Решение № 16802 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2019 г.

Решение № 16802 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8105/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. С. при ЦУ на НАП срещу решение № 2742/22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 8987/2017 г. по описа на Административен съд, С.-град, с което по оспорване от "Денале" ЕООД – гр. С. е отменен РА № Р-22221816004128-091-001/13.04.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., потвърден с решение № 1068/06.07.2017 г. на директора на посочената по-горе дирекция относно отказано право на данъчен кредит по фактурирани доставки на кашкавал по 9 бр. фактури от "Билос" ЕООД и 15 бр. фактури за кашкавал и сирене от "Инвест-ППМ" ЕООД за данъчни периоди на месеците октомври, ноември и декември 2014 г., януари, февруари, март и април 2015 г. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се от касационния жалбоподател, че по отношение на доставчика "Билос" ЕООД е установено в хода на ревизията, че дружеството няма персонал, има офис и склад за търговия на плодове и зеленчуци в тържище с. К., Община П., както и че декларира доставки от "Мик Транс" ЕООД с основна дейност автомобилен транспорт и от "Метал Груп 2014" ЕООД и от дружества, дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи по приходите, които са със задължения към бюджета в особено големи размери. Сочи се също така, че "Билос" ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО и не е внесло дължимия ДДС по подадената справка-декларация за месец март 2015 г. Касаторът е обсъдил в жалбата си, че не е доказано по делото извършеното плащане по фактурите предвид приложените към тях фискални касови бонове, тъй като след направена справка от Z-отчети на фискалното устройство е установено, че няма данни за извършени продажби. В тази връзка се твърди, че и вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че плащанията по доставките са извършени в брой, без да е извършило проверка в счетоводството на жалбоподателя. За идентичен се приема от касационния жалбоподател и профила на другия пряк доставчик – "Инвест-ППМ" ЕООД, който също не е разполагал с персонал, както и че предходните му доставчици са дружества, дерегистрирани по ЗДДС със задължения с големи размери – "Комус" ЕООД, "Макс Стил" ЕООД, "Технологис" ЕООД и "Веда" ЕООД, както и че "Инвест-ППМ" ЕООД не е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО, дерегистрирано е по инициатива на органите по приходите и е със задължения в особено големи размери. Твърди се в касационната жалба, че въпреки твърденията на "Инвест-ППМ" ЕООД, че е използвало под наем склад, собственост на "Фиоре" ЕООД, не е установено за какъв срок е бил сключен. Сочи се от касатора, че по процесните доставки доставчиците не са сключвали писмени договори, като сделките били извършени с посредничеството на Г. Д., без да е изяснено в какво качество същият е предлагал продуктите полско производство чрез посочените като доставчици дружества. Според касатора обстоятелството, че същите не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК не им придава различна доказателствена сила от тази, която законът им придава – чл. 180 и чл. 181 ГПК. Твърди, че не са представени складови разписки и информация за транспортирането на стоките, нито има доказателства за притежаван специализиран хладилен транспорт при доставчиците, а стойността на транспорта е предварително калкулиран в доставната цена на сиренето и кашкавала съгласно заключението на вещото лице. Предвид вида на стоките касационният жалбоподател излага доводи, че не са ангажирани по делото доказателства, че стоките са съпровождани от сертификати за произход, физико-химични показатели, срок на годност, начин на съхранение. В останалата част касаторът излага доводи, с които изразява несъгласие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение по същество, както и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 500 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора юриск. Перпериева. Ответникът по касационната жалба "Денале" ЕООД – гр. С. чрез процесуални си представител адв. Газдова, я оспорва по съображения, изложени в депозирания по делото писмен договор, както и моли на дружеството да се присъдят направените разноски за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени цитирания по-горе ревизионен акт за отказано право на "Денале" ЕООД на данъчен кредит по фактурирани доставки на кашкавал по 9 бр. фактури от "Билос" ЕООД и 15 бр. фактури за кашкавал и сирене от "Инвест-ППМ" ЕООД в общ размер от 7 776, 12 лв. главници и лихви за данъчни периоди на месеците октомври, ноември и декември 2014 г. и януари, февруари, март и април 2015 г., първоинстанционният съд е приел, че при преценката на събраните по делото доказателства следва да се направи извод за реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, като освен фактурите, са представени и приемателно-предавателни протоколи, а за част от доставките и търговски документи за продажба, а съпътстващите фактурите документи са описани подробно в заключението на съдебно-счетоводната експертиза в съответното приложение. Относно твърденията за разминаване на подписите съдът е приел, че те не са установени от ответника в първоинстанционното производство чрез провеждане на оспорване и доказване и съответно са останали необосновани. За свидетелските показания в обжалваното решение са изложени мотиви, че с тях са разяснени обстоятелствата относно търговската практика по покупко-продажбите на кашкавал и сирене и как точно се е осъществило транспортирането и предаването на стоките. Относно удостоверенията за наети площи съдът е счел, че с тях се извлича информация за възможността за тяхното съхранение в съответно наети от доставчиците камери в складове за съхранение, а като косвено доказателства съдът е приел действителното наличие на извършена доставка плащането по спорните доставки, което е потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е приел, че от тази експертиза се установява и последващата реализация на стоките и тя заедно с останалите доказателства по делото, лишава от обоснованост изводите на ревизиращите и на решаващия орган за липса на реални доставки по процесните фактури. Съдът в решението си се е позовавал и на съдебна практика на СЕС по дела С-285/11, С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-123/12, като от тях е направил извод, че по делото не са събрани достатъчно обективни данни, че "Денале" ЕООД е участвал в данъчна измама, нито това е установено за друг доставчик по веригата от доставки. По така изложените мотиви съдът е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е незаконосъобразен и го е отменил. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че на доказване подлежи факта на получаване на процесните стоки от жалбоподателя по облагаеми доставки. Правото на приспадане на ДДС, който е начислен от доставчика и платен от получателя на фактурата като данъчен кредит представлява материално право, което за да се упражни законосъобразно получателят по доставките е длъжен да докаже по безспорен начин предаването/получаването на фактурираните му стоки съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС п. Настоящият съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, че прилагайки общото правило за разпределяне на доказателствената тежест, установено в чл. 154 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК жалбоподателят е този, който трябва да установи по делото, че по спорните фактури са изпълнени както формалните, така и материалните предпоставки за упражняване на претендираното от него право на приспадане на данъчен кредит. Установено е по делото, че по спорните доставки от "Билос" ЕООД и "Инвест-ППМ" ЕООД освен спорните фактури, са представени приемателно-предавателни протоколи, търговски документи за продажба с вписване в тях на страните по доставките, стоката с конкретно количество, партиден номер и срок на годност на продукта, както и с вписван ветеринарно-регистрационен номер на складовата база, а също и мястото на товарене на стоката. Представени са и фискални бонове за плащане по фактурите. По същия начин са оформени и двустранно подписаните приемателно-предавателни протоколи. Възражението на приходната администрация, че по така представените доказателства има разминаване в подписите на страните по доставките, правилно решаващият съд е приел, че ответникът не е оспорил по реда на чл. 193 ГПК тези частни документи за тяхната автентичност. Последните принципно не се ползват с материална доказателствена сила, а само с формална, поради което при възражение, че е налице разлика в подписите на представляващите дружествата-доставчици в представените документи в сравнение с подписите им върху спесимените, публикувани в Търговския регистър на Агенция по вписванията, процесуалният представител на приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство не ги е оспорил за тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК. Правилно при преценката на така представените доказателства за процесните доставки съдът е обсъдил, че в тях освен подписите на представляващите доставчиците, е посочено и мястото на товарене и др. изброени, по-горе реквизити. Съдът е обсъдил и представените удостоверения за вписване в списъка на наемателите на "Фиоре" ЕООД, като правилно от тях е установил, че доставчикът "Инвест-ППМ" ЕООД ползва хладилни камери № 2 и № 4 в склад за търговия на едро с храни на "Фиоре" ЕООД по договор за наем от 01.12.2013 г. Само от непредставянето на договор за наем, вкл. за периодите на спорните доставки, не може да се направи извод за тяхната нереалност. Липсата на договор по спорните доставки правилно съдът не е приел, че е доказателство, че те не са осъществени. Нееднократно Върховният административен съд в своите решения е приемал, че фактурата може да замести договора, тъй като тя е доказателство за възникнали облигационни правоотношения между страните по нея, поради което следва да се възприеме твърдението на ответника по касация, че устно са договаряни количествата кашкавал предвид предложеното от лицето Г. Д. да достави тази стока. За тези обстоятелства свидетелстват и показанията на М. А. – съпруг на управителката на "Денале" ЕООД, както и М. М., който е обяснил пред съда, че е работил в съседна фирма, но често е консултирал управителката на "Денале" ЕООД, както и е помагал при докарването на стоката да я разтоварят. Относно плащането по фактурите, това обстоятелство е потвърдено и от съдебно-счетоводната експертиза. Същата не е била оспорена от представителя на приходната администрация в първоинстанционното съдебно производство и представлява косвено доказателство, че процесните доставки са реално извършени. Наред с това вещото лице е установило чрез проверка на стоковия поток при ревизираното дружество складови наличности от спорните стоки и съвпадане на количествата по фактурите. Още в хода на ревизията задълженото дружество е установило, че стоката кашкавал е закупена с цел продажба на клиентите на "Денале" ЕООД, като за целта е приложена и справка за движението на стоката в склада – доставени и продадени количества (стр. 3 от ревизионния акт). В тази връзка не се спори, а и е установено от приходните органи, че ревизираното дружество е основен дистрибутор на млечни продукти на "Юес Комерс" ЕООД, поради което "Денале" ЕООД притежава хладилни микробуси. Правилно съдът се е позовал и на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила и реализирани на процесните стоки при последващата им реализация, като в заключението подробно са описани получателите при тези доставки. Обсъждайки в съвкупност събраните по делото доказателства, ведно със съдебно-счетоводната експертиза (основна и допълнителна) и гласните доказателства, съдът е направил обоснован извод за законосъобразното упражняване от "Денале" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС правото на данъчен кредит по процесните доставки, респ. за незаконосъобразност на оспорения пред съда ревизионен акт. Правилно в обжалваното решение е налице позоваване на съдебна практика на СЕС по дела С-285/, С-80/11 и С-142/11, С-18/13 и С-123/14, в които категорично съдът е приел, че при доказване на предпоставките за правото на данъчен кредит, това право не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа е материална обезпеченост на доставчика, освен ако приходната администрация докаже, че получателят по фактурите е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, част от измама с ДДС, която е осъществена от неговия доставчик или друг доставчик по веригата. Такова доказване от страна на приходните органи не е осъществено, поради което при наличие на достатъчно ангажирани от ответника по касация доказателства за реалност на процесните доставки и при неоспорването им за тяхната автентичност, законосъобразни са изводите на съда, че е доказана реалността на фактурираните доставки на сирене и кашкавал от доставчиците "Билос" ЕООД и "Инвест-ППМ" ЕООД. Приетото от приходните органи, че е налице относителна симулация, не е доказано по никакъв начин, че страните по доставките не са желаели да се постигнат резултатите от сделките, а само прикриват друга сделка. Липсата на ангажирани от приходните органи доказателства за относителна симулация, не я доказват, поради което неоснователно е налице позоваването на такава. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено правилно и не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят направените за настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 700 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение