Решение № 36 от 15.1.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200762/2023 г.

Касационното производство е образувано по жалба на частните обвинители Л. А. А. и А. А. Т., чрез повереника им адвокат С. Ч., против въззивно решение № 94 от 26.06.2023 г. по в.н.о.х.д. № 13/ 2023 г., по описа на Варненския апелативен съд, І състав. В касационната жалба са изложени доводи за явна несправедливост на наказанието. Касаторите твърдят, че увеличеното от въззивната инстанция наказание не е съобразено с обществената опасност на деянието и на подсъдимия, с престъпните последици и не е в състояние да постигне целите на специалната и особено на генералната превенция, поради което лишаването от свобода следва да бъде изтърпяно ефективно; не са отчетени адекватно отегчаващите отговорността обстоятелства, а престъплението е извършено при техен превес. Настояват за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за увеличаване на размерите на отделните санкции и за отмяна на института на условното осъждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция частните обвинители Л. А. А. и А. А. Т. не вземат становище по делото. Техният повереник адвокат К. С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и подновява искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за отмяна на условното осъждане. Подсъдимият Г. И. Г. и неговия защитник адвокат Ж. Г. оспорват касационната жалба на частното обвинение и пледират за нейното отхвърляне. Считат въззивното решение за правилно и законосъобразно, а определеното наказание за справедливо на разкритите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и на значителния принос на пострадалия, който е карал каруцата в нарушение на пътните изисквания за нощно време. Настояват за потвърждаване на въззивния съдебен акт. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита обжалваното решение за правилно, а увеличеното с нея наказание на подсъдимия – за справедливо наложено и съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Преценява посоченото от касатора касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за непроявено и предлага въззивният акт да бъде оставен в сила. Частният обвинител А. И. И. и повереникът му адвокат В. Н. не вземат становище в касационното производство. С писмено становище предлагат исканията от касационната жалба да бъдат удовлетворени. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 62 от 19.10.2022 г., по н.о.х.д. № 684/ 2022 г., Варненският окръжен съд признал подсъдимия Г. И. Г. за виновен в това, че на 13.08.2021 г., около 21, 00 ч., на 11 километър на пътя от с. Ц. към с. С. (VAR 1003), при управление на моторно превозно средство - т.а. „Мицубиши Л200“, с per. № * **** **, нарушил правила за движение по пътищата (чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП), в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на А. Л. А. и тежка телесна повреда на А. И. И., изразяваща се в осакатяване на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „б“ и ал. 4 във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Съдът се разпоредил с веществените доказателства и възложил разноските по делото на подсъдимия. С решение № 94 от 26.06.2023 г., по в.н.о.х.д. № 13/ 2023 г., Варненският апелативен съд, І състав изменил присъдата, като увеличил размерите на наказанията на две години и четири месеца лишаване от свобода и на две години и четири месеца лишаване от правоуправление на МПС, изменил основанието за определяне на наказанието в чл. 58, ал. 1 от НК, увеличил изпитателния срок по чл. 66 от НК на четири години и потвърдил в останалата част първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба на частните обвинители Л. А. А. и А. А. Т. е процесуално допустима, подадена в законовия срок, от легитимирано лице и срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Наложеното наказание е справедливо определено от въззивния съд. Увеличени са размерите на срочните наказания и изпитателния срок. При налагането на основното и кумулативното наказание са съобразени всички разкрити по делото смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Въззивният съд коригирал някои неправилно определени от първата инстанция смекчаващи и отегчаващи обстоятелства – липсата на криминална справка като смекчаващо обстоятелство, наложените административни наказания глоба разгледал с оглед на личността като отегчаващо подсъдимия обстоятелство, заличил и „двойното“ превишаване на скоростта над разрешената. Не е пренебрегната тежестта на извършеното непредпазливо престъпление. Причиненият вредоносен резултат правилно не е отчетен повторно при индивидуализацията на санкцията, защото е взет предвид от законодателя при криминализиране на състава по чл. 343, ал. 3 НК и пояснението в ал. 4. Съдът е взел под внимание отегчаващите отговорността на деянието и на дееца обстоятелства. Отчетено е значението на скоростта на движение на автомобила непосредствено преди инцидента, пренебрегнатата от водача необходимост към занижаване на скоростта с превключване на светлините. Адекватно е оценено съпричинителското поведение на пострадалия, който в тъмната част от денонощието карал каруца без поставени на нея светлоотразителни елементи, бяла или жълта светлина отзад и без облечени от пострадалите светлоотразителни жилетки, което е препятствало възможността за всички водачи на превозни средства, които ги настигат, включително и за подсъдимия, своевременно да ги забележат като опасност на пътя. Частните обвинители останали недоволни от условното осъждане на подсъдимия. Изложените в подкрепа доводи се основават на невъзможността да се постигне генералната превенция по чл. 36 НК, затова предлагат налагане на по-високи по размер наказания при ефективното им изпълнение, за да се въздейства възпиращо и предупредително върху другите членове на обществото. Доводът е неоснователен. Преценката на въззивния и на първоинстанционния съд, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода, е правилна. Съдилищата са обосновали извод за ниската степен на обществена опасност на дееца. Соченото в касационната жалба обстоятелство, че управляваният от подсъдимия автомобил е с десен волан, няма отношение към пътнотранспортното произшествие и няма придаденото му от частните обвинители негативно влияние за зоната на осветеност. В противен случай автомобилите с обратен волан биха били забранени за движение в континента. Поведението на подсъдимия е виновно извършено, поради умишленото нарушаване на правилото по чл. 20, ал. 2, изр. първо от ЗДвП, а не поради несъобразяване с конструктивните особености на возилото. Воден от изложените съображения касационният съдебен състав намери жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея въззивно решение – за правилно и законосъобразно. Обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК