Решение № 171 от 5.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2013 г.

Решение № 171 от 5.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3152/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 304 ГПК. Подадена е молба от М. Р. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Асеновградския районен съд № 482 от 12.11.2012 г. по гр. д. № 2269/2011 г., с което е отхвърлен предявеният от Ц. К. Х., Й. К. Г. и И. А. Г. против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 108 ЗС. Молителката твърди, че е съпруга на ищеца по делото Й. К. Г., който се е позовал на изтекла придобивна давност и поради това е следвало да участва като страна по делото. Ответниците не са изразили становище по молбата. Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира молбата за отмяна за подадена в срок поради липса на данни молителката да е узнала за решението повече от три месеца преди депозирането й в съда. Разгледана по същество молбата е неоснователна. С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна е разгледан ревандикационен иск, ищец по който е бил Й. К. Г.. Решаващият съд е приел за доказани твърденията в исковата молба, че спорният имот представлява внесена в ТКЗС земеделска земя, но въпреки това наследодателите на ищците са го владели от 1962 г. до настоящия момент. Правните изводи на съда са, че имотът попада под режима на ЗСПЗЗ, подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и при непровеждане на предвидената в закона административна процедура, ищците не могат да защитят правата си директно чрез предявяване на ревандикационен иск. Прието е също така, че при наличие на решение на Общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността на друго лице от 27.04.2010 г., приложима е разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, която не зачита изтеклата придобивна давност. От представеното с молбата за отмяна удостоверение се установява, че Й. К. Г. и М. Р. Д. са сключили граждански брак на 5.07.1980 г. Съгласно ППВС 2/77 г., т. 12 при спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които са необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. Когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото. В този случай способът за защита за неучаствалия по делото съпруг е този на отмяната по чл. 304 ГПК. За да се допусне отмяната обаче е необходимо да има сигурни доказателства по делото или такива да се представят в производството за отмяна, че имотът да е придобит по време на брака и в режим на съпружеска имуществена общност, защото само тогава би могло да се приеме, че е нарушено правото на участие на съпруга, който не е конституиран като страна по делото. В разглеждания случай ищците по делото, включително и съпругът на молителката Й. К. Г. са се позовали на придобивна давност в периода след 1962 г., но от това не следва, че имотът е станал съпружеска имуществена общност, защото бракът му с М. Р. Г. е сключен през 1980 г. С ТР 4/2012 г. на ВКС, ОСГК е прието, че позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Следователно в случая няма принципно основание да се приеме, че давността е изтекла по време на брака след като десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл преди това. При липса на изрично позоваване на давността преди предявяване на ревандикационния иск и с оглед наследствения произход на имота, молителката не може да се легитимира като съсобственик на основание чл. 21 СК и не е обвързана от решението, следователно по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл. 304 ГПК. Ето защо молбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение