Решение № 3459 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12407/2011 г.

Решение № 3459 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12407/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 95 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Образувано е по касационна жалба на "Белфльор 59" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, представлявано от управителя си Валентина Ангътян, срещу решение № 3127 от 24.06.2011 г., постановено по административно дело № 1188/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението и иска отмяна на същото. В представено по делото становище моли съда да вземе предвид решение по КНАХД № 2117/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставено в сила решение по НАХД № 7140/2010 г. по описа на Районен съд Варна, с което е отменено НП № В-17615 от 05.11.2010 г. на директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. на основание чл. 211 от ЗЗП. Твърди, че с отмяната на горното НП е отпаднало правното основание за издаване на процесната заповед. Ответникът по касационната жалба - председателят на Комисия за защита на потребителите (КЗП), не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е обосновано и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, взе предвид следното: С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Белфльор 59" ЕООД срещу заповед № 1217 от 14.12.2010 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката, енергетиката и туризма и на нейната администрация, във вр. с чл. 87 и чл. 88, ал. 1, т. 2 от ЗЗП на жалбоподателя му е наредено да не пуска на пазара и да организира незабавно и ефективно изтегляне от него на стоки, имитиращи храни - лимони, мушмули и джанки в три цвята, изработени от стиропор, с големина около 2-3 см., опаковани в прозрачни целофанови опаковки, с етикети на български, като опасни за здравето и безопасността на потребителите и да отправи предупреждения към последните за рисковете, които стоките съдържат. За да постанови акта си, административният орган се е позовал на изпитвателни протоколи № 19643 и № 19645 от 20.10.2010 г., издадени от ИЦ "Глобал тест", според които описаните по-горе стоки не отговарят на БДС EN-71-1:2005 - при прилагане на малка сила на отчупване се отделят дребни частици, които изцяло попадат в цилиндъра за малки части и като се вземе предвид външния им вид може да се очаква, че потребителите, особено малки деца, могат да я объркат с храна и да я поставят в устата си, което да предизвика риск за здравето и безопасността им, и по конкретно задавяне и задушаване. По тези съображения председателят на КЗП е издал процесната заповед. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел е също така, че председателят на КЗП правилно е приложил материалния закон при издаването на процесната заповед. Изложените в същата мотиви са възприети изцяло в атакуваното решение. Съдът е изложил съображения, че контролните органи правилно са съпоставили вида и характеристиките на стоките, като са направили обоснован извод, че използването им представлява сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността на потребителите, които могат да бъдат и деца. Преценено е на основата на нарочно индивидуализирани в заповедта протоколи за изпитване, че при прилагане на малка сила на отчупване се отделят дребни частици, а с оглед външния вид на стоките, потребителите, особено малките деца, могат да ги сбъркат с храна и да ги поставят в устата си, с което да предизвикат задавяне и/или задушаване. Приел е също така, че оспорената заповед е съответна на целта на закона, тъй като е издадена при установени по категоричен начин несъответствия със ЗЗП, с цел недопускане на вредни и дори фатални последици за потребителите. Мотивиран по този начин, съдът е постановил решението си. Оспореният съдебен акт е правилен. Детайлна уредба на задължителните изисквания към стоките и услугите, предлагани на пазара, които производителите, дистрибуторите и търговците следва да спазват, за да се обезпечи безопасността на потребителя и качеството на предлаганите стоки и услуги се съдържа в Глава Пета на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от закона установява основно задължение за производителите да предлагат на потребителите само и единствено безопасни стоки. Легална дефиниция на понятието "безопасна стока или услуга" и всички относими аспекти за преценката дали една стока е такава, се съдържат в чл. 70 и чл. 71 от ЗЗП. В чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП са посочени критериите, въз основа на които се извършва проверката дали една стока е безопасна или не в контекста на общата безопасност на стоките от гледна точка на ЗЗП, а съгласно ал. 3 на чл. 70 ЗЗП като опасна стока се квалифицира всяка стока, която не отговаря на изискванията, визирани в ал. 1 и ал. 2. Съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 2 от ЗЗП, която е посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, когато контролният орган установи, че определена стока или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката, да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на същата от пазара, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката съдържа. В конкретния случай внесените от касационния жалбоподател "Белфльор 59" ЕООД и разпространени на пазара стоки представляват имитиращи храни, а именно изработени от стиропор плодове - лимони, мушмули и джанки. Съдържащите се в административната преписка и приложени по делото Изпитвателни протоколи сочат, че с оглед възможността за отделяне на дребни частици, стоките не отговарят на БДС ЕN 71-1:2005. С оглед имитиращия им вид наподобяващите плодове и зеленчуци стоки могат да се използват от потребителите - деца вместо детски играчки. Оттук следва и опасният характер на тези стоки, т. к. те не отговарят на изискванията на стандарт БДС EN № 711 "Детски играчки" и създават реален риск за здравето и безопасността на потребителите - деца. Без значение е обстоятелството, че според касационния жалбоподател стоките не са предназначени за деца, а са само за декорация и се предлагат в сувенирни и цветарски магазини, след като предметите реално могат да се използват вместо играчки. В тази връзка, като е приел, че оформените като плодове стоки попадат в хипотезата на чл. 70, ал. 3 от ЗЗП и реализацията им на пазара застрашава сигурността на потребителите деца, поради което и съставлява основание за прилагане на превантивна мярка по чл. 88, ал. 1, т. 2 от ЗЗП, първостепенният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е оплакването, изложено в становището по делото пред касационната инстанция, че с отмяната на НП № В-17615 от 05.11.2010 г. на директора на регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра към КЗП, с което на дружеството е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 5000 лв. на основание чл. 211 от ЗЗП е отпаднало правното основание за прилагане на процесната ПАМ. На първо място следва да се отбележи, че реализирането на административно наказателната отговорност на дадено лице се извършва независимо и самостоятелно от производството по прилагане на ПАМ. Последната е била издадена въз основа на изпитвателни протоколи, установяващи несъответствие на стоките с БДС ЕN 71-1:2005, а не въз основа на АУАН, послужил като основание за издаване на процесното НП. На следващо място, както се установява от съдържанието на решението по КНАХД № 2117/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, цитираното НП е отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като жалбоподателят е бил лишен от възможност да се защитава и тъй като съдът е приел, че е налице неправилна правна квалификация на извършеното нарушение, без да са изложени въобще съображения по съществото на спора, т. е. относно съставомерността на деянието. С оглед горното, решението на Административен съд - София град е постановено след като съдът е съобразил всички относими към спора доказателства и факти, което го прави обосновано и опровергава твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Не са налице релевираните пороци на оспорения съдебен акт - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което същият следва да бъде потвърден. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,