ли е действащото законодателство. Внасянето на депозита за експертизата ще следва да бъде възложен върху О. Н., в чиято доказателствена тежест е установяването на пречките за реституция по чл. 2, ал. 6 от ЗОСОИ. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение