Решение № 10879 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2018 г.

Решение № 10879 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2783/2018 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Стойнев чрез адв. Белева против решение № 7767/15.12.2017 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 3900/2017 година. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на М. Стойнев против отказ на кмета на Столична община, район "Люлин", за извършване на административна услуга по гражданска регистрация, регистрационен индекс и дата РЛН17-УГ01-3352/1/09.03.2017 г. и жалбоподателят е осъден да заплати на Столична община, сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за защита на ответника, осъществена от юрисконсулт. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски. Ответникът – кметът на Столична община, район "Люлин" чрез своя процесуален представител оспорва касационната жалба и иска потвърждаване на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е редовна от външна страна, подадена е от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. По съществото на касационната жалба, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е писмо № РЛН17-УГ01-3352/1/09.03.17 г. от кмета на район"Люлин"-СО, с което се отказва извършването на поправка в акта за граждански брак относно името на жалбоподателя. За да постанови обжалвания акт, съдът е приел за установено следното: административното производство е започнало по заявление от жалбоподателя до кмета на район"Люлин", с което е поискано на осн. чл. 76 от ЗГР извършването на поправка на акта за граждански брак № 3025/16.04.2007 г. относно имената на заявителя, които да бъдат записани съгласно българските му документи за самоличност, а именно – М. Стойнев. Въз основа на удостоверение за сключен граждански брак, изготвено от служба по гражданска регистрация в Канада и представено в превод на български език, съдът е установил, че на 07.04.1991 г. в Летбридж е сключен граждански брак между М. Бенев и Х. Дряновска и двамата с месторождение [държава]. Съдът е установил, че в удостоверението за раждане, българската лична карта и българския задграничен паспорт, лицето е записано с имената – М. Стойнев, а в канадските му документи –удостоверение за граждански брак, шофьорска книжка и паспорт е записан като М. Бенев. От правна страна, съдът е приел следното: Съгласно чл. 35, ал. 3 и чл. 74, ал. 2 ЗГР, отказът е издаден от компетентен орган – кметът на общината. Отказът е издаден в изискуемата се форма. Съдът е преценил като законосъобразен отказа и по същество. Въз основа на информацията от документите по делото и обясненията на жалбоподателя е приел, че в случая не се касае за поправка на акта за граждански брак поради допусната в него грешка или пропуск, която хипотеза е регламентирана в чл. 76, ал. 1 ЗГР, а за промяна на имената, които жалбоподателят е ползвал в продължение на 24 години, и с които се е легитимирал, и при издаването на акта за граждански брак в България. Съдът е преценил, че исканата промяна може да се извърши само по реда на исковото производство, а не по реда на чл. 74, ал. 4 ЗГР. Съдът е посочил също така, че промяна по административен ред се извършва въз основа на официални документи, каквито съществували в настоящия случай, но съществували и официални документи, издадени от друга държава, удостоверяващи ползването от жалбоподателя на името, с което фигурира в тях. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Решението на административния съд е правилно. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция напълно споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд, което прави ненужно повтарянето им. Основателно е прието от съда, че в конкретния случай не става въпрос за техническа грешка и неточност в изписването имената на съпруга в акта за граждански брак, която да бъде поправена по реда на чл. 76 ЗГР. Не е налице нито една от хипотезите на чл. 76 ЗГР, при наличието на които може да се извърши промяна във вписаните данни в акта за граждански брак, административен ред. Нещо повече, в случая е приложима забраната, съдържаща се в ал. 5 на посочения член, според която, не може да се променя по административен ред името на титуляра, с изключение на изрично предвидените в закона случаи /чл. 19а, какъвто не е настоящият случай/. В касационната жалба се твърди, че в новосъставения акт за граждански брак, жалбоподателят неправилно бил вписан с имена, различни от имената, с които фигурира в регистъра на населението. Това твърдяно несъответствие не може обаче да се възприеме като техническа грешка. Приложим ред за поправянето на допуснати грешки в актовете за гражданско състояние, когато те не са технически грешки, е този, посочен в чл. 547 ГПК. По тези съображения, решението като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав