Решение № 267 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 56/2008 г.

Решение № 267 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 56/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на А. Б. А. от гр. С., чрез адв. С срещу решение, постановено по гр.д. № 148/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е отменено решението от 10.11.2006 г. по гр. д. № 83/2006 г. на Елин Пелинския районен съд и вместо него е постановено ново решене, с което е допусната съдебна делба между П, Ц. А. М. и А. Б. А. на следните недвижими имоти, находящи се в с. Л., Соф. Обл.: 1регулиран поземлен имот ХII-248 в кв. 62 по плана на населеното място, с площ от 1560 кв. м., ведно с построената в имота жилищна сграда, състояща се от три стаи и 2.регулиран поземлен имот ХVII-248 в кв.62 по плана на населеното място, с площ от 1560 кв. м., при квоти от 1/4 ид. част за П. Б. М., 1/4 ид. част общо за П. Б. М.и Ц. А. М. /при условията на СИО/ и 1/2 ид. част за А. Б. С касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. Жалбоподателката изтъква, че съдът неправилно е допуснал делбата при посочените в решението квоти. Счита, че по силата на наследяване от тяхната майка З, съсобственици на жилищната сграда, находяща се в бившия парцел **** - 248 в кв.62 по плана на с. Л. са тя и нейния брат - съделителя П. Б. М.. Съсобственици на другия незастроен парцел **** - 248 са ищците П. Б. М., Ц. А. М. и жалбоподателката при квоти 1/2 общо за двамата ищци, при условията на съпружеска имуществена имуществена общност /СИО/ и 1/2 ид. част за нея. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което делбата да се допусне при посочените в касационната жалба квоти. Ответниците по касация П. Б. М. и Ц. А. М. оспорват касационната жалба в писмени бележки по делото. Изразяват становище, че жалбоподателката няма правен интерес от обжалването, доколкото с решението не е накърнена нейната част от съсобствеността, определена в размер на 1/2 ид. част от имотите, предмет на делбата в т. ч. и от жилищната сграда. Навеждат доводи и относно неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Относно нейната основателност, съдът приема следното: Между страните по делото не се спори, че с нотариален акт от 18.03.1975 г., № 66, том I., нот.д. № 1078/1975 г. И. Г. И. е дарил дъщеря си З. И. М. със следния свой собствен недвижим имот: Дворно място, находящо се в с. Л., Соф. окръг, съставляващо парцел **** в кв.62 по плана на селото с пространство от 1 137 кв. м. без придаваемата се и отчуждаемата се по регулация части, заедно с жилищната сграда, находяща се в този парцел **** С нотариален акт от 17.12.1976 г., № 83, том V, нот. д. № 886/1976 г. И. Г. И. прехвърля на внуците си срещу задължение за издръжка и гледане празно дворно място, находящо се в с. Л., Соф. Окръг, съставляващо парцел **** по плана на селото с пространство 1240 кв. м., урегулирана площ. Не се спори, че към момента на сделката П. Б. М. е бил в брак с Ц. А. М. Представеното по делото удостоверение за наследници на З. И. М. установява, че същата е починала на 10.02.1997 г. и е оставила като наследници страните П. Б. М. и А. Б. И., нейни деца. По делото няма спор, че по съгласие на страните действащия подробен регулационен план на с. Л. е бил изменен /съответно със З. № 180 ТС/10.03.2005 г. и заповед № ТС-985/20.10.2005 г./ като за имот пл. № 248 са били отредени два урегулирани поземлени имоти съответно УПИ ХII-248 с площ от 1560 кв. м., в който се намира и жилищната сграда, предмет на сделката за дарение, обективирана в нотариален акт № 66, том I., нот.д. № 1078/1975 г. и УПИ ХVII-248 с площ от 1560 кв. м., които са предмет на иска за делба. При тези данни основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на решението досежно правата на лицата между които делбата е била допусната. Жилищната сграда, находяща се в новообразувания УПИ ХII-248 представлява самостоятелен обект на собственост. Същата е била предмет на договора за дарение в полза на майката на първия ищец и ответницата. След нейната смърт по силата на наследственото правоприемство съсобственици на жилищната сграда се явяват само П. Б. М. и А. Б. А. при равни права /по 1/2 ид. част, съгл. чл. 5, ал. 1 ЗН./ По силата на наследяването от тяхната майка, двамата се явяват съсобственици при равни права и на стария парцел ****, в който се е намирала жилищната сграда. Доколкото не е посочено друго, равни са техните права и в стария парцел **** - 248 като съсобствеността върху него е възникнала в резултат на прехвърлителната сделка, извършена с нот. акт № 83, том V, нот. дело № 886/1976 г. Тъй като собствеността върху този парцел **** прехвърлена срещу задължение за издръжка и гледане и към момента на прехвърлянето, ищецът П. Б. М. е бил в брак със втората ищца Ц. А. М., неговата 1/2 ид. част от парцела е придобита в условията на СИО. И двата парцела са били образувани за имот пл. № 248. От същия имот в резултат на изменената по общо съгласие регулация са били образувани съответно новите УПИ ХII-248 и УПИ ХVII- 248. Доколкото съпругата Ц е придобила при условията на СИО заедно със съпруга си П. М. 1/2ид. част от стария парцел **** отреден за имот пл. № 2* то това и участие при условията на СИО с П. Б. М. се разпростира и в двата новообразувани от този имот УПИ ХII-248 и УПИ ХVII-248. Съобразно изложеното, делбата на жилищната сграда следва да се допусне само между П. Б. М. и А. Б. А. при равни права, а делбата на двата процесни УПИ следва да се допусне при права 1/2 ид. част за П. М. и Ц. М. общо, при условията на СИО и 1/2 ид. част за А. Б. А. С оглед прецизност и яснота обжалваното решение на въззивния съд следва да се отмени изцяло и вместо него следва да се постанови ново решение, с което делбата на процесните имоти бъде допусната при посочените квоти. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г.о