Решение № 2126 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2008 г.

Решение № 2126 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11758/2008 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ПЕВЛА" ООД - със седалище в гр. Перник против решението от 30.06.2008 г. на Софийски градски съд, трети "б" състав, АО, постановено по адм. д. № 4943 по описа за 2006 г. на този съд, в частта на решението, отхвърляща жалбата на дружеството срещу ДРА № 697/7.01.2005 г. на ТДД - гр. София - област, потвърден с решение № 1277/19.05.2005 г. на РДД - гр. София, в частта с която са определени на "ПЕВЛА" ООД данъчни задължения за периоди м. 08, м. 12.2003 година и дружеството е осъдено да заплати разноски в размер на 596, 68 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът твърди че стоката, представляваща "нишесте" се съхранява във фирма с наименование "ЕТРО КОМЕРС" - гр. Етрополе и данъчният орган е могъл да установи посоченото обстоятелство. Освен това ревизиращият орган не е направил проверки по реда на ДПК (отм.) за да докаже констатациите от акта по отношение доставката от "ЗСНМ - Кремиковци" АД. Касаторът претендира чрез адв. Еленкова отмяна на решението в обжалваната част, след което да се отмени съответната част от ДРА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП я е оспорил чрез юрисконсулт Новкова, с доводи изложени в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните отменителни основания и съобразно предвидената в чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество жалбата е неоснователна. В обжалваното решение е прието за установено следното: Отказано е правото на данъчен кредит по фактура № 1401043/13.08.2003 г. от "ЗСНМ - Кремиковци" АД, на основания чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС (отм., но в приложимата за периода редакция). В решението на горестоящия орган е възприето основание за отказ по чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.). По време на насрещната проверка е констатирано издаването на данъчно - кредитно известиe (ДКИ) със същата стойност и ДДС, както по фактурата. "ПЕВЛА" ООД не е изпълнило задължението си по чл. 104, ал. 2 ЗДДС (отм.). Оттук е направен в съдебното решение извод за правилното прилагане на чл. 95, ал. 3 ЗДДС (отм.), тъй като дружеството не е доказало, че е включило ДКИ в дневника за покупки и в подадената от него за същия месец справка - декларация. За данъчен период м. 12.2003 г. ревизиращите органи са доначислили данък общо в размер на 11 834, 13 лв., на основание чл. 55, ал. 5 във вр. с чл. 82, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС (отм.) за установени липси на стоки. Констатирано е по време на ревизията, че в счетоводството на "ПЕВЛА" ООД към 31.12.2003 г. се водят като налични 59, 85 тона нишесте на стойност 56 600 лева. На управителя на дружеството са връчени ИПДПОДС във връзка с необходимостта от информация за точното местонахождение на нишестето. Съдът се е мотивирал, че не са представени изисканите обяснения и документи, респективно не са опровергани констатациите по чл. 108, ал. 8 ДПК (отм.). Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При настъпване на обстоятелства, по силата на които се обезсилва данъчното събитие с обратна сила, се издава ДКИ. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 ЗДДС (отм.) получените данъчни документи се отразяват в дневника за покупки, но в процесния казус не е установено "ПЕВЛА" ООД да е отразило ДКИ в дневника си за покупки, включително в последващ момент. ДКИ е издадено в един и същи ден с фактура № 1401043/13.08.03 година. Не са опровергани констатациите от решение № 1277/19.05.05 г. на РДД, че липсва доставка и, че стоката предмет на процесната фактура, няма да се използва от страна на дружеството - жалбоподател за извършване на облагаеми доставки. Касационният състав счита също така, че са спазени указанията, дадени в решение № 1415/23.07.2004 г., което е видно от намирането на доставчика. Този факт се признава в жалбата на дружеството до градския съд от 4.08.05 година. Оплакването на касатора, според което данъчният орган е могъл да направи проверка на фирма "ЕТРО КОМЕРС" в гр. Етрополе във връзка със съхранението на нишестето, е неоснователно. На л. 56 е приложено обяснението на управителя на "ПЕВЛА" ООД, дадено на 31.10.2004 година. В него е записано, че поради намалено потребление на гликоза и декстрин, е направена замяна на 15 тона течна гликоза и 10 тона декстрин с 34 850 кг. нишесте, а местонахождението на нишестето е в гр. Етрополе, фирма "ЕТРО КОМЕРС". По делото не са представени писмени доказателства във връзка с твърдяната замяна на стоки. Търговецът от гр. Етрополе обаче не е конкретизиран чрез номер от НДР и БУЛСТАТ. В обяснението не са посочени седалището и адреса му на управление, за да е възможно посещение с цел извършване на проверка. Освен това, процесната ревизия е осъществена при действието на ДПК и съгласно чл. 108, ал. 8 от кодекса, фактическите констатации от ДРА се считат за верни до доказване на противното. В тежест на дружеството е било да ги опровергае, което то не е направило. С оглед на резултата по делото в полза на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 597 лв. за касационното производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, състав на Върховния административен съд, I А отделение