Решение № 14726 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2009 г.

Решение № 14726 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8701/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Бързаков Кидс-Йордан Бързаков" срещу Решение № 16/06.04.2009 г., постановено по адм. д. № 799/2009 г. на Административен съд - София-град. С доводи за противоречие на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се претендира за отмяна на решението. Ответната страна Дирекция "Контрол по строителството" при СО взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустимата, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на настоящия касатора срещу Заповед № РД-18-234/08.12.2008 г. на директора на Дирекция "Контрол по строителството"" при СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 ЗУТ е наредено премахването на незаконно поставен преместваем обект: "Павилион тип Изкуство", монтиран върху тротоар-публична общинска собственост, представляващ част от УПИ I, отреден "За парк и КОО", кв. 582 по плана на София, м. "Зона Г-13-юг", с административен адрес София, район "Оборище", ул. Кракра, собственост на касатора, поради поставяне без одобрена схема от главния архитект на СО и издадено въз основа на нея разрешение за поставяне, както и без изрично писмено съгласие от собственика на ПИ или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Решението е мотивирано с липса на нарушения на специалната административна процедура по издаване на заповедта, както и със съответствието й с приложимите материалноправни норми. Прието е, че същата е валиден административен акт, тъй като е издадена при надлежна делегация на правомощия със Заповед № РД-09-3345/29.05.2008 г. Решението е валидно, допустимо и правилно- постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По смисъла на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, върху общински поземлени имоти могат да се поставят преместваеми обекти за търговски дейности въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината, а премахването им се извършва по реда и на основанията, визирани в чл. 57а, ал. 1 ЗУТ. В конкретния случай безспорно е установено, че процесния павилион, конкретизиран изцяло в заповедта, е поставен без разрешение за поставяне, издадено въз основа схема, одобрена от главния архитект на общината и на изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ, т. е. налице са основанията по чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУТ и това са единствените релевантни юридически факти за премахването му, поради което изводът на административния съд за законосъобразност на заповедта е съобразен с установената пред него фактическата обстановка. Представеният с касационната жалба договор за наем на общински терен за ползване на поставен временен обект - павилион не следва да се цени с оглед забраната за фактически установявания в настоящата инстанция - чл. 220, ал. 1 АПК. От друга страна, договорът е прекратен с изтичане на договорения срок от шест месеца, считано от 01.01.2002 г. Правилно първоинстанционният съд приема, че представеното от касатора становище, съгласувано от главния архитект на район "Оборище" от 15.08.1990 г. е неотносимо към законосъобразното поставяне на преместваемия обект, регламентирано в чл. 56, ал. 2 ЗУТ. Оправомощен да одобри схемата за поставяне за общински имоти е единствено главният архитект на Столична община. Обжалваното решение не страда от пороците, релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение: