Решение № 8736 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2125/2013 г.

Решение № 8736 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2125/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Борисова Иванова, от гр. София против решение № 60/03.01.2013 г. по адм. дело № 9381/2012 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Столично управление "Социално осигуряване" счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване, но по съображения различни от изложените в касационната жалба. Посочва, че административният съд не е съобразил липсата на компетентност на административния орган по чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО сам да отмени свое предходно, влязло в сила разпореждане по чл. 54а от КСО и не е установил детерминираната от това нищожност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по съображения различни от изложените в нея, формирани при служебната проверка на съдебното решение по чл. 218, ал. 2 АПК за съответствието му с материалния закон. С решение № 60/03.01.2013 г. по адм. дело № 9381/2012 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Елена Борисова Иванова, от гр. София срещу решение № РО - 587 от 27.08.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 214 - 00 - 3145 - 9 от 05.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО, с които на жалбоподателката е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при извършена допълнителна проверка на данните в Регистъра на осигурените лица се е установило, че Елена Иванова не е била осигурявана във фонд "Безработица" за периода, посочен по чл. 54а, ал. 1 КСО до прекратяване на трудовото и правоотношение и не е придобила право на парично обезщетение за безработица. Посочил е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е неправилно. По делото е установено, че на Елена Борисова Иванова е било отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО за периода от 02.05.2012 г. до 10.04.2013 г. в размер на 7,20 лева дневно. С разпореждане № 214 - 00 - 3145 - 6 от 21.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на паричното обезщетение, считано от 02.05.2012 г. до извършване на проверка в ТД "Фактор РДД" ЕООД. С последващо разпореждане № 214 - 00 - 3145 - 7 от 05.06.2012 г. на основание чл. 55 АПК спряното производство е възобновено, считано от 02.05.2012 г. поради невъзможност за извършване на проверка в търговското дружество. С разпореждане № 214 - 00 - 3145 - 8 от 05.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е отменено разпореждане № 214 - 00 - 3145 - 5 от 21.05.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. В мотивите на разпореждането е посочено, че основание за това са новопредставени документи - разпореждане № 22 - 26/02.04.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - София. С разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 от КСО (актуална редакция към датата на издаване на оспорените актове) е прието, че паричните обезщетения за безработица се отпускат, изменят, отказват, спират, прекратяват, възобновяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 2 от НОИПОБ е предвидено, че длъжностното лице, издало разпореждането за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на паричното обезщетение за безработица, както и за възстановяване на неправилно изплатени суми, може да го поправя, изменя или отменя с ново разпореждане, когато са представени нови документи. От съдържанието на цитираните текстове е видно, че в разпоредбата от подзаконовия нормативен акт е предвидено правомощие на административния орган, което не е било предвидено в законовата норма. Съгласно § 5 от ПЗР на НОИПОБ, наредбата е издадена на основание чл. 54а, ал. 5 от КСО. Според чл. 75, ал. 2 от АПК, нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а чл. 7, ал. 2 от ЗНА дефинира наредбата като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. От изложеното е видно, че правомощията на овластен с публична власт административен орган, които са установени със закон, могат да бъдат допълнени само със закон. Допълването им с подзаконов нормативен акт е недопустимо, още повече когато липсва надлежно овластяване със закон да бъде направено такова допълване с подзаконовия нормативен акт. С оглед на това правомощието по чл. 6, ал. 1, т. 2 от НОИПОБ на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане за отпускане, отказване, изменяне, спиране, възобновяване, прекратяване или възстановяване на парично обезщетение за безработица, не може да допълва правомощията на осигурителния орган. Правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица да отменя издаденото преди това разпореждане, свързано с обезщетение за безработица, не може да бъде изведено и от разпоредбите на чл. 99-100 от АПК, уреждащи института на възобновяването. Този ред не е приложен в случая, а изключения от регламентирания в АПК ред, включително относно компетентния орган, могат да бъдат регламентирани само в закон, а не в подзаконов нормативен акт. Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд констатира, че разпореждане № 214 - 00 - 3145 - 8 от 05.06.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е нищожно като издадено при липса на материална компетентност, доколкото в разпоредбата на чл. 54ж, ал. 1 КСО (актуална редакция към момента на издаването му), посочена като правно основание за издаването му, не е предвидено правомощие на длъжностното лице, на което е възложено осигуряването за безработица в ТП на НОИ да отменя с ново разпореждане издадените вече разпореждания за отпускане на парично обезщетение за безработица. Отчитайки, че липсва валидно издадено разпореждане за отмяна на отпуснатото парично обезщетение за безработица, разпореждане № 214 - 00 - 3145 - 9 от 05.06.2012 г. на длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО при Столично управление "Социално осигуряване", с което на Елена Борисова Иванова е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица е също нищожно, а решение № РО - 587 от 27.08.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване", с което същото е потвърдено следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение