Решение № 6402 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2011 г.

Решение № 6402 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Генчо Иванов Иванов против отказ на министъра на правосъдието, обективиран в писмо изх. № 92 -10- 141/11.12.2010 г. да издаде заповед за назначаване на служителя на длъжност "директор на Областна дирекция - Бургас" в Главна дирекция "Охрана" на Министерството на правосъдието след проведен конкурс. Жалбоподателят поддържа, че административният акт е нищожен, като издаден от некомпетентен орган и е незаконосъобразен, тъй като не са налице основания за неговото постановяване. Моли отказът да бъде отменен. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното: Със заповед № ЧР-06-29/22.07.2010 г. министърът на правосъдието обявява конкурс за пет щатни бройки за длъжност "директор на Областна дирекция" в Главна дирекция "Охрана" към Министерството на правосъдието. В заповедта са посочени условията, на които трябва да отговарят кандидатите и необходимите документи и е назначена комисия, която да проведе конкурса. Със заявление вх. № 4250/07.09.2010 г. жалбоподателят моли да бъде допуснат до участие в конкурса за длъжността "директор на Областна дирекция - Бургас", която той временно изпълнява (заповед ЧР-06-15/8.04.2010 г., акт за встъпване от 7.05.2010 г.). Конкурсът е проведен от назначената за това комисия, която на няколко заседания разглежда заявленията, оценява кандидатите и класира жалбоподателя Иванов на първо място за длъжността "директора на Областна дирекция - Бургас" (протоколи от 15.09.2010 г., от 30.09.2010 г., от 11.10.2010 г.). След приключване на конкурса главният директор на Главна дирекция "Охрана" предлага на министъра на правосъдието да назначи жалбоподателя Иванов на длъжността, за която същият е класиран на първо място (докладна записка рег. № 7462/04.11.2010 г.). По повод докладната е издадено писмо рег. № 92-10-141/11.12.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с което министърът на правосъдието отказва да издаде заповед за назначаване на спечелилия конкурса кандидат, като се мотивира със съществени нарушения на конкурсната процедура при допускане и оценяване на кандидатите. Писмото е подписано от заместник - министъра на правосъдието, по време през което същият изпълнява функциите на министъра (заповед за заместване № ЛС - 04-1572/06.12.2010 г.). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, за което административният акт е неблагоприятен. Като разгледа жалбата по същество, съдът констатира следното: Оспореният акт е издаден от компетентния орган. Съгласно чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията (ЗА) министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството, а следователно и органът, който може да откаже да издаде заповед за назначаване. Обстоятелството, че отказът е подписан от заместник - министър на правосъдието, не води до нищожност на акта, тъй като това е направено пред периода 9.12.2010 г. - 11.12.2010 г., през който заместник - министърът изпълнява функциите на министъра по време на отсъствие на последния. През времето, през което заместникът е овластен да замества титуляра, същият изпълнява правомощията на органа в пълен обем, с оглед необходимостта от непрекъснато функциониране на администрацията, като всички предприети действия се считат за извършени от името на компетентния орган. Поради това съдът приема, че оспореният административен акт не е нищожен, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. Въпреки че е издаден от компетентния орган и при спазване на формалните изисквания, обжалваният акт подлежи на отмяна, тъй като е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) за личния състав на Главна дирекция "Охрана" - юридическо лице към министъра на правосъдието (чл. 391, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ), се прилагат разпоредбите на част трета, глави петнадесета - двадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Съгласно чл. 180, ал. 1, раздел III, глава петнадесета от ЗМВР за назначаване на държавна служба се провежда конкурс. Конкурсът се провежда от конкурсна комисия, която допуска кандидатите до участие, обявява по общодостъпен начин резултатите от отделните етапи на конкурса и крайното класиране на кандидатите (чл. 182, ал. 1 - ал. 4 от ЗМВР). След приключване на конкурса органът по назначаването издава акт за назначаване на класираните кандидати (чл. 182, ал. 6 от закона ). В случая е проведен конкурс по описания по-горе ред, като жалбоподателят е класиран на първо място за длъжността "директор на Областна дирекция - Бургас". В тази хипотеза органът по назначаването действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде заповед за назначаване на спечелилия конкурса кандидат (арг. от чл. 182, ал. 6 от ЗМВР). Нормата на чл. 182, ал. 6 от ЗМВР е императивна и разпорежда точно определен начин на действие на органа, с който той е длъжен да се съобрази, като с други правомощия в този случай органът не разполага. Ето защо като отказва да издаде заповед за назначаване на служителя на длъжността, органът постановява акт в противоречие с цитираните разпоредби. Допълнително следва да се посочи, че съображенията, свързани с изтеклия достъп до класифицирана информация на кандидата, в случая не опорочават конкурсната процедура и не могат да бъдат основание за постановения отказ, както с оглед липсата на подобен текст в закона, така и с оглед разпоредбата на т. 7 от Правила за определяне на условията и реда за израстване в категория, степен на категория, заемане на длъжности и временно назначаване на държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Главна дирекция "Охрана" при Министерството на правосъдието. Цитираният текст предвижда, че ако за дадена длъжност се изисква достъп до класифицирана информация, какъвто служителят не притежава, същият се допуска до участие в конкурса, а проучването по Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) се провежда за служителите, допуснати до участие в конкурса, а назначаването на съответната длъжност се извършва след издаване на съответното ниво на достъп (чл. 7.1). Следователно в случая не са налице основания за недопускане на жалбоподателя до участие в конкурса, а след като разрешение за достъп до класифицирана информация му е издадено (разрешение от 6.10.2011 г.) няма пречки същият да бъда назначен на длъжността, за която е класиран. Останалите съображения в писмото, свързани с пороци на проведената конкурсна процедура също не обосновават постановения отказ, тъй като правомощия в тази насока за органа не са предвидени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че отказът на министъра на правосъдието да издаде акт за назначаване на жалбоподателя следва да бъде отменен, а преписката - върната на административния орган за произнасяне съобразно изложеното по-горе. По тези съображения и на основание чл. 173, ал. 1, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,