Решение № 13983 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2018 г.

Решение № 13983 от 14.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, чрез ст. юрк. Стойков срещу Решение № 462 от 24.01.2018 г., постановено по адм. дело № 12509/2017 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и да бъде отхвърлена исковата молба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – "Прима продуцентска рекламна информационна и медийна агенция" АД, не изразява становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил предявения от "Прима продуцентска рекламна информационна и медийна агенция" АД против Столична община иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2 000 (две хиляди) лева, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита и съдействие в производството по КНАХД № 8725/2016 г. по описа на Административен съд София-град, произтичащи от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-21-45 от 25.05.2015 г., издадено от директора на дирекция "Общински строителен контрол" – НАГ, Столична община, гр. София и е присъдил направените от ищеца разноски в исковото прозиводство.

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Решение от 15.07.2016 г. постановено по НАХД № 12451/2015 г. по описа на Софийския районен съд е отменено Наказателно постановление № РД-21-45 от 25.05.2015 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – НАГ, Столична община, гр. София, с което на ищеца е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева на основание чл. 87, ал. 1, т. 1 от Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламна дейност на територията на Столична община (НПОРИДМЕРДТСО) и за нарушение на чл. 57, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във вр. с чл. 24, ал. 1 от НПОРИДМЕРДТСО. Съдебният акт на СРС е обжалван и с Решение № 146 от 09.01.2017 г. постановено по КНАХД № 8725/2016 г. по описа на АССГ жалбата е приета за неоснователна, а обжалваното съдебно решение е оставено в сила. Установено е още, че за осъществената в производството пред АССГ (по КНАХД № 8725/2016 г.) адвокатска защита, Н. Анева - изп. директор на "Прима продуцентска рекламна информационна и медийна агенция" АД е заплатила в брой възнаграждение в размер на 2 000 (две хиляди) лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие, серия А № 691881 от 07.12.2016 г. (л. 16).

При тази фактическа установеност решаващият съд е приел иска за основателен и доказан в пълния му размер и е постановил решението си.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

В случая комулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са налице.

1. налице е отменен, като незаконосъобразен, акт, издаден от административния орган при изпълнение на административната му дейност;

1. налице е имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие в производството по оспорване на акта, за което е представено писмено доказателство - договор за правна помощ и съдействие серия А № 691881 от 07.12.2016 г. Обстоятелството, че този договор е представен пред касационната, а не пред първата инстанция не води до извод, че възнаграждението е заплатено "след приключване на правния спор", както твърди касатора пред настоящата инстанция. Това е така, тъй като съдебното производство по обжалване (в случая на НП) приключва след като решението на съда е постановено и е влязло в сила, т. е. правния спор между страните е бил разрешен със силата на пресъдено нещо. До този момент спорът е висящ, не е разрешен. След като доказателствата за заплащане на възнаграждението на адв. В. Бърчев са представени преди съдебния спор да е бил разрешен със силата на пресъдено нещо, и не са оспорени от насрещната страна, то тези доказателства следва, и правилно са били отразени в решението на първостепенния съд, като годни да обосноват и докажат иска.

1. налице е изискуемата пряка причинна връзка между отменения акти настъпилата вреда. Адвокатското възнаграждение е заплатено във връзка с оспорване на законосъобразността на издадения акт. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Тълкувателното постановление е задължително за съдилищата и правилно е приложено от първостепенния съд.

При този изход на правния спор претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение