Решение № 8202 от 6.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2974/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив срещу решение 2295/11.12.2020г., постановено по адм. дело 2135/2020г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено по жалба на В. Тенев отказ за издаване на констативен протокол за ПТП с пострадали лица, обективирано в писмо рег. 4560007686/15.07.2020г. на ВПД Началник на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив, потвърден с решение рег. 317000-13530/10.08.2020г., на Директор ОД на МВР Пловдив. В жалбата се навеждат доводи, че процесното решение е неправилно като издадено в противоречие с материалноправните норми и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че АС Пловдив неправилно е счел за приложима нормата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, тъй като не се установява по безспорен начин наличие на ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от с.з. от доказателствата по делото се установява, че автобусът не е бил в движение, той е бил с изключен двигател, спрял на автобусна спирка т.е. инцидента не евъзникнал по време на движение на автобуса. По силата на чл.2, ал. 1, т. 1 от Наредба Iз-42/12.01.2009г., констативен протокол за ПТП с пострадали лица се издава при настъпило ПТП, а в ковкретния случай такова не е било настъпило. Неправилно съдът е счел, че към конкретния случай са относими разпоредбите на § 6, т. 27 и т. 28, както и на чл. 493, ал. 2, т. 4 от КЗ, тъй като водачът на автобуса е спрял на обозначено за това място, като автобусна спирка и не е могъл да предвиди движението по самото пътно платно отзад на автобуса от страна на молителя. Счита, че не са били налице предпоставките за издаване наконстативен протокол за ПТП и моли решението на АС Пловдив да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответната страна В. Тенев, в писмен отговор до съда оспорва основателността на жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът е отменил изричен отказ, обективиран в писмо с рег. 4560007686/15.07.2020г., на ВПД Началник на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив за съставяне на констативен протокол за ПТП с пострадало лице. Установено било, че на 04.06.2020г., в гр. Пловдив, ул. Победа, до автобусна спирка на градския транспорт 294, лицето В. Тенев и пострадал от отваряща се врата на автобус марка Исузу с ДК [рег.номер на МПС] . Пострадалото лице се намирало на пътното платно, като автобуса при отваряне на вратата го е ударил и той е паднал на земята, като е пострадал тежко. Пострадалото лице е подало заявление с вх. УРИ 438000-7090/01.07.2020г., за издаване на протокол от ПТП. С писмо рег. 4560007686/15.07.2020г, ВПД Началник на Трето РУ при ОД на МВР Пловдив му е отказал с мотив, че по време на инцидента автобусът е бил в пълен покой, като според ЗДвП за ПТП е нужно да има МПС в движение и поради неустановяване на такова движение не се издава и протокол за ПТП. На 30.07.2020г., В. Тенев подава жалба рег. 317000-12857/30.07.2020г. до директора на ОД на МВР Пловдив. Последния с решение рег. 317000-13530/10.08.2020г. е възприел мотивите в оспореното писмо и е постановил решение с което е отхвърлил подадената жалба. За да постанови своя резултат, съдът е приел, че издателят на акта не е приложил правилно закона и по точно нормите на § 6, т. 27, т. 28 и т. 30 от ДР на ЗДвП, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява наличие на осъществено ПТП, като заявителя за издаване на протокол за ПТП е пострадало лице. Съдът е приел, че и двамата участника лицето В. Тенев и автобуса са били на пътното платно и макар автобуса да е бил в покой, то двигателят му е бил запален и е следвало водача да се съобрази с останалите участници в движението, преди да предприеме отваряне на вратите. Целта на издаването на констативния протокол за ПТП е съответния застраховател да покрие отговорността на застрахования за причинени щети на трети лица, като това се установява задължително с издаден протокол за ПТП. В заключение АС Пловдив е приел, че в случая са били налице законовите предпоставки за съставяне на констативен протокол за ПТП и е отменил отказа, като е задължил административния орган да издаде констативен протокол. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, които е анализирал в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. В случая не е спорно, че е налице настъпила телесна повреда по отношение на лицето В. Тенев следствие на удрянето му от отварящите се врати на автобус марка Исузу с ДК [рег.номер на МПС] . Органите на полицията в изпълнение на разпоредбата на чл. 125, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 125а, ал. 1 ЗДвП са длъжни да издадат констативен протокол за ПТП с пострадало лице по искане на заявителя, като пострадал от ПТП. В чл. 2 от Наредба Iз-42/12.01.2009г., за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда информиране между Министерство на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /обн. ДВ бр. 8/30.01.2009г., изм. и доп. ДВ бр. 19/28.02.2017г./, е посочено какви документи се съставят при установено ПТП, като при такова произшествие с пострадало лице се съставя констативен протокол. Ал. 2 от подзаконовия текст задължава органите па Пътна полиция МВР, при посещение на ПТП заснемат разположението на пътните превозни средства (ППС) и причинените щети в електронен формат. В ал. 3 е посочено, че препис от документите по ал. 1, т. 1 и 2 се издават от органите на "Пътна полиция" - МВР, на трети лица, претърпели вреди от ПТП, както и при загубване на оригинала. Преписът се издава от структурното звено, съставило документа, въз основа на писмено искане. Преписът се заверява, като в горния ляв ъгъл се отбелязва "препис" и се полага подпис и печат. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП - приложение 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция" - МВР. С оглед така посочените правни норми законодателят е вменил в задължение на органите на полицията при наличие на ПТП с пострадало лице задължително да го посетят и да издадат констативен протокол. Последния има за цел да докаже настъпването на произшествието пред съответния застраховател, който има задължение по силата на 492, ал. 2, т. 4 от КЗ да покрие отговорността на застрахования по застраховка Гражданска отговорност за причинени на трети лица, в т.ч. и на пешеходци вреди, причинени вследствие използването на МПС по време на движение или престой, вкл. като пряко следствие от отваряне на врати на МПС-то по време на движение или когато то е спряло. Спорният въпрос е дали е налице ПТП по смисъла на ЗДвП за да се вмени в задължение на съответния овластен държавен орган да издаде претендирания от пострадалото лице протокол за ПТП. Съгласно § 6, т. 30 ДР на ЗДвП "пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. §6, т. 27 от своя страна дава легално определение на понятието участник в потнотранспортно произшествие - всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му, в т. 28 е посочено кое лице е участник в движението - всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя. Такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя. С оглед така очертаната правна рамка и установеното от фактическа страна, изводите на АС Пловдив за наличие на ПТП са правилни. Административния орган е тълкувал нормата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП крайно стеснително и не е взел в предвид, че е безспорно установено, че процесният автобус е бил временно спрял на автобусна спирка, като двигателят му не е бил изгасен. Този факт е установен чрез възпроизвеждане в с.з. на представения видеозапис, от който се установява, че автобусът спира и в момента в който лицето се приближава към задната врата т.е. лицето е било на пътното платно, следва отваряне на същата, като тя с дясната си половина удря Тенев и го събаря на земята. Тези факти водят до извод за наличие на настъпило ПТП, тъй като автобусът макар и да не е в движение в конкретния момент, последния е спрял на автобусна спирка по своя маршрут и е отворил автобусните врати с оглед слизане/качване на пътници. С действията си, водачът е извършил нараняване при експлоатация на пътно-транспортното средство т.е. извършеното с оглед посочената по-горе правна рамка и установените факти води до извод за наличие на извършено ПТП. Нормата на чл. 125а, ал. 1 ЗДвП е императивна и поставя изискването за съставяне на протокола за посещение на ПТП, поради което липсата на този протокол е нарушение на посочената законова норма. Процедурата по издаване на протокола по чл. 125а, ал. 1 ЗДвП обслужва определени обществени отношения, които не могат да бъдат изпълнени с издаването на другите документи. Наведеният в касационната жалба довод, че водачът на автобусът не е могъл да предвиди действията на пострадалото лице са ирелевантни за настоящия спор, те биха имали касателство при установяване на наказателна или административно-наказателна отговорност на водача. Чия е вината за настъпилото ПТП няма отношение към задължението за издаване на констативен протокол за ПТП, а би имало заначение за правилното попълване на протокола. Противоречието на оспорения изричен отказ за съставяне на констативен протокол за ПТП с пострадало лице с материалния закон, правилно е мотивирало съда да отмени същия и да изпрати преписката на административния орган, с указание за съставянето на КП. Предвид изложеното настоящата инстанция намира за неоснователни възраженията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, е формулирал извода си за основателност на подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно, с оглед на което следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане от ответника за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, такива му се дължат, предвид представения списък /л. 27/. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004г., тъй като ответникът в настоящото производство претендира минимален по Наредбата размер 500лв. и предвид нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, следва касаторът да заплати посочената сума на ответника Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. първо АПК Върховният административен съд, седмо отделение в настоящия си състав