Решение № 2181 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2010 г.

Решение № 2181 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5666/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по чл. 145 и сл. на Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на "ЕВН Електроснабдяване" АД, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37 срещу решение № 258 от 11.03.2010 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено при липса на компетентност и при неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 146, т. 1 и 4 АПК. Комисията за защита на конкуренцията се е произнесла по един гражданско-правен спор по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК, компетентен по който, съгласно чл. 14 във вр. с чл. 1 ГПК, е само гражданският съд. Приемайки, че задължението за заплащане на потребена енергия е на лице различно от лицето, на което е отказано снабдяване с електроенергия и от което се търси плащане на задължение за потребена електроенергия, както и че не е налице солидарна отговорност между потребителя и ползвателя, Комисията е излязла извън правомощията си по чл. 8 Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Произнасянето по гражданско-правния спор е предрешило изхода на административното производство. Комисията неправилно е приложила разпоредбата на чл. 117 Закона за енергетиката във в. с чл. 11, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия (общи условия), които определят собственика като задължено лице за заплащане на потребената в имота електроенергия. Не е отчела, че в съответствие с чл. 6, ал. 2 от Общите условия титуляр на правата по договор за снабдяване с електрическа енергия може да стане и трето лице, но само със съгласието на собственика. Това съгласие реализира уговорката по смисъла на чл. 121 Закона за задълженията и договорите за възникване на солидарна отговорност. Правата на собственика са защитени чрез визираната в чл. 38, т. 1 Общите условия възможност за прекратяване на снабдяването след изтичане на срока, за който собственикът е дал съгласието си по чл. 6, ал. 2 от същите. Комисията не е отчела, че в случая собственикът не е изпълнил задължението си по чл. 11, т. 3 Общите условия да уведоми своевременно за промяната в собствеността, а последните са документ, утвърден от държавния регулатор - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Твърди, че не е доказано, кой е действителният ползвател на електрическа енергия в имота. Според дружеството не е налице господстващо положение по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗЗК. Визираното в чл. 6, ал. 2, т. 5 Общите правила изискване за представяне на документ, издаден от обществения доставчик и/или от крайните снабдители за липса на задължения по договор за доставка на електроенергия, не ограничава правата на изрядните потребители да сменят доставчика. Невъзможността собственикът на процесния имот да смени доставчика е следствие не на пазарното положение на жалбоподателя, а на факта, че потребителят е неизряден. Счита, че Комисията неправилно е определила и размера на наложената санкция, без да спази собствената си методика и да отчете всички смекчаващи обстоятелства. Моли съда да отмени оспорваното решение. Алтернативно поддържа искане за намаляване на размера на наложената санкция. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Комисията за защита на конкуренцията, я оспорва като неоснователна. Комисията, след направен обстоен анализ на всички релевантни обстоятелства, правилно е приела, че е налице нарушение на чл. 21, т. 1 Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Действията на жалбоподателя осъществяват състава на противоправно поведение по смисъла на Закона за защита на конкуренцията. Не е налице солидарна отговорност, тъй като няма декларирано съгласие - с конклудентни действия то не може да се осъществи. Предвидената в Общите условия защита на собствениците не е средство за принуда за заплащане на чужди сметки, а за защита от недобросъвестни владелци. Моли съда да остави в сила оспореното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд намира жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът приема за установено от фактическа страна следното: Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по сигнал на "Надежда - 94" ООД с твърдение за нарушение на Закона за защита на конкуренцията от "ЕВН България електроснабдяване" АД. На 10.12.2007 г. "Надежда - 94" ООД закупува имот в гр. Кърджали, ул. "Язовирска" № 27, който се ползва от наемател - "Серсан" ООД. Към датата на закупуване на имота между "Електроразпределение Пловдив" АД и "Серсан" ООД действа договор № 441358 от 3.04.2006 г. за снабдяване с електрическа енергия на абонатен № 4108095 - обект "цех за щампи и ситопечат", намиращ се в имота. За обезпечаване на плащанията за консумирана електроенергия "Серсан" ООД е предоставило на "Електроразпределение Пловдив" АД запис на заповед за сумата от 4735 лв. На 14.01.2008 г. между "Надежда - 94" ООД и "Серсан" ООД е сключен договор за наем за срок от шест месеца. Преди изтичане на срока на договора, на 5.05.2008 г., "Серсан" ООД напуска имота без да извърши дължимите плащания. На 8.07.2008 г. "Надежда - 94" ООД уведомява "ЕВН България Електроснабдяване" АД за придобиване на собствеността върху имота с искане да бъде създаден клиентски номер (партида) на името на дружеството. С писма от 3.12.2008 г. и на 11.12.2008 г. "ЕВН Електроразпределение" АД отказва създаването на клиентски номер и възстановяването на електрозахранването на имота, прекратено през м. юни 2008 г., поради неизплатени за същия парични задължения за консумирана електроенергия за периода 22.02.2008 г. - м. юни 2008 г. Неизплатените задължения за този период са в размер на 4 843, 36 лв. към "ЕВН Електроснабдяване" АД и в размер на 3 154, 50 лв. към "ЕВН Електроразпределение" АД. Върху тези суми са начислени 72, 48 лв. акциз и 1 614, 07 лв. данък върху добавената стойност. "ЕВН Електроснабдяване" АД не е предприело фактически действия по събиране на задължението си от "Серсан" ООД. На 20.12.2008 г. между "ЕВН Електроснабдяване" и "Надежда - 94" ООД е сключен споразумителен протокол, по силата на който "Надежда - 94" ООД се задължава да изплати задълженията на клиентски № 1000424576 на "Серсан" ООД в размер на 11 731, 96 лв. по утвърден график. Допълнително е уточнено, че "Надежда - 94" ООД ще изплати дължимите от "Серсан" ООД суми само за абонатен № 4108095 за обект "цех за щампи и ситопечат" в размер на 9 6841, 41 лв. На 1.04.2009 г. "Надежда - 94" ООД изплаща дължимите по споразумението суми. На 2.04.2009 г., след десет месеца, електрозахранването на обекта е възстановено. На основание чл. 49, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Електроразпределение Пловдив" АД, при нарушаване на графика за изплащане на дължимите суми по споразумението и на текущата консумация електроразпределителното дружество има право да преустанови електрозахранването без да носи отговорност за вредите. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Електроснабдяване" АД задълженията на клиента могат да се упражняват и от друго лице, при условие, че собственикът на имота е заявил изрично писмено съгласие пред електроснабдителното дружество или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот, за определен срок, като в този случай собственикът е солидарно отговорен за задълженията на клиента заедно с лицето, за което е дал съгласие. Съгласно чл. 23, ал. 1 от същите общи правила, ако в рамките на 12 последователни месеца клиент просрочи три пъти с повече от десет дни плащането на дължимата сума за електрическа енергия, електроснабдителното дружество има право да поиска от клиента обезпечение под формата на предплащане. Комисията за защита на конкуренцията, с оглед на съществуващата законова регламентация на дейността по доставка на електрическата енергия до крайните потребители, приема, че са налице два съответни продуктови пазара. Единият, обхващаш дейността по извършване на услугата снабдяване (продажба) на електрическа енергия, която в географско отношение се извършва в рамките, визирани в лицензия № Л-141-11 от 13.08.2004 г. за обществено снабдяване с електрическа енергия, издадена на "ЕВН България Електроснабдяване" АД. Другият, обхващаш услугата по пренос на електрическа енергия чрез разпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД, географски извършвана в рамките, определени в лицензия № Л-140-11 от 13.08.2004 г. за разпределение на електрическата енергия. С оглед определената в лицензиите територия съответните пазари са определени като регионални. Съгласно договор от 11.10.2006 г. между "ЕВН Електроразпределение" АД и "ЕВН Електроснабдяване" АД разпределителят възлага, а снабдителят приема и се задължава да осъществява от свое име и за сметка на разпределителя текущото събиране на цената за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа на разпределителя, дължима от потребителите на електрическа енергия, присъединени към тази мрежа в съответствие с действащото законодателство. По силата на предоставената му лицензия единствено "ЕВН Електроснабдяване" АД има право, на определената в лицензията територия, да извършва снабдяване с електрическа енергия. Комисията приема, че това определя електроснабдителното дружество като предприятие с господстващо положение на пазара на продажба на електрическа енергия в процесната територия. Визираната в чл. 95 от Закона за енергетиката възможност привилегировани потребители да избират лицето, от което закупуват електрическа енергия, Комисията счита, че не води до промяна на този извод. Обвързването на това право с липсата на задължения по договори за доставки - в чл. 6, ал. 2, т. 5 от Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, приложение към т. 1 към решение № П-3 от 8.06.2009 г., на практика, според Комисията, лишава "Надежда - 94" ООД дори от теоретична възможност да се снабди с електроенергия от лице, различно от "ЕВН Електроснабдяване" АД. Този извод Комисията прави и по отношение на "ЕВН Електроразпределение" АД, тъй като дружеството не би позволило пренос на електроенергия по неговата разпределителна мрежа за лице, които има задължения към него или към електроснабдителното дружество. При така установеното господстващо положение на жалбоподателя на пазара на продажба на електрическа енергия Комисията приема, че по отношение на "Надежда - 94" ООД не са налице предвидените в закона възможности за отказ от предоставяне на услугата. Не е налице хипотезата на чл. 123а, ал. 1 Закона за енергетиката (ЗЕ), възпроизведена и в чл. 14, ал. 1, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН Електроснабдяване" АД, електроснабдителното дружество да откаже снабдяване с електрическа енергия на даден клиент при наличие на неизплатени задължения за електрическа енергия от същия клиент, тъй като неизплатеното задължение за електрическа енергия в случая е на друг клиент - "Серсан" ООД. Не е налице и хипотезата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от същите общи условия, тъй като клиентът, с когото има сключен договор - "Серсан" ООД, е престанал да бъде фактически ползвател на имота. Комисията приема, че липсата на надлежно уведомяване на електроснабдителното дружество за промяната на собственика на имота и липсата на декларация от "Надежда - 94" ООД за съгласие за ползване на електроенергия от наемателя в обекта не може да обоснове солидарна отговорност на собственика и на ползвателя. Такава не възниква и поради несвоевременното уведомяване на електроснабдителното дружество от страна на "Надежда -94" ООД за промяната на собствеността на процесния имот. По-късното уведомяване за придобиването на имота не води до възлагане на чуждо задължение. Въз основа на горното Комисията достига до извод, че по отношение на "Надежда - 94" ООД не са налице основанията, при които крайният снабдител може да откаже снабдяване с електроенергия, поради което квалифицира деянието на "ЕВН Електроснабдяване" АД като налагане на нелоялни търговски условия по смисъла на чл. 21, т. 1 ЗЗК. Електроснабдителното дружество не се е възползвало от правните способи, с които разполага за събиране на вземанията си от длъжника, а е упражнило икономическа принуда върху новия собственик като е отказало възстановяването на електрозахранването до заплащане от него на задължение, натрупано от друг клиент - наемател на имота. Комисията приема, че предложените от жалбоподателя задължения за поемане, по смисъла на чл. 75 ЗЗК, не следва да се одобряват, тъй като не водят до преустановяване на антиконкурентното поведение. За така установеното нарушение на чл. 21, т. 1 ЗЗК, което представлява вертикално ограничение на конкуренцията, засягащо ограничен кръг потребители, Комисията налага имуществена санкция в размер на 0, 05% от общия оборот на "ЕВН Електроснабдяване" АД за 2007 г., което представлява 256 024, 50 лв. при коефициент за продължителност 1. Съдът, при установената фактическа обстановка, и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на "ЕВН Електроснабдяване" АД за неоснователна по следните съображения: По твърдението за липса на компетентност на Комисията за защита на конкуренцията: Безспорно е, че конкуренцията е резултат от действията, които частноправните субекти извършват при осъществяване на икономическата си активност. Безспорно е също, че отношенията, в които субектите влизат помежду си в процеса на реализиране на свободната си стопанска инициатива имат гражданско-правен, в частност облигационен, характер, доколкото техен предмет са стоково-парични отношения, за възмездна размяна на продукти на труда. Въпросът е по какъв начин тези отношения рефлектират върху конкуренцията, чиято защита, като основна ценност на обществото, законодателят изрично законово е регламентирал. Целта на Закона за защита на конкуренцията е да осигури защита и условия за нормално функциониране и разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност - чл. 1, ал. 1. Законът се прилага по отношение на предприятия, които извършват дейността си на територията на страната или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията в страната - чл. 2, ал. 1 ЗЗК. Предприятие, по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образование, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма. С оглед на така определения от законодателя предмет и обхват на Закона за защита на конкуренцията е безспорно, че частно-правните отношения, в които встъпват субектите, са тези, които при определени условия, могат да доведат до нарушение на конкуренцията. Именно въздействието на частно-правните отношения върху конкуренцията Комисията за защита на конкуренцията, като оправомощен държавен орган да установява и санкционира нарушенията срещу конкуренцията - чл. 8 ЗЗК, е длъжна да изследва. В случая предмет на оспорвания административен акт не е съществуването или не на облигационно задължение на "Надежда - 94" ООД към жалбоподателя, а доколко действията на жалбоподателя в процеса на осъществяване на конкретното, частно-правно облигационно отношение - продажба на електроенергия, нарушават или могат да нарушат защитената от законодателя ценност - конкуренцията. Комисията за защита на конкуренцията не се е произнесла с оспорвания акт по облигационното отношение, не е решила със сила на присъдено нещо гражданско-правен спор, какъвто и няма между страните, тъй като заплащането от "Надежда - 94" ООД на чуждо задължение е станало по силата на постигнато между страните споразумение, а се е произнесла доколко жалбоподателят, възползвайки се от монополното си положение на пазара, е наложил нелоялни търговски условия за снабдяване с електрическа енергия. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Комисията за защита на конкуренцията не е имала компетентност да се произнесе, тъй като Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е констатирала, че не е налице нарушение на конкуренцията и не е сезира Комисията. Безспорно е, че съгласно чл. 110, ал. 1 от Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, когато при осъществяване на своите правомощия констатира, че лицензианта нарушава или ограничава конкуренцията, сезира Комисията за защита на конкуренцията. Не се спори, че в случая, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, след извършена проверка, не е констатирала каквото и да било нарушение и не е сезирала Комисията за защита на конкуренцията. Това не преклудира правото на лицето, което счита, че е засегнато от антиконкурентни действия, да сезира компетентния държавен орган - Комисията за защита на конкуренцията. Този факт не преклудира и правото на Комисията за защита на конкуренцията да образува и да се произнесе по такова искане. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране няма компетентност да се произнася по нарушения на Закона за защита на конкуренцията, както твърди жалбоподателят. В чл. 110 и 111 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката ясно са разписани правомощията на всяка от комисиите. Тяхната компетентност не е регламентирана при условията на алтернативност, за да се приеме, че становището на едната, че не са налице нарушения на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия преклудира правото на другата да образува преписка и се произнесе по твърдение за нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Предвид изложеното съдът намира неоснователно твърдението на жалбоподателя, че оспореният акт на Комисията за защита на конкуренцията е постановен при липса на компетентност. По твърдението за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, обективирано в твърдение за липса на господстващо положение на жалбоподателя по смисъла на чл. 20 ЗЗК и за неналагане на нелоялни търговски практики на "Надежда - 94" ООД. По делото няма спор относно правилността на определения от Комисията съответен продуктов и географски пазар. Безспорно е, с оглед на законовото разделение на дейността по разпределение (транспортиране - т. 49 от § 1 на допълнителните разпоредби на ЗЕ) и по снабдяване (чл. 94а, ал. 1 ЗЕ) с електрическа енергия, обособяването на два самостоятелни продуктови пазара. Географският пазар е определен от посочената в лицензията на разпределителното и на снабдителното дружества територия на действие. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 ЗЕ за една обособена територия се издава една лицензия. Следователно законът е предопределил монополния характер на извършваната от двете дружества дейност и ги е поставил в положение на единствен участник на съответния пазар. Вярно е твърдението на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 95 ЗЕ и съответно чл. 6, ал. 2, т. 5 от Правилата за търговия с електрическа енергия дават право на определени, привилегировани потребители, при определени условия да изберат лицето, от което да закупят електрическата енергия. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че тази разпоредба изключва господстващото му положение на съответния пазар, защото дава право на лицето да избере от кого да закупи електрическа енергия. Нормата на чл. 95 ЗЕ е възпроизведена в чл. 13, ал. 1 на Общите условия на договорите за продажба на електроснабдителното предприятие. Съгласно обаче чл. 6, ал. 2, т. 5 и чл. 13, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети на основание чл. 91, ал. 2 ЗЕ с решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, достъпни на интернет страницата на комисията - https://www. dker. bg/rules/rule_el_17.pdf, това право не може да бъде осъществено от потребител, който има непогасени задължения към преносно предприятие, електроенергийния системен оператор, разпределителните дружества. Както правилно сочи в мотивите си Комисията, с оглед на позицията на жалбоподателя и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, според които "Надежда - 94" ООД дължи плащане на консумирана от наемателя на имота електроенергия, в конкретния случай, за дружеството това означава невъзможност за покупка на електроенергия от друг доставчик. Именно поради това съдът счита за правилен извода на Комисията, че "ЕВН Електроснабдяване" АД е предприятие с господстващо положение на съответния пазар - продажба на електрическа енергия на потребителите. Изложените от жалбоподателя доводи за целесъобразността на възприетото законодателно решение са ирелевантни за преценката на конкретната фактическа обстановка. По твърдението за неналагане на нелоялни търговски практики: Жалбоподателят твърди, че "Надежда - 94" ООД дължи заплащане на сметките за потребената в имота електроенергия. Това твърдение обосновава с разпоредбите на чл. 117 ЗЕ, чл. 6, ал. 2 и чл. 11 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия и чл. 121 от Закона за задълженията и договорите. Разпоредбата на чл. 117 ЗЕ задължава електроснабдителното предприятие да присъедини всеки обект на потребител на електрическа енергия, който има необходимите електрически уредби, изпълнил е условията за присъединяване и е сключил писмен договор. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6), условията за присъединяване се определят от Закона за енергетиката, наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от ЗЕ. В одобрените от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия - чл. 11, ал. 1, е посочено, че клиентът заплаща стойността на използваната енергия. Съгласно чл. 6, т. 2 правата и задълженията на клиента могат да се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът е заявил изрично писмено съгласие пред електроснабдителното дружество или пред нотариус, това лице да бъде потребител на електроенергия, в неговия имот за определен срок. В този случай собственикът е солидарно отговорен с клиента. В случая е безспорно, че собственикът на имота - "Надежда - 94" ООД не е заявил изрично писмено съгласие нито пред жалбоподателя, нито пред нотариус "Серсан" ООД да бъде потребител на електрическа енергия в неговия имот. По делото няма представени такива писмени доказателства. Фактът, че от 10.12.2007 г. "Надежда - 94" ООД е собственик на имота няма правното действие на съгласие, годно да породи твърдяната от жалбоподателя солидарна отговорност. Неоснователно и в противоречие с Общите правила е твърдението на жалбоподателя, че "Надежда - 94" ООД с конклудентни действия дала съгласие "Серсан" ООД да бъде потребител на електрическа енергия и въз основа на това възникнала солидарна отговорност между двете дружества по повод на дължимото заплащане за потребената електроенергия в имота. Съгласно изричната разпоредба на чл. 121 Закона за задълженията и договорите солидарна отговорност между двама длъжника възниква само в определените от закона случаи или когато изрично е уговорена. В Закона за енергетиката такава възможност не е предвидена. Наличието в общите условия на потенциалната възможност да се уговори солидарна отговорност между собственика и клиента на услугата не означава, че автоматично, винаги, когато различни лица са собственик и клиент тази солидарност е налице. Необходимо е ясно и недвусмислено изразена воля за постигане на такава уговорка, така, както изискват и общите правила. Презумирането на съгласие за възникване на солидарна отговорност е в противоречие с изискванията на чл. 121 Закона за задълженията и договорите. Следва да бъдат разграничени качеството и задълженията на собственика на имота и на клиента на електроснабдителното дружество. Нито в Закона за енергетиката, нито в общите условия е предвидено задължение на лице, което придобива в собственост даден имот, да декларира незабавно пред електроснабдителното дружество този факт. При условие, че в имота има клиент, който ползва електрическа енергия, т. е. лице, с което електроснабдителното дружество има надлежно сключен договор, то съгласно чл. 11, т. 3 от общите условия именно негово е задължението да информира дружеството - доставчик за настъпили промени, свързани с подадените от него данни. Само и единствено, в случай, че новият собственик на имота желае да стане клиент на дружеството, той подава заявление по смисъла на чл. 13, ал. 3 от общите условия. Правните последици от този акт, както правилно сочи в мотивите си Комисията, са свързани със снабдяването или отказа за снабдяване с електроенергия, не и с негова солидарна отговорност. В случай, че собственикът няма да ползва електрическа енергия, той не е длъжен да информира електроснабдителното дружество за настъпилата промяна в собствеността. Само и единствено, ако новият собственик реши да се ползва от правата, респективно солидарната отговорност, предвидени като възможност в чл. 6, ал. 2 от общите условия, той е длъжен по надлежния ред да информира електроснабдителното предприятие. С оглед на това от факта, че едва шест месеца след придобиването на собствеността върху процесния имот "Надежда - 94" ООД е отправило до "ЕВН Електроснабдяване" заявление за снабдяване с електрическа енергия, не може да обоснове твърдяния от жалбоподателя извод, че отговорността на собственика на имота съществува винаги, докато обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа и се снабдява с електроенергия. Изложените доводи за ползите, които собственикът има от имота под формата на наем не могат да обосноват солидарната му отговорност с клиента. Тази отговорност не може да бъде обоснована и от потенциалната възможност, която общите условия предоставят на собственика - негово е правото да прецени да се възползва или не от тази, според жалбоподателя, защита на неговия интерес в контекста на чл. 38, ал. 1 от общите условия. Солидарната отговорност не може да се обоснове и от факта на сключването на 20.12.2008 г., т. е. една година след придобиването на собствеността и шест месеца след като жалбоподателят отказва снабдяването с електрическа енергия, на споразумение за разсрочено плащане на задълженията на "Серсан" ООД от страна на "Надежда - 94" ООД. Сключването на споразумението за поемане на чуждото задължение не е направено по реда на чл. 6, ал. 2 от общите условия и в исканата от нормата форма, а е резултат само от поведението на жалбоподателя, който възползвайки се от положението си на монополист поставя в невъзможност "Надежда - 94" ООД да се ползва от всеобщо предлаганата услуга, по причини, непосочени в закона. Не съответстват на доказателствата по делото твърденията на жалбоподателя, че не е ясно кой е действителния ползвател на електрическа енергия в имота за периода от датата на придобиването му от "Надежда - 94" ООД - 10.12.2007 г. до преустановяване не снабдяването през м. юни 2008 г. По делото е безспорно, че към датата на придобиване на собствеността от "Надежда - 94" ООД жалбоподателят има действащ договор за потребление на електрическа енергия със "Серсан" ООД. В периода от м. февруари до прекратяването на електрозахранването през м. юни жалбоподателят не получавал дължимите плащания за ползване на електроенергия. Съгласно чл. 123а, ал. 1 ЗЕ, съответно чл. 14, ал. 1, т. 2 от общите условия, крайният снабдител има право да откаже снабдяване с електрическа енергия при неизпълнение на задълженията по договора, в т. ч. и неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената енергия от клиента. Съгласно чл. 23, ал. 1 от същите общи условия, ако в рамките на 12 последователни месеца клиент просрочи три пъти с повече от десет дни плащането на дължимата сума за електрическа енергия електроснабдителното дружество има право да поиска от клиента обезпечение под формата на предплащане. Въпреки тези си права жалбоподателят не е предприел своевременно мерки за събиране на дължимите плащания от длъжника - "Серсан" ООД. Видно е, че твърдението на жалбоподателя за неяснота относно фактическия ползвател цели да обоснове, с оглед разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 4 от общите условия, отказа за снабдяване на "Надежда - 94" ООД с електроенергия. По делото обаче не се спори, че към 8.07.2008 г., когато "Надежда - 94" ООД подава искане за захранване с електроенергия, "Серсан" ООД вече не е фактически ползвател на имота. Действията на жалбоподателя по отношение на "Надежда - 94" ООД, видно от изложеното, не са резултат от предвидено в закона поведение на лицето, желаещо да ползва електроенергия. Не е налице нито една от предвидените възможности за отказ от снабдяване. С действията си жалбоподателят е отказал да предостави всеобщо предлагана услуга на основания, непредвидени в Закона за енергетиката - наличие на неизплатени задължения на друг клиент. Това негово поведение правилно е определено от Комисията за защита на конкуренцията като налагане на нелоялни търговски условия. Заплащането на чуждо задължение като предварително условие за получаване на всеобщо предлагана услуга безспорно е нелоялно условие, което "Надежда - 94" ООД не би било принудено да изпълни, ако имаше алтернативно предлагане на доставка на електроенергия. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че поведението на жалбоподателя е продиктувано от обективни причини. Напротив, единствената причина е желанието на дружеството да събере по възможно най-лесния за него начин дължимо плащане за потребена електроенергия. Макар и само по себе си събирането на дължимите плащания да е значима и основателна за съответния търговски субект причина за предприемане на определени рестриктивни мерки по отношение на длъжника, то тя е абсолютно недопустима по отношение на лице, което не е длъжник. Видно от изложеното, с действията си жалбоподателят е осъществил състава на чл. 21, т. 1 ЗЗК. За така установеното нарушение Комисията за защита на конкуренцията е наложила имуществена санкция в размер на 0, 05% от общия оборот на "ЕВН Електроснабдяване" АД. По размера на оборота на дружеството страните не спорят. Видно от мотивите на оспореното решение Комисията приема, че нарушението е леко - извършено е вертикално ограничение на конкуренцията, което обхваща малък географски район и засяга ограничен кръг потребители. Комисията е отчела, че продължителността на нарушението е под една година и в съответствие с разпоредбата на т. 9. 5 от Методиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията поставила коефициент 1. С оглед на изложеното неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Комисията не е отчела всички смекчаващи вината обстоятелства. Видно от акта Комисията е отчела всички релевантни обстоятелства и при определяне на размера на санкцията е спазила изискванията на чл. 100, ал. 4 ЗЗК. Самият жалбоподател също не сочи конкретни аргументи в подкрепа на твърдението си за неотчитане на всички смекчаващи вината обстоятелства. С оглед на изложеното съдът счита, че санкцията е определена законосъобразно. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за недопустимост и неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правил, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за защита на конкуренцията, поради което оспорването на "ЕВН Електроснабдяване" АД като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Комисията за защита на конкуренцията адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. С оглед изхода на делото съдът следва да остави без уважение искането за жалбоподателя за присъждане на направените разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение