Решение № 7269 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2017 г.

Решение № 7269 от 9.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. П. от гр. Б. срещу решение № 128 от 2.02.2017 г., постановено по адм. д. № 1892/2016 г. по описа на Административен съд гр. Б., IVсъстав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Б., не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. Б. е отхвърлил жалбата на В. П. П. от гр. Б. против решение № 1012-02-172#1 от 29.07.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Б., с което е потвърдено разпореждане № 2113-02-2642#10 от 9.06.2016 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Б.. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Анализът им е обоснован с оглед релевантността на фактите и обстоятелствата към правните норми, които са приложени правилно. Предмет на спора по първоначалното дело, с оглед приложението на чл. 69, ал. 1 КСО и § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е бил - правилно ли органите по пенсионно осигуряване не са зачели осигурителен стаж за периода 15.05.1992 г. -11.10. 1992 г., за който кандидатстващото за пенсия лице е твърдяло, че е положен в ЗК "Агрофакт" със седалище и адрес на управление в с. Ф., Бургаска област, на длъжност "тракторист"? От писмо изх. № 2113-02-2642#6 от 11.02.2016 г. на началник сектор "Отпускане на пенсии" при ТП на НОИ - гр. Б., става ясно, че за процесния осигурителен стаж липсва запис в трудовата книжка. С ревизионен акт вх. № 19 от 4.09.1995 г., на осигурителя ЗК "Агрофакт" са установени дължими (внесени по-малко) осигурителни вноски след 1.01.1993 г. За процесния период не са представени ведомости за работни заплати, обстоятелство установено с констативен протокол № КВ-5-21-00128674 от 19.04.2016 г., а Кооперацията е регистрирала започване на дейност от 2.11.1993 г. и за 1992 г. не е подавала данъчна декларация. След като няма данни през 1992 г. цитираният осигурител да е осъществявал стопанска дейност, то без значение е кога Кооперацията е била вписана в регистъра на Бургаския окръжен съд. По делото не е било установено също така внасяне или дължимост на осигурителни вноски от ЗК "Агрофакт" за Пехливанов. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В случая е налице противоречие между трудовата книжка и удостоверение обр. УП-3 изх. № 42 от 16.09.2003 г., в смисъл че последното отразява осигурителен стаж, който не фигурира в трудовата книжка. Според чл. 40, ал. 3 НПОС документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Член 40, ал. 5 НПОС изисква в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. За процесния осигурителен стаж няма представени изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, респ. други автентични документи, съдържащи достатъчно данни за осигурителния стаж. Последният не е отразен в трудовата книжка. Ето защо доказателствената сила на удостоверение обр. УП-3 изх. № 42 от 16.09.2003 г. е компрометирана. П. не отговаря на условието по чл. 69, ал. 1 КСО за 27 години общ осигурителен стаж, тъй като има 26 години 9 месеца и 28 дни. Според чл. 18, ал. 4 НПОС, в ред. изм. - ДВ, бр. 19 от 2015 г., в сила от 1.01.2015 г., уволнените и непридобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж се пенсионират по реда на чл. 68 КСО или § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Втората, по-благоприятна законова възможност, предвижда лицата, които имат 10 години при условията на първа категория труд, както е в конкретния случай, да имат навършена възраст 52 години и осем месеца, а към датата на заявлението - 23.12.2015 г. П. е на 45 години 8 месеца и 16 дни, а не изпълнява и изискването за сбор от осигурителен стаж и възраст 100. Стигайки до извода за неоснователност на оспорването и отхвърляйки жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила, поради липса на касационни основания. Страните по делото не са поискали присъждане на разноски и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,