Решение № 13251 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2011 г.

Решение № 13251 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4341/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу решение № 66/11.02.2011 г., постановено по адм. дело № 847/2010 г. по описа на Административен съд- Велико Търново, с което е отменен РА № 151000785/14.06.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. В. Търново, потвърден с решение № 401/4.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново, в частта, с която е начислен допълнително ДДС за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 28 140 лв. и лихви в размер на 7 967.85 лв. и в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 140 700 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, както и на съдебно-техническата експертиза, назначена по делото и на експертната оценка, изготвена в хода на ревизионното производство. Твърди се, че експертизата, определила пазарната цена на процесния турбоагрегат в размер на 1 511 550 лв. е по-обективна, а съдебната техническа експертиза е изготвено при липса на доказателства, установяващи доколко валиден аналог между независими лица по смисъла на Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. са сделките, на база на които тя е изготвена. Отправя се искане до съда да бъде отменено решението на АС и да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Хай уей енерджи" ООД, гр. Плевен, представлявано от Димитър Иванов и Анка Петкова, чрез пълномощника адв. Цветков, я оспорва като неоснователна. Подробни съображения в подкрепа на така поддържаната теза са развити в депозираните по делото писмени бележки на процесуалния представител. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба по съображения, че неправилно административния съд е кредитирал изготвеното в съдебната фаза на спора заключение и е основал решението си на него. Върховният административен съд, Осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е бил РА № 151000785/14.06.2010 г., издаден на "Хай уей енерджи" ОДД, гр. Плевен, издаден от орган по приходите в ТД на НАП, гр. В. Търново, потвърден с Решение № 401/4.10.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. В. Търново, в обжалваната част, с която е начислен допълнително ДДС за данъчен период м. 03.2008 г. в размер на 28 140 лв. и лихви в размер на 7 967.85 лв. и в частта, в която е извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сума в размер на 140 700 лв. С обжалвания РА органите по приходите са установили, че съгласно договор за покупко- продажба от 4.03.2008 г. "Хай уей енерджи" ООД е продало на "Хайуей логистик център" ЕООД турбоагрегат, тип "ПТ-60-90/13" и генератор, тип "ТВФ-60-2" с водородно охлаждане, ведно с оборудването към тях. За извършената продажба ревизираното дружество е издало фактура № 34/4.03.2008 г. на стойност 1 361 250 лв. и ДДС в размер на 272 250 лв. Установени са и обстоятелства, обуславящи извода, че "Хай уей енерджи" ООД и "Хайуей логистик център" ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б."г" и б. "д" от ДР на ДОПК, като последното дружество е мажоритарен собственик на капитала на "Хай уей енерджи" ООД. Приемайки, че тази сделка е между свързани лица, органите по приходите са назначили експертиза, която по метода на разпределената печалба, визиран като един от методите в § 1, т. 10, б. "д" ДОПК, е дала заключение за пазарната стойност на продаденото оборудване "турбоагрегат, тип ПТ-60-90/13 и генератор тип ТВФ 60-2 с водородно охлаждане ведно с оборудването към тях" в размер на 1 511 550 лв. В резултат на тези предприети действия органите по приходите са определили данъчна основа по чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС в размер на 1 501 950 лв., като са намалили пазарната цена по изготвената експертиза на климатичната инсталация със сумата 9 600 лв., представляваща пазарната оценка на климатичната инсталация с инв. номер 30023002, която не е предмет на сделката по спорната фактура № 34/4.03.2008 г. Върху получената разлика е начислен ДДС в размер на 28 140 лв. на основание чл. 86 вр. чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС за м. 03.2008 г. и е извършено увеличение на финансовия резултат за 2008 г. на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сумата 140 700 лв., представляваща установената разлика между фактурираната цена по сделката между свързани лица и пазарната цена, определена в заключението на вещото лице по експертизата, изготвена в хода на ревизионното производство. За да отмени РА в оспорената част, Великотърновският административен съд подробно е анализирал методите за определяне на пазарни цени, визирани в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Относно пазарната цена на вещта, съдът е приел, че правилно е съобразено, че страните по договор за продажба от 4.03.2008 г. са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. По-нататък в мотивите на оспореното решение съдът е дал изключително подробно описание на естеството на използвания от вещото лице, назначено от органа по приходите, метод на разпределената печалба - подход, който е аргументирал като необходим с цел онагледяване на несъпоставимостта на извършеното от него с цитирания метод. Съдът е приел, че в заключението, приобщено в административната фаза на спора, не се установява разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба, реализирана от сделки между свързани лица, по начин, който би бил възприет от независими лица, изпълняващи съпоставими функции; не са извършвани корекции по чл. 11 с цел елиминиране на различията между разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба между свързани лица и разпределението на комбинираната оперативна печалба или загуба, което е или би било извършено между независими лица, изпълняващи съпоставими функции. Съдът е счел за необосновано и използването на сегашната цена на пазарния аналог при положение, че самият експерт е отразил, че турбоагрегати от вида на процесния вече не се произвеждат, нито се произвеждат резервни части за тях от заводите- производители. В гореизложения контекст, съдът е обосновал извода си, че следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице по съдебната техническа експертиза, използвала при изготвяне на заключението метода на сравнимите неконтролирани цени и метода на пазарните цени, като вещото лице е използвало като аналог неконтролирани сделки, посочени от жалбоподателя, поради липса на на информация за съществуването на съпоставими сделки между независими лица с предмет, аналогичен на процесния. Въз основа на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и заключението на допуснатата и изслушана от съда съдебно-техническа експертиза, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на ревизионния акт. Обжалваното решение е правилно. Основното възражение в касационната жалба е, че съдът не е анализирал обстойно сделките, довели до промяна на собствеността на процесните активи и използвани като база за изготвяне на заключението и в тази връзка неправилно е основал постановения съдебен акт на заключение, изследвало неприложими сделки за методите за определяне на пазарна цена. Възражението е неоснователно. Преди всичко следва да се отбележи, че в рамките на първоинстанционното производство пълномощникът на касатора действително е изразил становище, че заключението не е обосновано, но не е поискал изслушването на повторно такова или назначаване на тройна техническа експертиза, каквато възможност му дава законът при условията на чл. 201 и чл. 203 от ГПК. Всъщност, наведените доводи са били обсъдени от първоинстанционния съд, който обосновано и законосъобразно е отговорил на направените оплаквания. Настоящият състав на касационното инстанция намира, че не може да бъде споделена тезата на касатора, че публичната продан, при която "Хай уей логистик Център" ЕООД е придобил първоначално от "Нова Плама" АД (в несъстоятелност) на база влязло в сила Постановление № 299/22.06.2007 г. процесните ДМА, не съставлява съпоставима сделка. Обосновано съдът е приел, че от една страна по отношение публичната продан в производството по несъстоятелност по ТЗ не е налице сделка със свързано лице (този факт по същество не е спорен между страните), а от друга публичната продан представлява реализирана сделка на пазара в условията на свободен пазар, при които сделката се реализира между две свободно договарящи страни. Касаторът превратно твърди, че като е споделил становището на вещото лице за наличие на съпоставима сделка, съдът му е предоставил удостоверителна функция. В случая съдът е формирал изводите си след анализ на експертните констатации и изводи, и ги е възприел, но това не означава, че е придал на експертизата друга функция, различна от тази на доказателствено средство. Що се отнася до възражението срещу другата съпоставима сделка, а именно тази, с която процесните турбоагрегат, тип "ПТ-60-90/13" и генератор тип "ТВФ-60-2" с водородно охлаждане и оборудването към тях са продадени на 5.03.2008 г. на "АВВ Електрифициране" ЕООД, то и същото е неоснователно. Обстоятелството, че последната сделка е с минимален процент печалба не е аргумент в подкрепа на тезата, че сделката е сключена в противовес с принципите на свободния пазар. Основанията за такова съгласие досежно цената на договора могат да бъдат много и най-различни, но не са основание сделката да бъде изключена от обхвата на възможните за обсъждане неконтролирани сделки при определяне на пазарната цена на подлежащите на оценка вещи по първите два метода, визирани в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият състав намира, че по делото са приобщени достатъчно доказателства, отразяващи характера на сделката като аналогова такава. За прецизност следва да се посочи, че доколкото не е налице спор, че "АВВ Електрифициране" ЕООД и "Хай уей енерджи" ООД не са свързани лица и няма съмнение досежно размера на продажната цена (по делото е приложена фактура от 5.03.2008 г.), то несъстоятелно се твърди от касатора, че неприлагането на договора между двете дружества препятствало правото на защита, като осуетявало преценката налице ли е идеална съпоставимост на сравняваните показатели между двете сделки. Решаващите изводи на първоинстанционния съд са в горния смисъл и се споделят от касационната инстанция. Съдът правилно е тълкувал и приложил закона, постановил е обоснован съдебен акт, който следва да се остави в сила. В касационната жалба не са релевирани конкретни оплаквания срещу решението в частта, с която е прието за незаконосъобразно извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 г. на основание чл. 15 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО със сумата 140 700 лв. Твърденията за нарушения на закона и необоснованост в тази част са бланкетни, а при осъществения касационен контрол такива не се установиха. Съдът не присъжда на ответника по касационната жалба разноски за тази инстанция, тъй като в нея такива не са поискани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, състав на осмо отделение