Решение № 1966 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2012 г.

Решение № 1966 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3926/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи - отдел "Пътна полиция" гр. София представляван от юрк. Маркова, против решение № 48/05.01.2012 г., постановено по адм. дело № 3179/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Касационният ответник - Петър Дончев Башев от гр. София е изразил становище по касационната жалба в писмен отговор, в който моли същата да бъде оставена без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок съгласно чл. 211 АПК и от страна с правен интерес от оспорването и като такава е процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № з-2533/11.03.2011 г. на директора на СДВР, с която на главен инспектор Петър Башев, началник на 04 сектор "Оперативно управление на силите" на отдел "Пътна полиция" при СДВР, категория "В", е наложено дисциплинарно наказание "порицание", на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ за срок от една година. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 3 от ЗМВР, в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма. Анализирайки събраните в процеса доказателства, изводът на съда е, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила и на материалния закон. Според първоинстанционния съд по делото липсват доказателства, че наказаното лице, е било изслушано или са приети писмените му обяснения в нарушение на императивните разпоредби на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 10, ал. 2 от Инструкция № Iз- 1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Съдът е изложил аргументи, че това нарушение на императивни правни норми е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, съгласно чл. 251, ал. 1 от ППЗМВР поради което оспорената заповед следва да се отмени. Съдът е счел, че е налице и нарушение на материалноправни разпоредби, тъй като в конкретния случай не е доказано извършеното от жалбоподателя дисциплинарно нарушение, заради което е наложено дисциплинарно наказание. Липсата на описание на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение, като време и място, в какво се състои този неупражнен контрол на подчинените служители и неспазване на разпоредбите на чл. 205 от Инструкция Iз-223/2009 г. за деловодната дейност, както и кои наказателни постановления не са въведени - води, според първоинстанционния съд до нарушаване на изискването на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР за събиране и оценка на всички доказателства за разкриване на обективната истина и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, което съществено нарушава правото на защита на наказаното лице. Решението на Административен съд София - град е законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК, които да налагат отмяната му. Съдът е направил изводите си, които следва да бъдат споделени, въз основа на подробна преценка на събраните по делото относими доказателства, както и правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Неоснователен е доводът на касатора, че правото на защита на Башев не е било нарушено. Видно от данните по административната преписка ответникът не е дал писмени обяснения и не е бил изслушан от дисциплинарнонаказващия орган. Наличните по делото възражения на Башев с рег. № Я-836/03.02.2011 г., не са по повод на конкретно изискани писмени обяснения, а са по повод изготвена справка с рег. № Я-1686/26.01.2011 г., с която е приключила проверка на дейността на деловодството на отдел "Пътна полиция" /ОПП/ при СДВР по въвеждане на наказателни постановления. Съгласно чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Императивната норма на чл. 229 от ЗМВР е категорична, че държавният служител е в правото си да дава писмени обяснения или да бъде изслушан от дисциплинарнонаказващия орган, като това право следва да се реализира единствено и само в дисциплинарното производство. Касационната инстанция споделя и изложените в решението мотиви за недоказаност на извършеното нарушение. Твърдяното от касатора нарушение, че не е създадена организация за въвеждане в експлоатация на електронно деловодство, не може да се вмени във вина на ответника, тъй като видно от длъжностната му характеристика, това не влиза в длъжностните му задължения. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в процесната заповед липсва всякакво описание, в какво се състои този неупражнен контрол на подчинените служители и неспазване на разпоредбите на чл. 205 от инструкция Iз-223/2009 г. за деловодната дейност, от страна на Башев, както и кои наказателни постановления не са въведени, в нарушение на изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, което съществено нарушава правото на защита на ответника по делото. Видно от допуснатите свидетелски показания е, че от страна на Башев е осъществяван ежедневен контрол над подчинените му служители. Поради това изводът на дисциплинарно наказващият орган не намира опора в доказателствата. От извършения анализ на доказателствата първоинстанционният съд е стигнал до извод, че вменените на Башев действия не се установяват по категоричен начин, тоест не е безспорно доказано извършването им от наказания служител. Решението на Административен съд София - град е валидно допустимо и правилно. Съдът е извършил всестранна и обективна преценка на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, а направените от него изводи, че вменените на служителя конкретни деяния не са установени по безспорен начин в хода на дисциплинарното производство са подкрепени от събраните доказателства по делото. Тези изводи се подкрепят от настоящата инстанция. Първоинстанционният съд правилно е преценил оспорената заповед за незаконосъобразна и постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Решението на Административен съд София град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, пето отделение на Върховния административен съд