Решение № 6548 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5922/2017 г.

Решение № 6548 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5922/2017 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "В. А." ЕООД със седалище гр. В., подадена чрез процесуалния представител юрк. Б. Б., против решение № 106/23.03.2017 г., постановено по адм. д. № 636/2016 г. на Административен съд- М., с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу заповед № 03-РД/2533 от 29.08.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), за отказано финансиране по заявление за подпомагане за проект с наименование "Обект: Силозно стопанство и цех за преработка на етерично маслени култури в УПИ I-7, кв. 401, по плана на с. Г., О. В., О. В.. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, предвид липса на основания за отказано финансиране с оглед представени доказателства, и необоснована преценка на обжалвания административен акт за законосъобразен, въпреки че бил постановен в нарушение на изискването за форма, за спазване на материалния закон и административно- производствените правила. По подробно изложени в нея съображения касационният жалбоподател моли ВАС да отмени решението и вместо него постанови друго, с което жалбата да бъде уважена. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", не изпраща процесуален представител. В отговор на касационната жалба, чрез юрк. Цв. И., излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е установил изцяло релевантната фактическата обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел правилен извод за законосъобразност на оспорената заповед на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", предвид събраните писмени доказателства, вкл. и назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Счита, че въз основа на извършения анализ съдът е формирал правилен извод, с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20/27.10.2015 г., че финансова помощ не се предоставя за проекти, включващи инвестиции за преработка на селскостопански продукти в неселскостопански продукти извън приложение № I от ДФЕС или памук за проекти, които не се осъществяват на територията на селските райони съгласно приложение № 3 и тъй като проектното предложение на оспорващия с наименование "Обект: Силозно стопанство и цех за преработка на етерични маслени култури ще се реализира в УПИ I-7, кв. 401, по плана на с. Г., О. В., т. е. след като проектното предложение ще се реализира на територията на О. В., която не попада в изрично изброените селски райони по Приложение № 3 от Наредба № 20/27.10.2015 г., налице е основание да се откаже финансово подпомагане по заявения проект за безвъзмездно финансиране по подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Предлага ВАС да остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на "В. А." ЕООД със седалище гр. В., против заповед № 03-РД/2533 от 29.08.2016 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), за отказано финансиране по заявление за подпомагане ИД № на проекта 05/04/2/0/00170 за проект с наименование "Обект: Силозно стопанство и цех за преработка на етерично маслени култури в УПИ I-7, кв. 401, по плана на с. Г., община В., област В. на обща стойност на проекта 2 534 159,08 лева. Оспореният отказ е издаден на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20 от 27 октомври 2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и по съображения, че заявителят е кандидатствал за инвестиции за преработка на селскостопански продукти в неселскостопански продукти извън Приложение № 1 от Договора за създаване на Европейската общност и осъществява инвестиция на територията на населено място, което не е в списъка на селските райони по смисъла на Приложение № 3 от посочената наредба. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради липса на форма и основания, обосноваващи извода за отказ. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. Съдът приел оспорената заповед за индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган- изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата от закона писмена форма и че същият е мотивиран. От правна страна съдът приел и, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспорената заповед, нито нарушение на материалния закон и е постановен в съответствие с целта на закона, с оглед следното: От приложените към административната преписка писмени доказателства първоинстанционният съд установил, че "В. А." ЕООД със седалище гр. В., е подало заявление за кандидатстване за подпомагане за проект с наименование "Обект: Силозно стопанство и цех за преработка на етерични маслени култури в УПИ I-7, кв. 401, по плана на с. Г., О. В. на обща стойност 2534159,08 лева, като проекта е с ИД № 05/04/2/0/00170. Съобразил, че като обем и съдържание на представената проектна документация, заявеният проект е отговарял на формалните изисквания. Приел, че с оспорената заповед правилно е отказано финансиране на подаденото от него заявление за подпомагане, тъй като са били налице условията по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 20). Съдът не споделил изводите на административния орган, че предложените инвестиции за преработка на селскостопански продукти в неселскостопански продукти попадат извън Приложение № I от Договора за функционирането на европейския съюз /ДФЕС/, в която връзка развил съображения, че инвестицията е насочена към преработка на семена от кориандър, който е в Анекс I на Договора за създаване на Европейската общност и е сред типовите култури, които попадат в обхвата на чувствителните сектори, съгласно приложение 5 на Наредба № 20. Съобразил, че след като е посочено в приложението на наредбата, Министерството на земеделието и храните е приело, че кориандърът попада в Приложение I от Договора за създаване на Европейската общност. Решаващият си извод обаче извел от обстоятелството, че местоположението на инвестицията на територията на с. Г., О. В. не е в списъка на селските райони по приложение № 3 от Наредба № 20, поради което счел, че проектното предложение попада в обхвата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20, за което не е допустимо подпомагане. За горния извод кредитирал изслушаната по делото и неоспорена съдебно-техническа експертиза/л. 328/. На тази база приел, че административният орган правилно е приложил материалния закон, с оглед установеното, че местоположението на инвестицията е на територия, попадаща извън списъка на селските райони по приложение № 3 от Наредба № 20. Постановеното решение е правилно като краен резултат, въпреки че част от съображенията в него за неправилни, с оглед следното: Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя на изискванията, респ. липса на отрицателните условия на ЗПЗП и Наредба № 20 от 27.10.2015 г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4. "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 20). Според чл. 5, ал. 1 от Наредба № 20 финансова помощ се предоставя за извършване на инвестиции в избрани производствени сектори, свързани с преработката на селскостопански продукти, сред които по т. 7 - технически и медицински култури. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 20 продуктите от допустимите за финансова помощ сектори по ал. 1, за чиято преработка и/или маркетинг се кандидатства, трябва да са описани в приложение № I по чл. 38 от Договора за функционирането на Европейския съюз, наричано по-нататък "приложение № I от Договора". А нормата на чл. 5, ал. 4 от Наредба № 20 в относимата й редакция / ДВ. бр. 92 от 27 Ноември 2015 г. / сочи, че съответствието на проектите със секторите по ал. 1 се определя въз основа на селскостопанските продукти, за чиято преработка и/или маркетинг се кандидатства, технологията на производство и получените крайни продукти. В случая оспорващото търговско дружество е кандидатствало за подпомагане по тази подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" с проект: "Силозно стопанство и цех за преработка на етерични маслени култури" и според представения към заявлението за подпомагане бизнес-план, инвестицията е свързана с преработка и производство на храни от култури, включени в приложение 5 от Наредба № 20 и предназначени за хранително-вкусовата промишленост - производство на етерични масла, като след реализацията на проекта, дружеството ще предлага на пазара етерично масло от кориандър. Посочен е продуктът, който кандидатът ще произвежда и който е пряко свързан с инвестицията, а именно масло от кориандър. Подробно е описан и производствения процес, включващ "отделяне на етеричното масло с парна дестилация на цели и начупени плодове от кориандър". От представените доказателства се установява, че намерението на кандидата е да преработва суровината кориандър и да получава като краен продукт масло от кориандър, получен по метода на парна дестилация. Според чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20 финансова помощ не се предоставя за проекти, включващи инвестиции за преработка на селскостопански продукти в неселскостопански продукти извън приложение № I от Договора или памук за проекти, които не се осъществяват на територията на селските райони съгласно приложение № 3. Тази разпоредба предвижда основания за отказ от финансова помощ при две кумулативни изисквания: 1. инвестиции за преработка на селскостопански продукти в неселскостопански продукти да са извън приложение № I по чл. 38 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и 2. проекти, които не се осъществяват на територията на селските райони съгласно приложение № 3. С оглед гореизложеното, неправилно административният съд е приел, че инвестицията на касатора попада в приложение № I от Договора, но правилно е счел, че законосъобразно е отказана финансова помощ, защото е предвидено проектът да не се осъществява на територията на селските райони съгласно приложение № 3. Според съдържанието на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20, ако инвестицията попада в приложение № I от Договора, не е налице основание за отказ за финансова помощ. Такова ще е налице само ако инвестицията не попада в приложение № I от Договора и заедно с това да се предвижда проектът да не се осъществява на територията на селските райони съгласно приложение № 3. В случая обаче се установяват и двете изисквания на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20. Първото изискване - инвестиции за преработка на селскостопански продукти в неселскостопански продукти да са извън приложение № I по чл. 38 от Договора за функционирането на Европейския съюз е налице, видно от писмо с вх. № 01-0050/46/05.08.2016 г. на Агенция "Митници" /л. 396 от том 2 по делото/, която е единствен оторизиран орган на Р. Б. за прилагане на тарифно класиране. В това писмо е посочено, че въз основа на правило 1 от Общите правила на тълкуване на комбинираната номенклатура (КН) на Европейския съюз ЕС и предвид Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките ОБХС, позиция 3301 "маслото от кориандър", се класира в глава 33 "Етерични масла и резиноиди"; готови парфюмерийни или тоалетни продукти и козметични препарати" на КН, позиция 3301 "Етерични масла" (обезтерпенени или не). Г. 33 на КН не е в обхвата на Приложение № I от Договора. Това писмо на Агенция "Митници" е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, приложим с оглед чл. 144 АПК и като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, се ползва с доказателствена сила. Впрочем удостовереното с него се потвърждава от заключението по назначената по делото съдебно-техническа експертиза- че за обхвата на Приложение 1 от ДФЕС, етерично-маслените семена, каквито са тези от културата кориандър, не попадат в обхвата на Приложение 1 от Договора. Затова неправилно административният съд е приел, че след като кориандърът попада в обхвата на чувствителните сектори, съгласно приложение № 5 към чл. 28, ал. 1, т. 1 на Наредба № 20 /изм./, кориандърът попада в Приложение I от Договора. Изводът е неправилен, тъй като в приложение № 5 към чл. 28, ал. 1, т. 1 на Наредба № 20 /изм./ са посочени типове култури и видове животни и продукти от тях в обхвата на чувствителните за подпомагане сектори. Включването на кориандъра в приложение № 5 означава, че неговата преработка може да доведе до попадане в обхвата на Приложение № I от Договора, но това става по реда на чл. 5, ал. 4 от Наредба № 20, при която според посочените по-горе доказателства е установено, че конкретно предвидената инвестиция не покрива обхвата на Приложение № I от Договора. Второто изискване на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20 - процесният проект да не се осъществява на територията на селските райони съгласно приложение № 3, също се установява категорично от съдържанието на приложение № 3. В него не е включена територията на с. Г., О. В., в която е предвидена инвестицията от касатора. Оттук и изводът, че при наличие на условията на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 20, законосъобразно и в съответствие с чл. 41, ал. 1 от Наредба № 20, изм. - в относимата й редакция, с процесната заповед е отказана финансова помощ на касатора. Така и в решение № 1625 от 07.02.2018 г. по адм. д. № 3537/2017 г., IV отд. на ВАС по идентичен казус. С оглед на тези доводи настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за допуснати нарушения на закона и необоснованост на обжалваното решение на АС-М.. Същото е правилно, предвид коригиращите мотиви, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение