Решение № 353 от 12.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 987/2015 г.

Решение № 353 от 12.10.2015 г. на ВКС по н. д. № 987/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 9/2015 г. на Военно апелативен съд гр. София е подадена касационна жалба от подсъдимия С. Ф. Т.

В съдебно заседание жалбата, с ангажирани всички касационни основания се поддържа от защитник.

Гражданските ищци и частни обвинители, лично и чрез повереник намират жалбата изцяло неоснователна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата неоснователна, тъй като съда е положил усилия за установяване на фактическите обстоятелства и е направил правилна оценка, а от там и правилно е приложил закона. Наказанието на подсъдимия е дори прекалено либерално.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 30.04.2015 г. постановено по ВНОХД № 9/2015 г. на Военно апелативен съд София е потвърдена присъда по НОХД № 213/2014 г. на Софийски военен съд, с която подсъдимия С. Ф. Т. е признат за виновен на 16.07.2012 г. в [населено място], при управление на мотоциклет, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 ЗДвП по непредпазливост причинил тежка телесна повреда на А. Г. И., от която последвала смърт на 1.08.2012 г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б "в" вр. с чл. 342, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. На основание чл. 343 Г НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от три години. С присъдата са уважени граждански искове, в полза на съпругата и дъщерята на пострадалия, за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., ведно със законната лихва.

ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия Т.:

Ангажирани са всички касационни основания, като според защитата съществените процесуални нарушения са: -"изводите по фактите са направени на основа на противоречия в заключенията на вещите лица от съдебно технически експертизи, които не взели предвид (неизследвано) поведението на пешеходеца, а само на водача на мотоциклета. Не било установено по категоричен начин, че пострадалия бил извън опасната зона за спиране, и че е пресичал пътното платно на непозволено място, и навлизайки внезапно на пътното платно сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат". Неправилен бил и извода, че подсъдимия имал възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието и неговите последици. Възразява се и по това, че събраните по делото доказателства са превратно тълкувани единствено във вреда на подсъдимия Т.

Доводите са неоснователни, правени са и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно са обсъдени правилно са оставени без последици.

Въззивният съд не е провел съдебно следствие, но е приел нови фактически положения:

1. Мястото на удара по дължина на пътя е 11,60 метра преди първия бордюр на [улица], а по ширина на 7,70 метра вляво от десния бордюр на [улица]

1. Отстоянието на мотоциклета от мястото на удара е 38,43 метра.

1. пътят изминат от пострадалия до мястото на удара е 5,45 метра.

Новите факти въззивният са на база повторната комплексна автотехническа експертиза /л. 148-153 от НОХД № 213/13 г./, в която са взети предвид, прецизирани и уточнени всички данни от предходните съдебно технически експертизи. Нито едно от заключенията не е тълкувано по превратен начин, както се твърди в касационната жалба, а и не се сочи от защитата за кои точно обстоятелства са налице "противоречиви изводи". Въззивният съд в мотивите си, е отговорил на всички направени пред него доводи от защитата, като е посочил и основанията, поради които не ги приема. Съпоставил е всички назначени съдебно технически, повторни, тройни, петорни и еднолични заключения на експертите по делото и е приел, че следва да кредитира /да възприеме/ специалните знания в двете последни експертизи, допълнителната тройна и комплексна петорна, тъй като техните изводи за скоростта на движение на мотоциклета, управляван от подсъдимият и тази на движение на пострадалия, мястото на удара, отстоянието на пострадалия от мотоциклета, момента и разстоянието от което пострадалият е могъл да бъде възприет, като пресичащ от дясно на ляво /опасност за движението/ и големината на така наречената "опасна зона", тъй като техните изводи се основават на анализа на приложения по делото видеозапис на произшествието и при който всички разстояния са определени обективно с помощта на наложена върху записа перспективна мрежа /виж л. 116/. Ирелевантно е и обстоятелството /неизследвано според защитата/ могъл ли е пострадалия да види управлявания от подсъдимия мотоциклет, да спре пресичането и така да предотврати настъпването на ПТП. Това обстоятелство би имало значение, ако подсъдимия не бе допуснал нарушение на правилата за движение, и бе видял пресичащия пострадал, което той очевидно не е сторил, и за което категорично сочи липсата на спирачен път, преди мястото на удара.

При правилно и безпротиворечиво установени факти и законът е приложен правилно. На инкриминираната дата и място при управление на мотоциклет "Х.", подсъдимият Т. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда на пострадалия И., от която е последвала смърт и по този закон е осъден, т. е. приложен е законът, който е следвало да бъде приложен.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. При определяне размера на наказанието инстанционните съдилища са взели предвид всички обстоятелства от значение, а и от защитата не се сочат такива не взети предвид, наказанието е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с приложението на чл. 66 НК и не е явно несправедливо по смисъл на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

Няма основание и доводът за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Този довод не е и мотивиран, а само формално посочен, поради което и не се обсъжда.

По изложените съображения ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение при спазване на процесуалните правила и закона, а жалбата на подсъдимият С. Т. за изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение