Решение № 8239 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 763/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири , със седалище и адрес на управление гр. София, чрез ст. юрк. Василев, против Решение 7916 по адм. дело 9212 по описа за 2023 г. по описа на Административен съд - София-град. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Изтъква нарушение на закона при преценката за издаване на акта в установената форма. Иска отмяна на обжалваното решение и съответно отмяна на обжалвания административен акт. Претендира сторените разноски, вкл. и за юрисконсултско представителство. Ответните страни С. Г. К. и С. Н. П., инспектори в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" (РО НЯСС), Южна Централна България" (ЮЦБ), към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях" при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуален представител Е. Златева, в писмен отговор оспорват касационната жалба като неоснователна и молят обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура на Република България представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано в раздел V, т. 2.1 от Констативен протокол 07-03-100 от 20.07.2023 г. на инспектори в Регионален отдел Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях , Южна Централна България, към Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, като в полза на ДАМТН са присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От фактическа страна по делото е установено, че ДПУСЯ е собственик на язовир Ценово-80, съгласно АПДС 9850 от 13.05.2020 г., находящ се в с. Ценово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, както и оператор на язовирната стена и съоръженията към нея, който язовир по смисъла на чл. 141б, т. 2 от Закона за водите (ЗВ), е с втора значителна степен на потенциална опасност. Посочено е, че при извършена проверка на 20.07.2023 г. на състоянието на язовира е констатирано, че язовирът е празен, водният откос е частично заскален, затревен, а в дясната част на откоса, в зоната над входа на основния изпускател се наблюдава свличане на откоса. В резултат е дадено предписание на ДПУСЯ, като упражняващо правото на собственост върху язовира, в срок до 3.06.2024 г. да възстанови изправното техническо състояние на водния откос. По отношение издателите на предписанието е направено позоваване на приетите като доказателство Заповед 776/ 22. 12. 2021 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Заповед А-577/ 23. 08. 2022 г. за това, че длъжностните лица С. Г. К. и С. Н. П. в Регионален отдел Надзор на язовирни стени и съоръжения - ЮЦБ, на основание чл. 201, ал. 11, във връзка с чл. 190, ал. 4 и чл. 190а, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗВ, във връзка с чл. 3, ал. 3 от УП ДАМТН, са оправомощени с права да контролират предписанията на комисиите по чл. 138а, ал. 3 от ЗВ, да контролират мерките за осигуряване на изправно-техническото състояние на язовирните стени и съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация, както и да дават задължителни за изпълнение предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръжения към тях, при което да определят срок за тяхното изпълнение. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд е приел, че жалбата е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка чл. 190а, ал. 1 ЗВ, позовавайки се на т. 54 и т. 59 от Заповед А-776/ 22. 12. 2021 г. на председателя на ДАМТН, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Разглеждайки спора относно компетентността на издателя на акта, административният съд е посочил, че по делото са приложени цитираните по горе заповеди на председателя на ДАМТН, по силата на които съответните експерти притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Посочено е, че възможността председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, като в чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от същия закон е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол, а съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1 за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. По отношение на констатациите в предписанието съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 144, ал. 2, във връзка ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6 и т. 7 ЗВ по насипните язовирни стени се забранява обработването и нарушаването на повърхността им; поставянето на стълбове или знаци; засаждането на дървета и храсти; строеж на кладенци или рибарници; изхвърляне на отпадъци и други материали и предмети. Поради това, оспореното предписание следва да се приеме като обичайна поддръжка на язовира, още повече, че собствениците на язовири имат задължението да поддържат язовирните съоръжения, което е от особена важност, защото касае здравето и живота на хората. Изложил е, че според протокол 06- СтЗ-44 от 7.04.2023 г. за извършен технически преглед на язовира, в резултат от техническия преглед на язовирната стена е установено, че водният откос е частично заскален, затревен, в участъка над основния изпускател има изкоп, вдясно от изкопа има свличане на откоса с дължина при основата около 15 м, за състоянието на язовирната стена е посочено: неизправно, неработоспособно. При горните съображения съдът е отхвърлил жалбата. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към същите като цяло. Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел V, т. 2.1 от Констативен протокол (КП) 07-03-100 от 20.07.2023 г. на инспектори в РО Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях , Южна Централна България, към ГД Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях при ДАМТН. Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. КП е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4, във връзка с чл. 190а, ал. 2, във връзка с 1, т. 3 ЗВ, от конкретно оправомощените с посочените вече в т. 54 и т. 59 от съответната заповед длъжностни лица. Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. За изпълнение на тази политика с разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ законодателят изрично предоставя на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица правото да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната Басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице порок на оспореното пред него предписание по смисъла на чл. 146, ал. 1 АПК. Относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на ДАМТН или от упълномощени от него лица са анализирани в дълбочина и съответно на закона, поради което изводът на съда за законосъобразност на КП със съдържащото се в него предписание е правилен и обоснован. С разпоредбата на чл. 190а ЗВ е разписано, че предписанията, които дава председателят на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. Съгласно чл. 190а, ал. 2 ЗВ, последните са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. С оглед на това собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както предвижда последната от цитираните норми, а и пред ДАМТН. В случая собственик на процесния язовир Ценово-80 е Държавно предприятие Управление и стопанисване на язовири . С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (Наредбата) са разписани задълженията на собственика на язовира да стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, а съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредбата той следва да осигурява безопасната експлоатация на язовирите. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва в определен срок за изпълнението пред ДАМТН. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата със съответно дължимо поведение. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е предопределена от обстоятелството, че когато една язовирна стена е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност за живота и здравето на населението. Правилно административният съд е посочил, че не е налице нарушение на правата на участие на жалбоподателя в административното производство, тъй като по време на проверката е присъствал представител на собственика на язовира експерт хидроинженер, Р. Малакова, но не е направил възражения по протокола. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, съответно фактическите основания за неговото постановяване. Предвид гореизложеното, според настоящия състав, контролните органи на ДАМТН са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл. 118 от Наредбата при извършената проверка, налице са в акта изискуемите реквизити, като последният е постановен след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ, при надлежно упражнени правомощия, поради което в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че се касае за валиден акт, в който на база установяване фактически обстоятелства са дадени законосъобразни предписания. Неоснователно е оплакването, че съдът не бил съобразил противоречието на акта с целта на закона. Обществените отношения, уредени със Закона за водите, засягат техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, съответно тяхната безопасна експлоатация, поради което предписанията са именно в съответствие с целта на закона да бъде преодоляно неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, тъй като такова едно състояние създава опасност за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. С оглед на това изпълнението на задълженията на собствениците на язовири да изпълняват дадените им предписания е от съществено значение за обществото като цяло. Язовир Ценово-80 е класифициран във втора значителна степен на потенциална опасност, поради което неговият собственик е задължен да го поддържа в изправно техническо състояние, което да осуетява по всякакъв начин настъпването на неблагоприятни и вредни последствия за хората и околната среда. При така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора за касатора не се следват разноски. На ответника, предвид направеното искане и упражнената защита, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,