Решение № 3336 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2011 г.

Решение № 3336 от 7.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13872/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството е по реда на чл. 208 АПК и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Данаил Апостолов Иванов и Въла Апостолова Иванова срещу решение № 1160 от 15.08.2011 г. по адм. дело № 498/2011 г. на Административния съд - Бургас. Наведените доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на спора по същество. Ответната страна - областният управител на област Бургас, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е основателна предвид следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № РД-20-2/16.02.2011 г. на областния управител на област Бургас, с която на основание чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е отказано правото на еднократно парично обезщетение на Данаил Апостолов и Въла Апостолова за претърпяната от техния наследодател Апостол Иванов Бирников незаконна репресия по смисъла на чл. 1, т. 5 ЗПГРРЛ - осъден по наказателно дело "за неиздължени държавни доставки" по чл. 118 НЗ с определено наказание от 6 месеца лишаване от свобода. За да отхвърли жалбата, съдът е изложил съображения, че административният орган законосъобразно е отказал правото на обезщетение, тъй като с присъдата по наказателното дело - присъда № 803А/04.09.1952 г. по н. о. х. д. № 617/1952 г. на Окръжния съд - Бургас, наследодателят на жалбоподателите е осъден за няколко престъпления от криминален характер, като на основание чл. 39 НК (отм.) му е наложено да изтърпи най-тежкото наложено наказание за криминално престъпление за срок от 7 години. Поради определено общо наказание 7 години лишаване от свобода, не може да бъде установено каква част от ефективно изтърпяното наказание е за деяние с политически характер (обявено за репресивно) и каква - за криминалното деяние, поради което е налице недоказаност на продължителността на репресията - една от предпоставките за правото на обезщетение. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че претенцията на двамата жалбоподатели за репресията, претърпяна от наследодателя им за осъждането му за деяние от репресивен характер, правилно е преценена от административния орган за недоказана и в този смисъл - неоснователна. Тези изводи на първоинстанционния съд не се споделят от настоящата инстанция. Съдът не е констатирал, че административният орган не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПГРРЛ, която задължава административния орган, ако счете, че представените му документи не са достатъчни за установяване на продължителността на репресията, да поиска служебно произнасяне от Централната комисия. Административният орган в случая се е позовал на становище на Централната комисия, касаеща друг разглеждан казус. Съдът, като не е констатирал допуснатото от административния орган съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до нарушение на заявеното от лицата право на обезщетение, също така е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила. Решението като неправилно следва да се отмени, като по същество да се отмени административният отказ и преписката се върне на административния орган, за да се иска становището на Централната комисия за конкретния казус, с оглед ново произнасяне дали е налице основание за определяне на исканото обезщетение за репресия по политически причини. Предвид изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,