Решение № 15593 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9910/2011 г.

Решение № 15593 от 25.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9910/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Зоя Димитрова Попова от с. Ябълково, община Димитровград, срещу решение № 336 от 20.06.2011 г., постановено по адм. дело № 300/2011 г. от Административния съд - Хасково. В жалбата се твърди за неправилност на решението и се иска да бъдат събирани допълнителни доказателства по делото. Ответникът - областният управител на област с административен център Хасково не е взел отношение. Заинтересованата страна - Руска Димитрова Костадинова, от гр. Димитровград прави искане да бъде уважена касационната жалба. Заинтересованата страна - Елена Димитрова Сотирова, от гр. Варна не е взела отношение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е била оспорената от Зоя Петрова заповед № РД-11-113 от 9.03.2011 г. на областния управител на област с административен център Хасково, с която на осн. чл. 5, ал. 2 вр. чл. 6 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), е било отказано да бъде уважено искане вх. № АК-04-02-3996/28.12.2007 г. на Зоя Петрова, Руска Димитрова Костадинова и Елена Димитрова Сотирова за еднократно обезщетение по реда на ЗПГРРЛ. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че по делото не е било доказано твърдението на жалбоподателката за наличие на политическа репресия спрямо наследодателите Димитър Сотиров Иванов и Стойка Димитрова Иванова. Развити са съображения, че липсват доказателства, че семейството е било изселвано по политически причини. В подкрепа на този извод, административният съд се е позовал и на решение на Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ от 29.11.2010 г., с което е било прието, че от представените документи не се установявало по безспорен начин претендираната репресия. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установеното по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липсата на основания по чл. 1 ЗПГРРЛ за еднократно обезщетяване на наследниците на репресирани лица. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 и чл. 2 ЗПГРРЛ. Лицата, за които по силата на чл. 1 от ЗПГРРЛ е обявена политическа и гражданска реабилитация, имащи право на еднократно обезщетение по чл. 2, т. 1 от с. з. следва да установят правото на обезщетение, т. е. елементите от фактическия състав на правото с писмени доказателства - чл. 4, ал. 2 от закона. С алинея 3 на същия текст се регламентира хипотезата, когато липсват писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 2 и 3 от закона. В този случай характерът на репресията се установява от Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от закона по реда и чрез доказателствата, посочени в чл. 4, ал. 5 от ЗПГРРЛ. Комисията се произнася с решение по чл. 4, ал. 6 от закона по отнесения до нея въпрос. Решението й не подлежи на самостоятелно обжалване - чл. 11 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, и е окончателно. С решение обективирано в протокол от 29.11.2010 г., Централната комисия по чл. 4 ЗПГРРЛ е приела, че обезщетение се дължи само за изтърпяна репресия, а в конкретния случай, такава не е налице, тъй като представените документи не се установявало по безспорен начин претендираната репресия. Следователно наличието на посоченото решение на помощният административен орган по чл. 4 от ЗПГРРЛ, обвързва областния управител и постановеното от него решение е законосъобразно. Като е приел данните по делото по този начин и е отхвърлил жалбата на Административният съд - гр. Хасково, е постановил законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,