Решение № 12277 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2018 г.

Решение № 12277 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 175 във вр. с чл. 228 от АПК. Постъпила е молба от И. Маринов, касационен жалбоподател по адм. д. № 8799/2018 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. В молбата се твърди, че в решение № 12995 от 26.10.2018 г. е допусната явна фактическа грешка в израза "От друга страна, въпросният 6 месечен срок започва да тече от 20.05.2016 г. и изтича на 20.11.2016 г. Казано по друг начин, дори да е имало налице някакво несъответствие, то към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение на 25.07.2016 г. шестмесечният срок по въпросния § 32, ал. 1 не е изтекъл и неотстраняването на несъответствие/при наличие на такова/ не съставлява нарушение на материалния закон. " Моли същият да бъде премахнат от решението. Ответният по молбата министър на отбраната – гр. София чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на същата. Заинтересованата страна - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на молбата и наведените в нея основания, приема за установено следното: Молбата е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК, по свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че под явна фактическа грешка следва да се разбира всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Не представляват явна фактическа грешка и не могат да бъдат поправени по този ред грешките, които съдът е допуснал при формиране на своята воля. С решение № 12995 от 26.10.2018 г., постановено по адм. д. № 8799/2018 г. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, е оставил в сила решение № 5842 от 04.05.2018 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, постановено по адм. д. № 11964/2016 г. С решение № 5842 от 04.05.2018 г., постановено по адм. д. № 11964/16 г. Върховният административен съд, тричленен състав на трeто отделение, е отхвърлил оспорването на И. Маринов против заповед № 3 С-135 от 03.10.2016 г. на Министъра на отбраната на Република България. В молбата се твърди, че в частта от мотивите на петчленния състав -"От друга страна, въпросният 6 месечен срок започва да тече от 20.05.2016 г. и изтича на 20.11.2016 г. Казано по друг начин, дори да е имало налице някакво несъответствие, то към момента на връчване на предизвестието за прекратяване на наемното правоотношение на 25.07.2016 г. шестмесечният срок по въпросния § 32, ал. 1 не е изтекъл и неотстраняването на несъответствие/при наличие на такова/ не съставлява нарушение на материалния закон. " е допусната явна фактическа грешка, тъй като въпросният шестмесечен срок започва да тече от 16.10.2015 г. и изтича на 15.04.2016 г. Направеното искане е неоснователно. От една страна въпросният параграф 32 е неотносим към спора, тъй като наемното правоотношение с И. Маринов е прекратено поради освобождаването му от военна служба, а не поради не привеждане на договора в съответствие новите разпоредби на Наредба Н – 22 от 16.07.2010 г. Макар изложеното в цитирания израз наистина да е грешно – по същество шестмесечния срок по § 32, ал. 1 от наредбата започва да тече от 16.10.2015 г. и изтича на 16.04.2016 г., а не както е посочено в решението на 20.11.2016 г., то допусната грешка е правна, а не фактическа и не може да бъде отстранена по този ред. В същото време съдът е изразил чрез мотивите на решението си явна воля, че направеното възражение от касационния жалбоподател, свързано с неправилно приложение на въпросния § 32, ал. 1 от Наредбата е неоснователно, което е допълнително основание да се приеме, че в случая не е налице явна фактическа грешка относно посочения израз. Като неоснователно искането за допускане на поправка на явна фактическа грешка следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 175 във вр. с 228 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,