Решение № 11947 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6210/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор СЗОК срещу Решение 2920 от 02.05.2023 г., постановено по адм. дело 10073/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отменена негова Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание 29-02-79/20.09.2022г. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р ЩеревЕООД със седалище в гр.София срещу цитираната по-горе писмена покана. Претендира разноски. Ответникът Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р ЩеревЕООД оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и настоява за оставянето му в сила. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател писмена покана, първостепенният съд е приел, че органът недопустимо в хода на възложената и извършена проверка е променил основанието, по което тя протича и е преминал от процедура по чл.76б ал.1 ЗЗО в такава по чл.76а ал.1 ЗЗО, където за първи път е посочил за несъобразена и нормата на чл.364 ал.1 НРД за МД за 2020 2022г. Настоящият касационен състав намира решението за правилно. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Специализирана акушеро-гинекологична болница за активно лечение Д-р ЩеревЕООД и НЗОК е сключен договор 22-2389 от 25.02.2020г. за оказване на специализирана болнична медицинска помощ, по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва същата, като спазва всички изисквания по ЗЗО и действащия НРД за МД. Със Заповед на касационния жалбоподател от 16.05.2022г. е била възложена планова пълна проверка на изпълнителя, извършена в периода 17.05. 01.09.2022г., приключила със съставяне на Протокол РД-18-413-4 от 01.09.2022г. за констатации и Протокол за неоснователно получени суми(ПНПС) от същата дата, като в последния са били отразени суми, подлежащи на възстановяване и по общо 543 бр. ИЗ по КП 160, 162 и 163 за периода 01.01.2021г. 31.05.2022г., като получени без правно основание съгласно чл.76б ал.1 ЗЗО, поради извършено нарушение на чл.262 ал.1,т.6 и ал.2,т.4 във вр. с чл.268 ал.1,т.6 и чл.271 т.1 от НРД за МД за 2020 2022г.. Прието е било, че във всичките тези случаи по трите клинични пътеки хистологичните резултати за извършени от клинични патолози, които са били на граждански договор, тъй като назначения на трудов договор патолог д-р Дренски е бил в продължителен неплатен отпуск. След постъпило писмено възражение на изпълнителя(входирано на 07.09.2022г.) с докладна записка от 16.09.2022г. на Началник отдел било предложено издаване на писмена показа по чл.76а ал.1 ЗЗО, вместо заповед за налагане на санкции по чл.76б ал.1 ЗЗО, тъй като липсвали правни и фактически основания за прилагането и. Посочено било в същата записката, че в този случай е следвало ПНПС да се състави по чл.76а ЗЗО. Именно следвайки това предложение на основа на съставените преди това протоколи в производството, ответният Директор издал и оспорената писмена покана с основание в чл.76а ЗЗО. В тази връзка и преди всичко следва да се посочи, чеза да е налице основанието по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО за възстановяване на суми от изпълнител на медицинска помощ в бюджета на НЗОК, на което се е позовал издателят на поканата, то трябва тези суми да са получени без правно основание, но това да не е свързано с нарушение по ЗЗО или съответния НРД. По-контретно хипотезата на чл.76а от ЗЗО предвижда, че когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон или на НРД и това е установено при проверката на контролните органи по чл. 72, ал. 2 изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. Или следва да се приеме, че новелата на чл.76б от ЗЗО е разширена спрямо тази на чл.76а от ЗЗО, като и двете съществуват като възможности за органа за издаване на административен акт по чл. 76 а ЗЗО или по чл. 76 б ЗЗО. Когато органът се е отказал да издаде заповед за налагане на санкции, или няма такава възможност с оглед настъпили правопреустановяващи факти, или е счел, че е налице маловажен случай или давност, което е и по-благоприятен вариант за нарушителя, но не се отказал да издаде заповед за възстановяване на сумите, няма пречка да предпочете да издаде писмена покана на основание чл. 76 а от ЗЗО, без да изпълнява производството по чл. 76 б от ЗЗО. Няма законово задължение в ЗЗО, когато при проверката се констатира нарушение на ЗЗО и/или НРД, органът да изпълни задължително процедура по чл. 76 б от ЗЗО още повече, че няма забрана да се възползва от основанието по чл. 76 а от ЗЗО. В случая обаче органът по същество е компилирал двете производства, като от една страна е издал оспорената тук писмена покана, а от друга същия ден е издал и Заповед за налагане на санкции РД-12-146, с която при описаната в поканата и протоколите фактическа обстановка е приел, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е извършил нарушения и по т.1, т.2 и т.3 от Протокола(така изрично мотивите на заповедта на л.179 от делото за описаните там общо 543 бр. ИЗ), изразили се в неспазване на посоченото в чл.262 т.3 от приложимия НРД за МД правило. В разпоредителната част на тази заповед(с която е наложена санкцията) не са изключени случаите, за което е издаден и писмената покана, а общо е реферирано към Протокола РД-18-413-4 от 01.09.2022г. Така полученият еклектизъм при реализиране отговорността на изпълнителя обаче препятства издаване на писмената покана едновременно със санкционен акт(арг. от чл.76б ал.2 ЗЗО), без да е направено разграничение в последния, за да може да се установи за кои от констатациите по него не се прилага санкцията, след като описаната фактическа обстановка е идентична и в поканата, и в заповедта. Отделно от това правилно административният съдия е насочил и към обстоятелството, че едва в писмената покана се появява основанието за издаването и с визиране правилото на чл.364 ал.1 от същия НРД, в каквато насока не са били констатациите в съставените на дата 01.09.2022г. протоколи, създадени за нуждите на производство, приключващо с акт по чл.76б ЗЗО, съобразно посоченото в Доклада от 16.09.2022г. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,