Решение № 2671 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12186/2011 г.

Решение № 2671 от 23.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12186/2011 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано по касационна жалба на Анна Кръстева Филипова от София, против Решение № 3185/28.06.2011 г., постановено по дело № 6182/2009 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени подробни съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответника- Столична община, чрез процесуалния представител- юрк. Каменова, оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, след обсъждане на посочените в жалбата пороци на съдебното решение и служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е било образувано по предявен иск от Анна Филипова против Столична Община с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди, в резултат на бездействията на органи и длъжностни лица от общинската администрация. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че ищцата е с признати права на собственост/по наследство и делба/ на празно дворно място, с площ от 2 250 кв. м., находящо се в землището на град София, представляващо имот с пл. сн. № 945 от кв. 183-А по плана на гр. София, ж. к. "Гърдова глава". Сочи се, че със Заповед № РД-09-05-264/27.05.1997 г. на Кмета на СО- от соченият имот са образувани два парцела- единият с площ от 848 кв. м. и другият, с площ от 720 кв. м.; като разликата в площта- 682 кв. м., до цялата площ от 2 250 кв. м на соченото по-горе дворно място, на място попада в изградени общински улици, без проведено отчуждително производство и присъдено обезщетение. Предмет на исковата претенция е именно- обезщетение за твърдяното завземане и не плащане от страна на общината -за площ, която в момента е част от изградена улица. С решението си, постановено след събиране на писмени доказателства, съдът е отхвърлил така предявеният иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за действително претърпени вреди в сочените размери, на предявеното основание. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът мотивирано е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че на база събраните в процеса доказателства не е установено наличие на конкретно бездействие на органи или длъжностни лица, което да е осъществено в противовес с нормативно установено задължение да извършат определени административни действия. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Съгласно чл. 204 от АПК процесуалните предпоставки за допустимост на иска са следните: 1. искът да се предяви след предварителна отмяна на незаконосъобразен административен акт по съответния ред. 2. допусната е възможност за обективно съединяване на жалба срещу административен акт с иск за вреди, които са в причинна връзка с него. Когато вредите са от незаконосъобразни действия и бездействия по силата на чл. 204, ал. 4 от АПК съдът, сезиран с иска за вреди се произнася по не законосъобразността на действието или бездействието. Следователно при тази хипотеза исковата защита винаги е кумулативна. В тази връзка- законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че редът за защита по раздел II от Глава 15 на АПК- "Защита срещу неоснователни бездействия" по чл. 256 и чл. 257 от АПК е само за задължения за фактически действия, които произтичат от закона или "пряко от нормативен акт". Не са предмет на защита задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административни актове, съдържащи се в отчуждителното производство. Правилен е извода на съда, че извън компетентността му е да разглежда спорове за собственост; налична ли е придобивна давност Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение,