Решение № 7956 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2014 г.

Решение № 7956 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3535/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Стефка Иванова Ангелова за отмяна под вх. № 4578 от 17.02.2014 г. на влязло в сила определение № 1919 от 11.02.2014 г. по адм. дело № 16606 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което в производство по реда на чл. 229 и сл. от АПК е оставено в сила определение № 7204 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 11361 по описа за 2013 г. на административния съд - София град. В искането молителят излага съображения за наличие на основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, а именно на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, поради което се иска отмяна на съдебното определение. Ответната страна по искането - заместник-министърът на културата оспорва същата като неоснователна и недоказана чрез процесуалния представител юрисконсулт Зорница Христова. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество, е неоснователно. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба, като е поискано обявяване нищожност на отговора на заместник-министъра на културата под № 45-00-7 от 13.08.2013 г., постановен по повод на молба с № 45-00-7 от 17.06.2013 г. да се отговори на въпрос - след като няма заповед за брак на копието на Панагюрското златно съкровище, изработено със заповед № ДМ-474/01.02.1980 г. на Комитета за култура и което е вписано в книгата за копия на Историческия музей - Панагюрище под № ХVII81-9, дали е запазен статутът на копие на тези предмети. С определение № 7204 от 289.11.2013 г. по адм. дело № 11361 по описа за 2013 г. административният съд - София град е оставил без разглеждане жалбата на лицето, като е приел, че тя не е просрочена, с оглед на чл. 149, ал. 5 от АПК, но оспореният като нищожен отговор няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Върховният административен съд, трето отделение в производство по реда на чл. 229 и сл. от АПК е приел, че това определението е правилно, понеже е точна преценката на административния съд, за това, че оспореното писмо в отговор на искането от 17.06.2013 г. не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Според съдебния състав, липсата на материално-административно правоотношение, страна по което е лицето, обосновава обстоятелството, че отговорът на запитването, обективиран в писмо № 45-00-7 от 13.08.2013 г. не представлява за нея волеизявление, с което да се създават права и задължения, непосредствено да се засяга права, свободи и законни интереси на същата. В искането за отмяна лицето излага съображения за неправилност на определението на административния съд - София град, като към него е приложено решение № 97-00-13 от 31.01.2014 г. на министъра на културата с приложени четири заповеди. С молба "за приемане на доказателства" от 17.03.2014 г. Стефка Ангелова представя нови доказателства, а именно част от Устройствения правилник на Министерство на културата, сигнал № 45-00-7 от 23.04.2013 г., т. 4 до министъра на културата и жалба № 94-00-1189 от 30.07.2013 г. до министъра на културата. При тази фактическа обстановка настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира, че не е налице твърдяното от искателя основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна. При това отменително основание се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, което не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страните. Освен това тези факти, които имат отношение към спорното правоотношение следва да имат качеството нови и да не са били включени във фактическия материал на делото. Последните следва да са подкрепени с писмени доказателства, като е необходимо тези доказателства да не са били известни на страната, а ако тя е знаела да не е била в състояние да се снабди с документ за тях. Очевидно е, че в процесния случай не е налице ново доказателство или новонастъпило обстоятелство по смисъла на цитираната разпоредба, още повече, че твърденията в искането са насочени към неправилност на съдебния акт, чиято отмяна се цели. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК представлява самостоятелно извънинстанционно производство, чрез което се осъществява контрол и отмяна на влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, като се реализира само при наличие на основанията по чл. 239 от АПК. След като конкретно лицето се позовава на чл. 239, т. 1 от АПК, а посочените по-горе представени от него писмени доказателства не обосновават основанието по посочената разпоредба, то искането като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли. При този изход от делото на ответната страна по искането за отмяна следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 150.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав