Решение № 582 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2008 г.

Решение № 582 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10296/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на началника на РДНСК - Ловеч, подадена от пълномощникът и процесуален представител мл. юрк. Пенчева срещу Решение № 97 от 8.07.2008 г. по адм. д. № 88/2007 г. на Административен съд - Ловеч. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество. Ответникът Васил Цонев, чрез процесуалният си представител адв. Спиридонова излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне на същата без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 ЗУТ, намира същата за процесуално допустима и основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на Васил Цонев е отменена Заповед № ДК-10-07/22.05.2007 г. на началника на РДНСК - Ловеч, с която е оставена без разглеждане жалбата на Цонев срещу Разрешение за строеж № 193/25.09.2006 г. на главния архитект на Община Троян и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията на съда. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд е приел, че началникът на РДНСК е постановил обжалваната заповед в противоречие с правомощията си по чл. 216 ал. 5 ЗУТ, между които не е визирано прекратяване на производството и оставяне без разглеждане на жалбата като недопустима. Предвид това преписката е върната за ново произнасяне по същество. Решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. С процесната Заповед № ДК-10-07/22.05.2007 г. на началника на РДНСК - Ловеч, в оспорената й част е оставена без разглеждане жалбата на Цонев срещу Разрешение за строеж № 193/25.09.2006 г. на главния архитект на Община Троян, издадено за "Преустройство на съществуващо помещение в магазин за нехранителни стоки" в УПИ VII, кв. 46 по плана на гр. Троян, поради липса на активна легитимация за жалбоподателя по чл. 149 ал. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 216 ал. 5 от ЗУТ началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба, след преценка на нейната допустимост, като може само да я отхвърли като неоснователна, респективно - да остави в сила обжалвания първоначален административен акт, т. е. не е предвидена възможност за прекратяване на производството, поради недопустимост на жалбата. Следователно в тази хипотеза следва жалбата да бъде отхвърлена като недопустима. Допуснатото от началника на РДНСК процесуално нарушение, изразяващо се в непрецизен диспозитив, не е съществено и не препятствува съдебният контрол, както неправилно е приел съдът. В съответствие с правомощията на органа по чл. 216, ал. 5 ЗУТ обективираното прекратяване на производството следва да се разбира като отхвърляне на жалбата поради недопустимост, с оглед на което, при констатирана незаконосъобразност на заповедта, съдът дължи произнасяне по същество - налице ли е изискуемата по чл. 149 ЗУТ активна легитимация на жалбоподателя, а не връщане на преписката за ново произнасяне, което за жалбоподателя ще има същият краен резултат, с корекция в диспозитивната част. Неоснователни са доводите за субсидиарна приложимост на разпоредбата на чл. 88 АПК в производството по чл. 216 ЗУТ, тъй като това производство е специално и регламентира изцяло правомощията на началника на РДНСК - производството по чл. 216, ал. 2 ЗУТ се води от специализиран административен орган, който не е "непосредствено по-горестоящ административен орган" на издателя на акта, заповедта по чл. 216, ал. 5 ЗУТ е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1, пр. 3 ЗУТ, различен от контролноотменителното решение по чл. 97 АПК и процедурата по обжалване на разрешението за строеж пред ДНСК, респ. РДНСК е предпоставка за съдебен контрол върху първоначалния административен акт. Императивно уредените в чл. 216, ал. 5 ЗУТ правомощия на Началника на РДНСК " да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт", не включват правото да прекратява образуваното пред него производство при недопустимост на жалбата, поради което при действащата редакция на чл. 216, ал. 5 ЗУТ разпоредбите на чл. 88 АПК са неприложими. По изложените по-горе съображения решението, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго по съществото на спора, тъй като са налице основанията по чл. 222, ал. 1 АПК. Безспорно е по делото обстоятелството, че жалбоподателят пред РДНСК Васил Цонев черпи активната си легитимация да обжалва Разрешение за строеж № 193/25.09.2006 г. на главния архитект на Община Троян от факта, че е собственик на жилище в секция Б на сградата, граничещо непосредствено (обща стена) с обекта, за който е издадено разрешението за строеж. Същият съставлява нежилищен обект - гараж в секция А на сградата. Следователно за разрешеното преустройство е приложим режима по ал. 5 на чл. 38 ЗУТ (в редакцията преди изм. с бр. 61/2007 г. на В). Предвид това изводът на административният орган, че жалбата е подадена от лице, извън кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ е правилен и законосъобразен. Съгласно т. 2, ал. 2 на чл. 149 ЗУТ заинтересовани лица да обжалват разрешението за строеж В случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж в ЕС са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 ЗУТ. Следователно въпросът дали жалбоподателя е непосредствен съсед на преустройвания гараж е неотносим, тъй като не е налице преустройство на жилищно помещение по реда на ал. 3 или 4, чл. 38. Не е налице и хипотезата на ал. 2, чл. 39 ЗУТ, тъй като от приложената по административната преписка документация - оценка за съответствие на инвестиционния проект със съществените изисквания към строежите по чл. 142, ал. 5 и 6 ЗУТ е видно, че разрешеното преустройство не е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Предвид изложеното и след отмяна на обжалваното решение следва да се отхвърли жалбата на Васил Цонев срещу Заповед № ДК-10-07/22.05.2007 г. на началника на РДНСК - Ловеч, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Цонев срещу Разрешение за строеж № 193/25.09.2006 г. на главния архитект на Община Троян и е прекратено производството. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение