Решение № 12218 от 8.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2023 г.

от Регламент (ЕО) 883/2004 и други. Декларирани са осигурителни периоди 26.04.2018 17.10.2018; 30.04.2019 16.10.2019 и 21.04.2020 31.10.2020. Във връзка с потвърждаване декларираните обстоятелства административното производство е спряно за събиране на относими доказателства. Изискан и приложен ПД U1, издаден от КИ Великобритания за периоди, обхванати от 2016,2017,2018,2019 и 2020 г. с отразяване на доходите, получени по време на полагане на труд за тези периоди. Длъжностното лице по осигуряване кредитира получените и приложени към заявлението данни по ПД U1 като с разпореждане от 01.04.2021 г. е отпуснато ПОБ в размер на 74,29 лв. на ден. Получени са след това разпореждане отговори от КИ от Великобритания с приложени СЕД U017 и СЕД U004, като при сравняване на осигурителните периоди между СЕД U017 и ПД U1 се различават, с пояснение, че U017 се отнася за осигурителни периоди на заетост, а U1 е запис на национални осигурителни вноски на Великобритания със спецификата, че обхваща и периоди на безработица и периоди на осигуряване, като е посочено, че това не е непременно периодът, през който лицето е било наето или е искало обезщетение в Обединеното кралство. По силата на СЕД U017 и U004, се отменя разпореждането, с което е било отпуснато ПОБ с мотив за удостоверени осигурителни периоди във Великобритания, които се различават от тези, приети като основание за предходно отпуснатото ПОБ. След оспорване на разпореждането за отмяна ПОБ, е отправено запитване до ЕРМД ЦУ НОИ, с отговор без конкретно становище. Последвало е ново запитване до КИ Великобритания, СЕД Н002 с отговор, че двата документа ПД U1 и СЕД U017 са коректни, но за различни обстоятелства, според осигуряването във Великобритания. Първият е за осигурителни периоди в Обединеното кралство, вторият осигурителни периоди на работа. На основание удостовереното в СЕД U017, с редуциране на осигурителните периоди във Великобритания до 11 м 29 дни следва ново разпореждане, с което се отказва ПОБ. По отношение на връчването на това разпореждане - 202-02-602-5/04.02.2022 г., действително е връчено на родственик на касационен жалбоподател, но това не се приема като съществено процесуално нарушение връчено на посочен от жалбоподател адрес, получено от лице, със задължение да бъде предадено на адресата, няма оспорване на разпореждането в установените законово срокове за това. Тричленен състав на ВАС не приема оплакването, по този начин да са нарушени правата на защита, както се твърди от касационен жалбоподател, още повече, че производството пред администрацията не приключва с това разпореждане. Последвало е разпореждане от 04.02.2022 г. за връщане на добросъвестното ПОБ, с констатирана техническа грешка, което е отменено със следващо разпореждане от 21.02.2022 г., получени от адресата им. Следващи разпореждания от 11.05.2022 и 17.06.2022 г. са за връщане на полученото обезщетение, поради неправилно изплащане, а и затова, че има постановен административен акт. Последното разпореждане 202-02-602-10/24.03.2023 г. на ст. експерт по осигуряването при ТП на НОИ Смолян е мотивирано с данните получени от КИ Великобритания от СЕД U017, след позитивното за касационен жалбоподател разпореждане за отпуснато ПОБ от 01.04.2021 г. с посочване на осигурителните периоди на работа. Това разпореждане е оспорено пред ответника по касационната жалба. С оспорено пред административния съд решение 2153-20-40/09.05.2023 г. на директор на ТП на НОИ Смолян, са доразвити и мотивирани основанията по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно полученото ПОБ. Основен аргумент, както приема и първоинстанционният съд е получения СЕД U017 в хода на административното производство с коригирани данни за осигурителните периоди на работа. Със съдебното решение, предмет на оспорване с касационната жалба, решаващият съд приема оплакванията на жалбоподателя за неоснователни и излага като решаващ мотив за законосъобразност, компетентността на органа, издал оспорваното решение, компетентността на длъжностното лице, овластено да издава множеството разпореждания, както и приложимостта на разпоредбата на правна норма, по силата на която е постановено оспорваното решение на ответника. Административен съд е обсъдил, което се сподели от този съдебен състав влязлото в сила разпореждане 202-02-602-5/04.02.2022 г. с което е отказано ПОБ, поради несъответствие на удостоверените сумарно осигурителни периоди с изискванията на чл. 54а от КСО - да има осигурителни вноски за най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването. Кредитирани са двата документа ПД U1 и СЕД U017, като съдът е приел значимостта на втория, затова, че удостоверява осигурителните периоди на работа. Като правен извод, приема приложимостта на разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 3 от КСО възстановяват се добросъвестно получени суми на изменение или прекратяване на обезщетение или пенсия в резултат на получени доказателства при прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Решението е валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за спора материалноправни норми. Първоинстанционен съд е приел, което е така, компетентност на органите издали оспорвани административни актове и спазена форма на последните. Фактите, имащи отношение към правните изводи са приети при подробното им обсъждане. Тричленен състав на ВАС не намира, за разлика от оплакванията в касационната жалба да са обсъждани едностранно фактически обстоятелства, от което да са нарушени или ограничени правата на касационен жалбоподател. Както се посочи, както административният орган, така и административният съд обсъждат и съпоставят решаващите в случая ПД U1, представен към заявлението на Г. Мустафа и СЕД U17, изискан от КИ. Правният спор е относно и единствено превес на кой от двата документа, безспорно засягащи го е приложим, за да се приеме следва ли да се възстанови добросъвестно полученото ПОБ или осигурителните периоди следва да се ценят по ПД U1, удостоверяващи права на заявителя за отпускане на ПОБ в определени от орган по осигуряването размери. Няма спор, че жалбоподател е бил с временна трудова заетост във Великобритания, като аргумент за това е основанието на прекратяване на трудовото му правотношение, прекратяване на договор. Няма спор, че за времето, през което е бил в трудово правоотношение е осигуряван. В конкретиката на касационната жалба е искането да бъдат приложени осигурителните периоди по ПД, видно от което ПОБ не подлежи на възстановяване. Както беше посочено, с разпореждане 202-02-602-5/04.02.2022 г. органът по осигуряването е приел нови осигурителни периоди, съобразявайки данните от СЕД U017. Тези периоди, дори и с един ден не се съвместяват с изисквания по чл. 54а, ал. 1 от КСО 12 месечен период, за да се отпусне ПОБ. Извън приетите данни по този документ, жалбоподател не може да противопостави друг с данни, оборващи сочения. Разпоредбата на чл. 54ж. ал. 2 от КСО предвижда възможност за изменение или отмяна на влязло в сила разпореждане от органа, който го е издал, когато са представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица или ако паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е отказано отпускането му. Тази възможност не може да се ползва от касационен жалбоподател, защото няма нови или неизвестни документи, които да представи в административното или в съдебното производство. От това следва и извод, че нито административен орган, нито административен съд са нарушили принципните разпоредби на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Това оплакване съпътства всички жалби, но касационен жалбоподател не може да противопостави доказателства, оборващи доказателствената сила на приетите. Съгласно чл. 54а, ал. 1, т. 1 от КСО, право на ПОБ имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд Безработица най-малко 12 месеца, през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в АЗ. В конкретния случай безспорно се установява, че прекратяването на осигуряването на жалбоподателя е на 31.10.2020 г. В случая административният орган се е позовал на получените от компетентната институция на Великобритания документи - СЕД U017 и СЕД U004, въз основа на което е обосновал наличието на правното основание по чл. 114, ал. 2, т. 3 КСО. С оглед установените по делото факти и обстоятелствата се потвърждават изводите на директора на ТП на НОИ, че изменението на периода на обезщетението /в резултат на което част от получените суми се явяват недължимо изплатени/, е следствие на получените от Великобритания доказателства. Видно от представения от жалбоподателя документ ПД U1, в него са отразени периоди на осигуряването от 30.04.2019 г. до 16.10.2019 г.; 21.04.2020 31.10.2020 г и данни за последен осигурителен доход 21.04.2020 г. до 31.10.2020 (л.73 от делото) г. Прилагайки разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от НОИПОБ /според която ако представен документ, удостоверяващ осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти в областта на социалната сигурност, е необходимо изясняване на осигурителния стаж и/или доход, до постъпване на отговор от компетентната институция на другата държава преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се извършва въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5. ал. 4. т. 1 КСО/, органите по осигуряването първоначално са определили обезщетението въз основа на данните в документ ПД U1. В крайна сметка обаче точните и категорични данни относно последното осигуряване на жалбоподателя са постъпили в ТП на НОИ когато от Великобритания са получени СЕД U017 и СЕД U004. Разпоредбата на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004, предвижда, че предаването на данни между институциите или органите за връзка се извършва по електронен път. Електронният обмен на информация между държавите-членки се осъществява чрез структурираните електронни документи /СЕД/, съгласно дефиницията в регламента. При разминаване/несъответствие в информацията, удостоверена в издадения на лицето преносим документ /ПД/, и СЕД (структориран електронен документ), превес имат последните, тъй като именно чрез тях се осъществява електронния обмен на данни между институциите. Следователно, тъй като в конкретния случай периода на ПОБ е изменен вследствие получените от Великобритания документи - СЕД U017 и СЕД U004, изплатената на касационен жалбоподател сума се явява неоснователно получена, тя подлежи на възстановяване съгласно чл. 114, ал. 2, т. 3 от КСО. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и отношението им към нормата на чл. 114, ал. 2, т. 3 КСО, посочена като правно основание за неговото издаване. Предвид изложеното, Върховният административен съд тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподател следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, които на основание чл.143 ал.3 АПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100, 00 лева.