Решение № 56 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5173/2013 г.

Решение № 56 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5173/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от изпълнителния директор А., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение от 30.04.2013 г. по в. гр. д. № 15462 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, с което е прогласено за нищожно решение № II-75-155 от 6.12.2010 г. по гр. д. № 35142/2010 г. на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Искането, посочено в касационната жалба е за отмяна на постановения въззивен акт и постановяване на нов за потвърждаване на първоинстанционния, с които предявените искове са отхвърлени. С определение № 1184 от 28.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: нищожно ли е съдебно решение, обявено на дата, на която съдията-докладчик е бил командирован в друг съд, за който е преценено, че е разрешен от въззивния акт в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГТК. В съдебно заседание страните не се явява лично. К. се представлява от процесуален представител, който поддържа подадената касационна жалба и желае въззивния акт да бъде отменен. Представя списък на направените пред настоящата инстанция разноски, които претендира в размер на 330 лв. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: В. съд не е разглеждал спора по същество. Прогласил е нищожността на постановения от първата инстанция съдебен акт с мотива, че той е постановен от ненадлежен състав - подписалият го не е изпълнявал длъжността "съдия" към датата на постановяването му - 6.12.2010 г., тъй като с удостоверение с изх. № 629 от 7.04.11 г. на СРС е установено, че "считано от 18.10.10 г. съдията от СРС Д. е била командирована в СГС". По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване настоящият съдебен състав намира следното: Когато решението се постановява еднолично, то се счита постановено с подписването му от съдията. Към този момент волята е формирана и обективирана в изискуемата се писмена форма. Налице е надлежен съдебен състав, когато към момента на подписване на акта -подписалият го има качеството на съдия в органа, издал решението. Командироването в по-горен съд /съгласно чл. 81 от ЗСВ/ е временно заместване, при определени условия на един съдия от друг. То по никакъв начин не води до изгубване на качеството на съдия в органа, издал решението, защото не води до промяна във вида на заеманата от съдията длъжност. Съгласно т. 2 от ТР № 1 от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГТК - съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. По аргумент на по-силното основание - съдебното решение не е нищожно и когато е постановено от съдия, който към момента на подписването не е бил избран за съдия в друг съд, а само временно е командирован. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен. Не съответстващ на закона и на съдебната практика е извода на съда, че постановения съдебен акт от съдия, който е бил командирован в друг съд, е постановен от ненадлежен състав. Това е така, защото и към датата на постановяване на акта, и на обявяването му - той е имал качеството на "съдия в районен съд". Не е налице и основанието за нищожност поради нарушаване на императивни разпоредби на закона - на изискването на чл. 235, ал. 1 от ГПК за неизменност на съдебния състав, който е завършил разглеждането на делото и е постановил решението. В случая - съдебното решение е постановено от съдията, завършил разглеждането на делото на 28.09.2010 г. /когато е проведено последното съдебно заседание/. Актът е постановен от същия съдия с подписването му, което е преди датата на обявяването му. Гореизложеното налага отмяна на постановения въззивен акт и връщане на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК на делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който следва да разгледа и реши спора по същество. С оглед разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ГПК настоящата инстанция не следва да се произнася по искането за разноски. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,