Решение № 3867 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2009 г.

Решение № 3867 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9575/2009 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Иван Тодоров Кръстев от гр. Шумен срещу решение № 22 от 3.06.2009 г., постановено по адм. д. № 4115/2008 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена исковата му молба за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу НЕЛК. Поддържат се доводи за необоснованост на решението, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства, което го прави и незаконосъобразно. В представеното по делото писмено становище, поддържа, че е доказал незаконосъобразни действия и бездействия на административния орган, които са в пряко причина с претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението. Ответната страна - Национална експертна лекарска комисия не се представлява и не взема становище по делото. Участвалият по делото прокурор на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град е образувано по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по искова молба на касатора срещу НЕЛК гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени в размер на общо - 4309 лв. и неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействие на длъжностни лица изпълняващи административна дейност. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че претенцията е недоказана по основание и размер. Не е установено наличието на основните елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно противоправност (незаконосъобразни действия и бездействия) и пряко причинно следствена връзка с причинените вреди. Решението е валидно, правилно и обосновано. От установената по делото фактическа обстановка в хода на съдебното производство касатора не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него имуществени и неимуществени вреди, респективно наличието на пряка и непосредствена връзка между тях и твърдените незаконосъобразни действия и бездействия от административния орган. Обосновано съдът е направил извод за неоснователност на исковата молба и отхвърлил последната, като правните му изводи се споделят изцяло от касационната инстанция и не се нуждаят от допълване. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ се е много подробно фактически и правно обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, действие или бездействие по административна дейност, отменени по съответен ред, вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ и законосъобразно предявения иск е отхвърлен. Действително жалбоподателят е претърпял неимуществени вреди, които са се изразявали в разочарование, отчаяние и кризи в отделните заболявания, но те са в резултат на проведено административно и съдебно обжалване на актове на администрацията на ТЕЛК и НЕЛК, които жалбоподателят е счел, че са незаконосъобразни, а не са в резултат на някакво бездействие от страна на административния орган. По делото не се установява да е изпълнен състава на чл. 1 от ЗОДОВ, както и правилно е приел съдът, поради което и касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. С оглед на изложеното процесното решение е правилно и не са налице касационни основания от претендираните с жалбата по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното атакуваното решение като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,