Решение № 16802 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2011 г.

Решение № 16802 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10662/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално управление на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Добрич, чрез пълномощника юрисконсулт Лиляна Цонева, против решение № 88/15.07.2011 г., постановено по адм. дело № 784/2010 г. по описа на Административен съд гр. Добрич, с което е отменено решение № 37/8.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Никола Тодоров Киряков от с. Българево, община Каварна, оспорва жалбата, като в писмен отговор по жалбата излага съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Добрич е отменено решение № 37/8.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Никола Тодоров Киряков против разпореждане № 511/21.07.2010 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ гр. Добрич за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет вх. № 01/7.07.2010 г. общо в размер на 1576,89 лв., от които 993,15 лв. главница и 583,74 лв. лихва. За да постанови това решение съдът е приел, че действително е нанесена щета на ДОО в размер на 933,15 лв., в резултат на неправилно изплатена пенсия на Никола Тодоров Киряков, отпусната в по-голям размер от дължимия въз основа на удостоверение обр. УП-2 № 74/10.12.2004 г., издадено от ЗПКУ "Калиакра" с. Българево, в което неправилно е отразен осигурителния доход на лицето за периода от 1.01.1999 г. до 31.12.1999 г. Според съда обаче това не е достатъчно основание за ангажиране отговорността на пенсионера, тъй като нанесената щета не се дължи на негово неправомерно поведение, а на неправомерно поведение на неговия осигурител ЗКПУ "Калиакра", предвид издаденото от същия удостоверение обр. УП-2. Поради това съдът е направил извода, че не са изпълнени предпоставките по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО за събиране от жалбоподателя на сумите по ревизионен акт за начет за причинени щети на ДОО. Наред с това съдът е посочил, че са допуснати нарушения на административно производствени правила при издаването на оспорения административен акт, което представлява отделно основание за неговата отмяна. Така постановеното решение е правилно. От фактическа страна безспорно е установено, че на Никола Тодоров Киряков е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване въз основа на разпореждане от 20.01.2005 г., чийто размер е изменен с разпореждане от 25.04.2005 г. При последваща проверка е установено, че осигурителният доход на лицето за периода от 1.01.1999 г. до 31.12.1999 г., и в частност за м. 02/1999 г., по удостоверение обр. УП-2 № 74/10.12.2004 г., издадено от ЗКПУ "Калиакра" - с. Българево, който е взет предвид при определяне на брутното трудово възнаграждение през базисния период при определяне размера на пенсията, не съответства на действителния доход, тъй като в осигурителния доход неправилно е включена сумата 993,15 лв., представляваща изплатено обезщетение по чл. 224 КТ. Върху тази сума са внесени осигурителни вноски. Основанието за изплащането на посочената сума е потвърдено от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото и пред настоящата инстанция не се спори по този въпрос. Поради това, че плащането е за обезщетение по чл. 224 КТ, то не се включва в размера на брутното трудово възнаграждение, съответно върху него не се дължат осигурителни вноски, съгласно чл. 2, т. 6 от Наредбата за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за ДОО /обн. ДВ, бр. 107/1993 г., с отпаднало основание от 01.01.2000 г./. Следователно, правилен е извода, че сумата 993,15 лв., изплатена за м. 02/1999 г. и представляваща обезщетение по чл. 224 КТ, не следва да се взема предвид при определяне на брутното трудово възнаграждение за целите на определяне на размера на пенсията. В този смисъл, обоснован и правилен е извода, че пенсията на Никола Киряков неправилно е отпусната в по-висок размер от дължимия и това се дължи на данните, съдържащи се в удостоверение обр. УП-2 № 74/10.12.2004 г., издадено от ЗКПУ "Калиакра" - с. Българево. Извършено е недължимо осигурително плащане от ДОО, но това плащане не се дължи на неправомерно поведение на лицето, което е получило сумите, а на поведение на неговия осигурител. Въпросното удостоверение е издадено от кооперацията и по делото не е доказано пенсионерът да е имал отношение към съставянето на този документ. Наред с това не е доказано и знание от негова страна относно неверността на част от фактическите обстоятелства, които са отразени в това удостоверение, доколкото формирането на размера на брутното трудово възнаграждение се подчинява на специфични правила, чието познаване не може да се презумира, още повече че са били внесени осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 224 КТ. Недобросъвестно поведение от страна на пенсионера би било налице, ако е установено, че същият е знаел или е следвало да знае, че в удостоверението са отразени неверни обстоятелства, но такова доказване в случая не е проведено. Доводът на касационния жалбоподател, че следва да се предполага знание предвид това че Никола Киряков е бил председател на кооперацията, не може да бъде споделен, тъй като въпросното удостоверение не е издадено от него, нито е установено, че издаването на документа е било в кръга на неговите служебни задължения. По изложените съображения, правилно първоинстанционният съд е направил извода, че неправилно е ангажирана отговорността на пенсионера по реда на чл. 110, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 КСО за възстановяване на причинената щета на ДОО, след като не е доказано наличието на причинна връзка между неговото поведение и причинената щета. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,