Решение № 10674 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11302/2019 г.

ВАСVIII отделение04.08.2020 г.докладчик т Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1587 от 26.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1290/2019 г. по описа на Административен съд – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Кайрос - 1" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 479170 от 22.04.2019 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. ОСЪЖДА "Кайрос - 1" ЕООД, ЕИК 204228409, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 270 лева, представляваща сторените по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10674 от 4.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11302/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София, против решение № 1587 от 26.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1290/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 479170 от 22.04.2019 г., издадена от директор на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Кайрос - 1" ЕООД против оспорената заповед, както и да му се присъдят направените разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – "Кайрос - 1" ЕООД, не взема становище по КЖ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е Заповед № 479170 от 22.04.2019 г., издадена от директора на Дирекция "Контрол" в ТД на НАП - София, с която на "Кайрос - 1" ЕООД е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - ресторант "Качамак", находящ се в гр. София, ул. "Неофит Рилски" № 62 и забрана достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. ПАМ е наложена на търговеца за нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - чл. 3, съгласно която следва да се съхранява издаденото свидетелство за регистрация на ФУ за въведения в експлоатация касов апарат. За да отмени процесната заповед за наложена ПАМ първоинстанционният съд е приел, че мотивите на оспорената заповед относно констатирано нарушение не съответстват на констатациите в Протокол за извършена проверка от 22.03.2019 г. за извършена такава в обекта, въз основа на който е издадена ПАМ. Съдът е посочил, че от констатациите в цитирания протокол се установява, че управителят на дружеството И. Пенов на 28.03.2019 г. е представил книга за дневните финансови отчети за текущата 2019 г., както и свидетелство и паспорт на ФУ. Прието е, че в акта за налагане на мярката не са изложени мотиви относно необходимостта от прилагането й и за предотвратяване извършването на какви нарушения е приложена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или условията за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи на управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролната лента на електронен носител. В заповедта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства - чл. 3, съгласно която следва да се съхранява издаденото свидетелство за регистрация на ФУ за въведения в експлоатация касов апарат. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. Следва да се посочи, че неточно е прието от административния съд, че фактическите основания, на които е издаден акта са в противоречие с констатациите на протокола при извършена проверка в обекта на 22.03.2019 година. От съдържанието на същия ПИП, обективирал резултатите от извършената проверка в процесния обект на дата 22.03.2019 г., както е приел и касаторът в издадената от него Заповед, е отразено именно неизпълнение на задължението за съхраняването в търговския обект на свидетелство за регистрация на ФУ, конкретно към дата 22.03.2019 г., с който релевантен факт е свързано и проявлението на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС. Настоящият касационен състав счита, че неизпълнението на това задължение – за съхранение на свидетелството за регистрация на ФУ, безспорно е установено в случая от касатора, като до извод за противното /обратно на възприетото от състава административния съд/ не може да доведе представянето му в последствие на проверяващите органи, доколкото това не е равнозначно на изпълнение на задължението за съхраняването на свидетелство за регистрация на ФУ в търговския обект. При тези факти незаконосъобразни са изводите на съда, че не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС, както и че наложената ПАМ е незаконосъобразна, поради липса на конкретни мотиви за срока за налагането й и е несъразмерна на извършеното нарушение. Процесната принудителна административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на търговеца. Наложената ПАМ съответства на чл. 22 ЗАНН – налага се за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Органите по приходите са мотивирали продължителността на наложената ПАМ, както с вида и тежестта на констатираното нарушение, така и с необходимия срок на търговеца, за да вземе мерки за подобряване на организацията на отчетността си, така че да не създава предпоставки за извършване на други такива нарушения. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на ВАС, Осмо отделение счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено на посочените в касационната жалба основания. На основание чл. 222, ал. 1 АПК трябва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на "Кайрос - 1" ЕООД срещу заповедта за налагане на принудителната административна мярка, описана по-горе. Предвид на резултата по делото и направеното искане в касационната жалба, в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за всяка съдебна инстанция или общо 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, както и заплатената държавна такса в размер на 70 лева. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

2