Решение № 7058 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2009 г.

Решение № 7058 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14487/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Хасково, с която се обжалва решение № 249/1.10.2009 г. постановено по адм. дело № 394/2009 г. на Административен съд - Хасково. С обжалваното решение е отменена, като незаконосъобразна, издадената от касатора заповед № 698/1.07.2009 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като неправилно, поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и необоснованост на правните изводи с оглед събраните по делото доказателства, а вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Али Махмуд Мехмед против заповед № 698/1.07.2009 г. Касатора търси и разноски в размер на 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Обобщени, доводите на касатора са, че съда неправилно е приел, че административния орган не е посочил правни основания за издаването на процесната заповед, тъй като това са именно отбелязаните в акта чл. 45а, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 7 и чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата за общинските жилища (НОЖ), както и че вмененото нарушение на правилата на чл. 5, ал. 1, т. 4.4 относно начина на определяне на стойностите на имуществата посочени в разпоредбата, не е съобразена с факта, че същите не могат да намерят приложение след отмяната на Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация с ДВ. бр. 28 от 19.03.2002 г. Неправилността на съдебното решение се поддържа и с твърдение за необоснованост на изводите относно фактите, свързани с размера и начина на определяне на застрахователната стойност на притежаваните от наемателя автомобили. Ответната страна - Али Махмуд Мехмед, пледира обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като законосъобразно и обосновано. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради правилност на постановения съдебен акт. Посочва се, че съдът правилно е извършил преценката за законосъобразността на процесната заповед и обосновано е приел, че липсва ясно и точно посочване на правните основания за издаването й, така както е установено от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че жалбата е редовно подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежно лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. В резултат от проведеното съдебно производство Административен съд - Хасково е отменил като незаконосъобразна заповед № 698/1.07.2009 г., издадена от кмета на община Хасково, с която е прекратено наемното правоотношение с Али Махмуд Мехмед за отдаден под наем жилищен имот - частна общинска собственост, намиращ се на адрес - Хасково, ул. "Оборище" № 48. В мотивите на решението на първо място е прието, че с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че заповедта е издадена от компетентен орган, но в нарушение на правилото на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като "в административния акт не са изложени ясни и конкретни фактически основания за прекратяване на наемното правоотношение и не е конкретизирано правното основание. На второ място - при установена вече липса на фактически и правни основания за издаване на заповедта, съдът е изследвал и установил, че органа не се е справил с доказателствената тежест относно фактическите му твърдения относно стойността на притежаваното имущество от наемателя, а именно, че същото възлиза над 10 000 лв. Съдът е извел изводът си за липса на мотиви, изследвайки посочените в заповедта разпоредби - чл. 45а, ал. 1 от ЗОС и чл. 17, ал. 1, т. 7 от НОЖ и е приел, че те не дават представа кое е основанието, въз основа на което административния орган е счел, че е налице пораждащо за него право да прекрати едностранно съществуващото наемно правоотношение. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат въпреки съществуващите вътрешни противоречия в изводите на съда. Съгласно чл. 46, ал. 2, изр. второ от ЗОС в заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, органа е длъжен да посочи основанието за това и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на органа са абсолютна предпоставка обуславяща възможността както за упражняване на контрол върху същия така и за възможността за организиране от стана на адресата на адекватна защита спрямо него. Липсата на мотиви т. е. на твърдения от страна на органа за факти и съществуващо правно положение въз основа на тях спрямо приложимия материален закон, обективно прегражда възможността за преценка на действията на административния орган респ. законосъобразността им спрямо установените му правомощия като част от изпълнителната власт. В случая, при ясно посочени фактически твърдения от страна на касатора - наемателя на общинското жилище притежава имущество на обща стойност 13 999, 10 лева - е направено бланкетно правно твърдение, изпълващо хипотезата на чл. 17, ал. 1, т. 7 от НОЖ, а именно, че са отпаднали условията за настаняване, поради което наемните правоотношения могат да бъдат едностранно прекратени от органа по настаняване. Липсата на ясно и еднозначно по своето съдържание позоваване на разпоредба, определяща имуществения праг (такъв какъвто е посочен от органа), като условия за настаняване, както правилно е отбелязал съда, не може да бъде заместено нито с подразбиране, нито чрез допълване на акта с твърдения във фазата на оспорването му. Освен това следва да се посочи, че заповедта е издадено при условията на чл. 156, ал. 3 от АПК, което предполага, че са налице нови обстоятелства обусловили повторното издаване на оттегления веднъж вече акт. Аргументи относно това кои са новите обстоятелства наложили издаване на акта след оттеглянето му със заповед № 570/29.05.2009 г. не са посочени нито в съдържанието му, нито в преписката по неговото издаване. Що се касае до изводите на съда, относно липсата на фактически основания към заповедта, то е налице очевидно разминаване с установеното по делото и направеното в решението обсъждане на тези основания и съответното им успешно или не доказване. Освен това не може да бъда възприет и подхода на съда относно обсъждането на начина за оценяване на имуществото на наемателя при условие на установена вече липса на правно основание за прекратяване на наемното правоотношение. Със същия успех, съдът би могъл да обсъди и наличието или липсата на всяко едно от многобройните условия за настаняване в общинско жилище. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение