Решение № 526 от 21.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2390/2011 г.

Решение № 526 от 21.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2390/2011 г., III н. о., НК, докладчик Фиданка Пенева Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Г. Ц. от АК-Благоевград, като защитник на подсъдимия Л. Ф. от Република Гърция, срещу въззивно решение № 52/12.04.2011 г., постановено по внохд № 178/2010 г. по описа на Софийски апелативен съд. От съдържанието на жалбата може да се изведе, че е въведено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за допуснато нарушение на закона, тъй като защитата оспорва авторството на престъплението за което е признат за виновен подсъдимия Ф., както и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК да допуснато съществено процесуално нарушение. Твърди се, че е допуснато такова още на досъдебното производство при администрирането на жалбите от пострадалите граждани; възразява се срещу начина на провеждане на процесуално-следственото действие "разпознаване" на досъдебното производство; сочи се опорочаване на вътрешното убеждение у решаващия съд, относно случая с прокараната в обръщение банкнота на св. Д. Х. Направено е безалтернативно искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд Пред касационната инстанция подсъдимият Ф. се явява лично и с упълномощения си защитник - адвокат Ц., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и искания. Подсъдимият в последната си дума твърди, че е невинен и също прави искане за уважаване на жалбата. Уточнява, че от 10 години живее в Благоевград, много хора го познават, поради което не би поел риска да разпространява фалшиви банкноти в търговски обекти. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, поради това, че посочените в жалбата деловодни неуредици в МВР и неизпълнението на законовите задължения на банковите служители са обстоятелства, които не са относими към предмета на доказване очертан с обвинителния акт. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбата е частично основателна. С присъда № 234/16.11.2009 г. по н о х д № 255/2008 г. по описа на Благоевградския окръжен съд, подсъдимият Л. Ф. е признат за виновен в това, че в периода от 10.07.2007 г. до 17.07.2007 г. в гр. Б., при условията на продължавано престъпление е прокарал в обръщение пред различни граждани - Д. Х. на 10.07.2007 г. и В. Д. на 17.07.2007 г., в гр. Б., два броя подправени парични знаци, а именно 2 броя банкноти от по 50 евро, с различни серийни номера, емисия 2002 г. на ЕЦБ, с обща левова равностойност 195,59 лева, като знаел, че са подправени - прест. по чл. 244, ал. 1, пр. 1 от НК. Наложено му е наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, условно, за срок от три години. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен, в това да е извършил същото престъпление, на същото място в периода от 24.05.2007 г. до 28.06.2007 г. пред лицата Б. Г. и Б. С. и е оправдан по обвинението в престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 1 от НК за два броя банкноти от по 50 евро на обща стойност 195, 59 лева. Осъден е да заплати разноските по делото. Съдът се е разпоредил иззетите като веществени доказателства подправени парични знаци - 4 броя банкноти от по 50 евро. С обжалваното въззивно решение тази присъда е потвърдена изцяло. При проверката по делото по основанието за допуснати съществени процесуални нарушения, не се установиха посочените в жалбата и пренията пред касационната инстанция пороци на процеса. Посочените от защитата нарушения от страна на полицейските органи при приемането на заявителския материал от различни граждани /по-късно свидетели по делото/ за престъпленията с предмет неистински банкноти от 50 евро, са проверени още от състава на първостепенния съд. Тези нарушения са допуснати преди образуването на досъдебното производство и по същество не са се отразили върху процесуалните права на страните, включително на обвиняемия и на защитата му. В съдебната фаза на процеса контролът за допуснатите на предварителното производство процесуални нарушения се предопределя от основните начала на състезателността между страните в тази фаза и задължението на съда да бъде арбитър в спора между тях. Именно в изпълнение на тези основни функции съдилищата са достигнали до изводи за невиновност на подсъдимия за две от инкриминираните четири деяния. Не се констатираха и твърденията за допуснати нарушения от разследващите органи при провеждане на процесуално-следственото действие "разпознаване". Установи се, че св. Д., която дава информация за инкриминираните факти, установени на 17.07.2007 г. около 14 часа от нея като очевидец, в съдебното заседание пред Окръжен съд - Благоевград на 27.04.2009 г., категорично е потвърдила разпознаването на подсъдимия Ф. като лицето, което й е предоставило банкнота 50 евро. На досъдебното производство същата свидетелка е била разпитана и е дала показания за характерните физически белези на извършителя, преди действието "разпознаване", така като изисква чл. 170 от НПК. Правилен е изводът на предходните инстанции, че автор на инкриминираното деяние извършено на 17.07.2007 г. е именно подсъдимият Ф.. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 от НПК, решението за доказаност на обвинението в тази насока е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Поради изложеното няма касационно основание за отмяна на въззивното решение, по обсъжданите основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, относно признаването на подсъдимият Ф. за виновен в престъплението по чл. 244, ал. 1 от НК за деянието извършено на 17.07.2007 г., при което неистинска банкнота от 50 евро е прокарана в обръщение чрез св. Д.. Настоящата инстанция намира за основателно възражението на защитата на подсъдимия, по отношение на деянието извършено на 10.07.2007 г., при което неистинска банкнота от 50 евро е прокарана в обръщение чрез св. Х.. Съдилищата неоснователно са отказали да дадат вяра на информацията посочена в уверение, издадено от отговорник на центъра за технически контрол на МПС и представляващ публичен документ с подпис на съответното длъжностно лице и печата на община Л.. Документът има допълнителна заверка от дирекцията за самоуправление и администрация на Л. и притежава всички изискуеми реквизити по чл. 93, т. 5 от НК, където е дадено легалното определение за официален документ. В него ясно е недвусмислено /въз основа на електронен архив/ е отразено обстоятелството, че на 10.07.2007 г. в 11,45 ч. подсъдимият Ф. се е явил в посочения технически център в гр. С. - Гърция. Следователно, обективно е невъзможно по същото време или малко по-късно, същият да е бил и в гр. Б.. При това положение, настоящата инстанция има правомощие на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК да признае подсъдимия Л. Ф. за невиновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 244, ал. 1 от НК на 10.07.2007 г., в гр. Б. и да го оправдае по това обвинение. Това обстоятелство налага преразглеждане на правната квалификация на условията, при които е било извършено инкриминираното престъпление и съответната преоценка на размера на наложеното на подсъдимия наказание. Поради това, че първоначалните четири обвинения за престъпления по чл. 244, ал. 1 от НК са били квалифицирани, като продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, при последващото оправдаване на дееца за три от тях, той следва да бъде оправдан и по обвинението във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Това обстоятелство, с оглед критериите за определяне на наказанието по чл. 54 от НК и тези за целите на наказанието по чл. 36 от НК, налагат намаляване размера на определеното от предходните инстанции наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода на една година. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение