Решение № 7069 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2013 г.

Решение № 7069 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12402/2013 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП и на Валентин Емилов Влахов от с. Кипра, общ. Девня, обл. Варна, против Решение № 1892 от 11.07.2013 г. на Варненски административен съд, по адм. д. № 1632 по описа за 2013 г., съответно в частта му, с която по жалба на г-н Влахов е отменен Ревизионен акт № 181004222/06.01.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта, потвърдена с Решение № 72/07.03.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна /сега ОДОП/, с която на ревизираното лице са установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 443,50 лв. и лихви 273,92 лв. и за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размера над 2 940,39 лв. и за лихвите над 984,60 лв. и в тази, с която жалбата на РЛ против останалата обжалвана част на РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП се твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи относно липсата на налична данъчна основа за облагане на укрити приходи за 2005 г. и намалена такава за 2007 г. при доказаното от страна на органите по приходите обстоятелство за наличие на такива приходи, проследявани помесечно, които следва да подлежат на облагане. Съдът не съобразил особения характер на разпоредбата на чл. 122 ДОПК при определянето на данъчните основи за посочените периоди. Иска се отмяна на решението в посочената част и постановяване на ново, с което жалбата и против тази част на РА бъде отхвърлена като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба Валентин Емилов Влахов не взема становище. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че съдебното решение в останалата му част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказани приходи от заем от лицето Ганка Каравасилева и от печалби на Еврофутбол, както и без основание не кредитиране на свидетелските показания на Радостина Стоянова Петрова, че ревизираното лице не е правило разходи за издръжката на детето Санита Валентинова Влахова. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което РА в тази част бъде отменен. Ответникът по тази жалба - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" и за неоснователност на тази на ревизираното лице в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното: Предмет на контрол пред АС Варна е бил Ревизионен акт № 181004222/10.11.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, в частта потвърдена и изменена с Решение № 72/07.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с която на г-н Валентин Емилов Влахов са установени задължения за данък върху доходите по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ общо в размер на 11 978,63 лв. и лихви 3 724,32 лв., от които по периоди както следва: за 2005 г. - главница 443,50 лв. и лихви 273,92 лв; за 2007 г. - главница 8 982,19 лв. и лихви 3 007,71 лв; за 2008 г. - главница 2 312,95 лв. и лихви 425,66 лв; за 2009 г. - главница 239,99 лв. и лихви 17,03 лв. По касационната жалба на Директора на Д"ОДОП". Жалбата е неоснователна. От представената в РД таблица на приходи и разходи на ревизираното лице за 2005 г. се вижда, че в края на годишния данъчен период приходите на лицето надвишават разходите, поради което административният съд правилно е приел, че за този данъчен период няма данъчна основа за облагане на укрити приходи. Сборът от установените отрицателни салда за месец март и месец септември в размер на 1 997,77 лв. е приет за друг доход с неустановен произход, облагаем по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Правилно съдът е приел, че основата за облагане с данък върху доходите за 2005 и 2007 г. неправилно е определена като сбор от установените моментни отрицателни салда, а не на годишна база, предвид, че данъчният период е едногодишен. Съгласно разпоредбите на чл. 15 от ЗОДФЛ(отм.) и чл. 17 от ЗДДФЛ, данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите следва да установят общия размер на всички получените суми, които са на разположение на лицето (в този смисъл, при определяне на приходната част от баланса правилно не са съобразени суми постъпили по банкови сметки, за които не се установява, че са изтеглени, тъй като те не отговарят на изискването да са разполагаеми), съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В случая този принцип не е спазен и органите по приходите са разделили данъчната година на части. Видно от изготвените баланси за всяка една от ревизираните години, при всяко получаване и разходване на суми, органите по приходите са формирали моментни салда, като за основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК е приет общия сбор от отрицателните салда. Мотивирайки се така, първоинстанционният съд правилно е изчислил данъчната основа за 2005 и 2007 г., при което е установил, че за 2005 г. не следва да се установяват задължения, а установените за 2007 г. - следва да се намалят. По касационната жалба на ревизираното лице. Жалбата е неоснователна. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице условия за провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, които не се и оспорват в касационната жалба. С уведомление по чл. 124 от ДОПК изх. № 56643/27.09.2010 г., ревизираното лице е уведомено за тези констатации, както и че по отношение на него са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което и данъчната му основа за облагане с данък върху доходите за ревизирания период, ще бъде установена по особения ред, поради което съдът обосновано е приел, че процедурата по чл. 124, вр. чл. 122 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена. Неоснователно е касационното оплакване за липса на обосновани фактически изводи относно оспорването на направени от ревизираното лице разходи за издръжка на малолетното му дете. Правилна е преценката на административния съд, че подаването на декларация по чл. 29, ЗОДФЛ за ненавършило пълнолетие дете с искане за ползване на данъчно облекчение представлява извънсъдебно признание на спорния факт, че жалбоподателят е родител, упражняващ родителски права. Това признание, преценено заедно с обстоятелствата, че в декларация за отпускане на потребителски банков кредит, жалбоподателят е посочил, че издържа едно лице и броят на членовете на домакинството му са две, а също и че е регистриран на адреса на майката на детето, обосновава извод, че не следва да се кредитират свидетелските показания на майката на детето, че РЛ не дава издръжка. Този извод е и житейски оправдан, защото няма никаква логика, майка на непълнолетно дете, неполучаваща издръжка от бащата на детето да не търси по принудителен ред правата на детето за издръжка. Неоснователно е и оплакването за непризнаване на приходи от печалби от Еврофутбол, като оправдание за извършените разходи. Съдът подробно е обсъдил писмото на "Еврофутбол" ООД, че печалби на стойност над 2 000 лв. се превеждат само по банков път, и обосновано е приел, че представените 167бр. "форма за изплащане" в заверени копия /представени в оригинал в касационното производство/ не доказват сумите да са изплатени на ревизираното лице. Обосновано съдът е приел, че не е доказано участието на жалбоподателя в играта, направените при това залози, съответно - спечелените суми и изплащането им. В тази връзка е цитирана и непротиворечива практика на ВАС по идентични случаи с Решение № 6533/09.05.2012 г. по адм. д. № 8246/2011г; Решение № 12905/17.10.2012 г. по адм. д. № 15952/2011г; Решение № 8317/12.06.2013 г. по адм. д. № 14170/2012; Решение № 13696/25.10.2011 г. по адм. д. № 4426/2011г; Решение № 6348/07.05.2012 г. по адм. д. № 11778/2011г; Решение № 10417/10.07.2013 г. па адм. д. № 3611/2013г; Решение № 10062/21.07.2010 г. по адм. д. № 16047/2009 г. Неоснователно е и последното касационно оплакване-за непризнаване на сумата 15 000 лв., за която се твърди, че е дадена назаем от Ганка Каравасилева. Основателно съдът е съобразил, че при започване на ревизията на жалбоподателя е връчено искане и е изискана нарочна справка за получени заеми/кредити през периода 01.01.2005 г. - 31.12.209 г., в която да се посочат пълни идентификационни данни за кредитора/заемодателя, при което последният е изготвил справка като е декларирал само кредити от Банка ДСК и ВСК - Девня и е представил документи само досежно тези кредити. В изготвената справка не са посочени заеми от физически лица, в това число. и от Ганка Каравасилева. Заемите от физическите лица са декларирани едва с писмените обяснения с вх. № 60149/13.10.2010 г. - след връчването на уведомлението по чл. 124 от ДОПК, т. е. след като жалбоподателят е узнал за констатираното от ревизията несъответствие в имущественото му състояние, при което съдът обосновано е приел, че договорите за заем и разписките към тях са съставени за целите на ревизията. Обосновани са изводите на съда и относно недоказването заемодателката да е разполагала с посочената парична сума, която да даде на ревизираното лице в заем. Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационните жалби и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение