Решение № 2725 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2013 г.

Решение № 2725 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7936/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Красикапласт" АД - Асеновград, представлявано от Красимир Юриев Кацаров, и от Красимир Юриев Кацаров лично против решение № 771 от 08.04.2013 г. по адм. дело № 3708 от 2012 г. на Административния съд - Пловдив, Х състав. Поддържа доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е тълкувал превратно и неправилно соченото основание на иска. Допуснал е противоречие между диспозитив и мотиви на решението и не се е произнесъл относно действията на едноличния орган по чл. 40, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ППЗМВР във вр. с чл. 6, т. 2 и 3 от ЗМВР. Иска да бъде отменено решението и спорът да бъде решен по същество. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - началникът на РУ "Полиция" - Асеновград, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съответни на материалния закон са изводите на съда, че в конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 257, ал. 1 от АПК, а именно бездействие на началника на РУП - Асеновград, по задължение, пряко произтичащо от закон. Целта на иска е не само да се констатира, но и да се осъди органът да извърши дължимо по закон действие в определен от съда разумен срок. За да е налице незаконосъобразно бездействие, следва да се установи неизпълнение на конкретни задължения в рамките на възложена по закон административна дейност. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Пред административния съд е предявен иск от "Красикапласт" АД, представлявано от Красимир Юриев Кацаров, и лично от самия Красимир Юриев Кацаров против началника на РУ "Полиция" - Асеновград, срещу бездействието и неизвършването на фактически действия от негова страна, произтичащи пряко от чл. 40, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за МВР, във връзка с изпълнение на основните задачи на МВР, които съгласно чл. 6, т. 2 и 3 от ЗМВР са защита и опазване на имуществото и противодействие на престъпленията срещу него. По-конкретно се иска да бъдат изпълнени фактическите действия по ръководството, организацията и дейността на РУ "Полиция" - Асеновград. Съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Посочил е, че за да е налице незаконосъобразно бездействие на орган на полицията, следва да се установи неизпълнение на конкретни задължения в рамките на възложената му по закон административна дейност. Разпоредбата на чл. 6 от ЗМВР формулира основните задачи на органите на МВР, но не съдържа конкретни задължения за действия на органите. Органите на МВР не са задължени по закон да извършват охрана на частно имущество. Първоинстанционното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е проявил достатъчно активност в процеса по отношение изясняването на фактите по спора. Ищецът многократно е обяснявал в исковата молба, че искът е насочен към извършване на фактически действия по ръководене и организиране на дейността на РУП - Асеновград, така че да бъдат изпълнени задачите на МВР съгласно чл. 6, т. 2 и 3 от ЗМВР. Самият съд в мотивите е посочил, че целта на производството по чл. 257 от АПК е да породи конкретни задължения за извършване на фактически действия, а не общо формулирани задачи. Съдът е приел общо формулираната теза на ищеца като неоснователност на иска, без да укаже на ищеца да уточни конкретните фактически действия, които счита, че е следвало да бъдат извършени от ответника. Липсата на конкретизация на искането е нередовност на исковата молба и съдът е следвало да даде възможност на ищеца да отстрани тази нередовност. С оглед спецификата на производството по чл. 250 и 257 от АПК съдът е следвало да укаже на ищеца да посочи какви точно фактически действия според него е бил длъжен да извърши ответникът, които действия произтичат от закона и е следвало да бъдат извършени за опазване на имуществото на дружеството и на физическото лице. Без да бъде формулирано конкретното фактическо действие, чието изпълнение се иска, не може да се определи предметът на спора по чл. 257 от АПК, а още по-малко - съдът да задължи ответника в определен срок да го извърши. Така както са посочени в исковата молба, претенциите на ищците са за общо изпълнение на задълженията по закон за началника на РУП - Асеновград, а не за конкретни фактически действия, които произтичат от основните задачи и предмета на дейност на органите на МВР. От друга страна и на ответника следва да се укаже да представи на съда доказателства за конкретните мерки, чрез които изпълнява задачите, формулирани в чл. 6, т. 2 и 3 от ЗМВР. Тези задачи се изпълняват чрез изрично посочени в закона дейности, очертани в чл. 7 от ЗМВР, по-конкретно в т. 4 и 5. Превантивната дейност и дейността по опазване на обществения ред може да се осъществяват чрез мерки от различен характер, които са в обхвата на оперативната самостоятелност на административния ръководител. Определянето на конкретните мерки, чрез които МВР извършва дейностите по прилагането на закона, е елемент от фактическия състав на чл. 257 от АПК, за да иска ищецът да бъде осъден ответникът да изпълни тези конкретни задължения в указания от съда срок. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да укаже на ищеца да конкретизира фактическите действия, чрез които счита, че ответникът е бил длъжен да изпълни задачите по чл. 6 от ЗМВР за защита и опазване на имуществото и за противодействие на престъпленията срещу него. На ответника също следва да бъде дадена възможност да представи доказателства относно мерките, които е предприел в изпълнение на задачите по чл. 6, т. 2 и 3 от ЗМВР. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,