Решение № 2194 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15473/2010 г.

Решение № 2194 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15473/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по касационна жалба на Араз Мохамед Хамалау, гражданин на Ирак, против решение № 12583 от 27.10.2010 г. на Върховния административен съд - Трето отделение по адм. д. № 14131/2009 г., с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение № 439 от 25.09.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Касаторът твърди, че решаващия състав на ВАС не е обсъдил всички негови доводи, както и фактите и обстоятелствата от бежанската му история, което е довело до постановяване на несъобразено с чл. 8 и 9 ЗУБ решение. Допълва доводите, че тричленният състав на ВАС не се е съобразил със задължителните указания на петчленния състав на ВАС при първоначалното разглеждане на делото . Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново съобразно правилата на чл. 221, ал. 2 - 5 от АПК. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В писмени бележки упълномощеният адвокат поддържа жалбата . Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, намира жалбата, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е решение № 439 от 25.09.2009 г на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлено искането, основано на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Първоначалното административно производство е образувано по молба на Араз Мохамед Хамалау от 3.12.2007 г. за предоставяне на закрила в РБългария. То приключило с решение № 196/30.04.2008 г. /в касационната жалба - грешно посочено като решение № 17/11.01.2010 г./ на Председателя на Държавната агенция за бежанци, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Административното решение е обжалвано пред тричленен състав на ВАС, който с решение № 13946 от 16.12.2008 г., постановено по адм. дело № 7601/2008 г. отхвърлил жалбата. С решение № 5758 от 7.05.2009 г. петчленен състав на ВАС отменил това съдебно решение и решението на административния орган, като върнал преписката за ново произнасяне по молбата за предоставяне на закрила по ЗУБ. След връщане на преписката и като съобразил указанията на касационната инстанция, Председателят на ДАБ към МС отново отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Араз Мохамед Хамалау. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение тричленен състав на ВАС - Трето отделение отхвърлил жалбата на Араз Мохамед Хамалау против горното решение на председателя на ДАБ. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел, че то е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел Съдът обсъдил и приел, че правилно административния орган е обосновал отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на заявителя, тъй като не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Посочил, че анализът на изяснените от обясненията на кандидата обстоятелства не води до извод за основания за обоснован страх от преследване по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо убеждение . Съобразил приложената в новото административно производство актуална справка за обстановката в страната по произход и новото становище от Главен експерт в отдел "Производство и настаняване" при ДАБ. Обсъдил сочените от чужденеца мотиви за търсената закрила и обстановката в северните провинции на Ирак - Дохук, Ербил и Сюлеймания /в последната от които живее жалбоподателят/, която според официалните данни се отличава с относителна сигурност и стабилност. Обосновал извод, че кандидатът не е бил принуден да напусне страната си по причина на непосредствена заплаха за неговия живот, сигурност или свобода поради ситуация на военен конфликт, като възприел мотивите на административния акт, че ситуацията в Северен Ирак не може да се квалифицира като такава на вътрешен въоръжен конфликт, с оглед на което е достигнал до извода, че не са налице основания за предоставяне на исканата закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи Законосъобразни са изводите на тричленния състав на ВАС, че по отношение на иракския гражданин не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Самият жалбоподател твърди, че не е политически ангажиран, не е арестуван и преследван от официалните власти. Изтъкнатите от чужденеца причини за напускане на Ирак не са свързани с опасения за сигурността и правата му поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Правилно е преценено, че инцидентът в базата на "Десванс" има само криминален характер, а и предвид обстоятелството, че кандидатът работил като охрана в това предприятие, то инциденти от подобен характер са правило, а не изключение. Самият молител заявява, че не принадлежи към никоя от групите, която да е подложена на преследване от държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае да противодейства. Твърденията му, че съществува заплаха за неговия живот, сигурност и свобода не могат да бъдат свързани с причините за преследване по смисъла чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Законосъобразни са съображенията на тричленния състав на ВАС и по отношение отказа на административния орган да предостави хуманитарен статут на иракския гражданин на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не се е съобразил с приетото от петчленния състав на ВАС, че е "налице реална заплаха от тежко посегателство срещу жалбоподателя". Видно от доказателствата по делото, при новото произнасяне по молбата на иракския гражданин и в изпълнение на указанията на петчленния състав на ВАС, административният орган събрал като доказателство ново становище от Главен експерт в отдел "Производство и настаняване" при ДАБ във връзка с твърденията на оспорващия, че не може да се ползва от ефективна закрила в страната си, и посочил, че съгласно приложена справка на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, спазването на сигурността на населението на територията, контролирана от Кюрдското национално правителство, е различна от тази в централната и южната част на страната. Съдът обосновано приел, че обстановката в гр. Сюлеймания е стабилна, а сигурността на града и провинцията се осигурява от въоръжените сили на КАО (пешмерга), кюрдските сили за сигурност (мухабарат) и полицията. С оглед на тези данни е обоснован изводът, че иракския гражданин не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. Съдът обосновано приел, че административния орган е съобразил своя акт и със становище на Министерство на външните работи вх. № 2122/20.07.2009 г. на ДАБ, според което "цялостната оценка на ситуацията в Ирак въз основа на общоприетите критерии и дефиниции, не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт" и, че "в момента отсъстват основания, към който и да било район или провинция на страната да се приложи квалификация за наличие на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт". Неоснователно е възражението, развито в касационната жалба, че тричленният съдебен състав не е тълкувал разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС и решението на Съда на Европейската общност по този въпрос. Първоинстанционния съд е съобразил тълкуването и прилагането на този текст в съответствие с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности по дело С-465/2007 г., в което се сочи, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", като насилието в основата на посочените заплахи се квалифицира като "безогледно" - термин, предполагащ, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст понятието "лични" следва да се разбира като посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната личност, когато степента на характеризиращото протичащ въоръжен конфликт, безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради факта на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи по смисъла на чл. 15, б. "в" от директивата. От актуалните данни за ситуацията в Ирак не може да се направи извод за съществуването на реален риск от заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, предвид приложената по делото Справка от 17.08.2010 г., в която се сочи, че обстановката в управляваните от регионалното правителство на Кюрдистан северни провинции Дахук, Ербил и Сюлеймания в най-голяма степен е незасегната от падането на режима на Саддам Хюсеин и е относително стабилна. Горното обосновава извод за липса на основание касаторът да бъде определен като застрашено цивилно лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. С оглед на тези обстоятелства е обоснован изводът на съда, че административния орган правилно е приел, че не са налице основания да се счита, че самото присъствие на молителя в Ирак би довело до реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице по смисъла на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Поради това, че нито една от посочените хипотези не е установена по отношение на жалбоподателя, обосновано е прието, че не може да се направи заключение за основателен страх от преследване, нито за наличие на заплаха за живота или свободата на кандидата, които да обуславят предоставянето на бежански или хуманитарен статут, включително при условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Този извод се налага и от обсъдения в оспореното решение на ДАБ и в мотивите на съдебното решение Меморандума от 24.04.2009 г. относно насоките за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище от трите северни провинции - Дахук, Ербил и Сюлеймания, което е в смисъл, че търсещите закрила от регион Кюрдистан, от където е и жалбоподателят, следва да получават закрила на индивидуална основа, а такава по отношение на касатора не е необходима. Не е налице и твърдяното в касационната жалба "несъобразяване със задължителните указания на петчленния състав на ВАС при първоначалното разглеждане на делото", респ. не е налице основанието по чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като с решението на 5-членния състав на ВАС преписката е върната за ново произнасяне на административния орган съобразно посоченото по-горе решение на СЕО, а не със задължителни указания да се признае статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият петчленен състав на Върховният административен съд, първа колегия,