Решение № 2755 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2008 г.

Решение № 2755 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2008 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Рален - текс" АД моли да бъде отменено решение от 8.2.2008 г. по адм. д. № 03600/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 14000168/4.04.2006 г. на ТД - Перник като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли ревизионният акт да бъде отменен в обжалваната част, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата против РА № 14000168/4.04.2006 г. на ТД - Перник, окръжният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от редовно овластен орган по приходите. С РА е доначислен ДДС 10 040, 50 лв. за м. 12.2001 г., м. 12.2002 г. и м. 12.2003 г. на основание чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 152, ал. 2 ДОПК (отм.), тъй като дружеството е извършвало продажби на стоки, ДМА, материали, резервни части и продукция по цени по-ниски от отчетната стойност, и от себестойността на произведената продукция. Съдът не е възприел заключението на неоспорената от страните експертиза, като необосновано. Вещото лице е дало заключение, че извършените продажби са по цени, които не са по-ниски от себестойността на продукцията, който извод съдът е приел, че противоречи на събраните при ревизията доказателства. Вещото лице е посочило себестойност нула за продадените билки, тапицерска слама и слънчоглед. През 1999 г. дружеството закупило разсадъчен материал за билки. Към 1.1.2000 г. е имало наличност 50 000 бр. разсад жълт кантарион на стойност 1000 лв. През 2000 г. не са правени разходи за разсад, труд и осигуровки. През 2001 г. дружеството продало 416 660 кг разсад с единична цена 0, 80 лв./кг. Във фактурата е посочена продажна стойност 333, 33 лв., която не е резултат от 416 660 кг х 0, 80 лв./кг. За тапицерската слама вещото лице е дало заключение, че не подлежи на продажба, а се влага в производството и погрешно е осчетоводена със себестойност нула. Съдът е приел, че не е установено грешката да е поправена по предвидения в ЗСч ред и от факта, че се влага в производството не следва, че себестойността й е нулева. ЕТ"Александър Колев" е ползвал под наем два склада на дружеството по договор от 10.9.2003 г. при наемна цена 250 лв. Вместо плащане на наема едноличният търговец оставил 5 300 кг слънчоглед на касатора, който е продаден с фактура № 501/19.5.2003 г. Вещото лице не е уточнило, за кои месеци не е платен наемът и неправилно е приело себестойност на слънчогледа нула, вместо наемната цена, вместо която е даден. Съдът е приел, че по чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.) данъчната основа на облагаема доставка на стоки не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на ЗСч на произведената стока. При ревизията са анализирани разходните сметки, от група 60, приходните сметки от група 70, справка за движението на готовата продукция по продажна стойност и себестойност. Съдът е приел, че разликата между отчетната стойност и продажната цена на стоките е видна от извлеченията от сметка 70 за продажбите, изготвени и подписани от главния счетоводител на дружеството. По дебита на тези сметки се отразява себестойността на продадената продукция и услуги, отчетната стойност на продадените стоки, материали и ДМА. По кредита на сметките от група 70 се отразява продажната цена на продадените продукция, стоки, материали, ДМА и услуги. Съдът е приел, че продажните цени са по-ниски от себестойността на продукцията и отчетната стойност на стоките и услугите, и правилно органът по приходите е приложил чл. 29, ал. 5 и чл. 55, ал. 2 ЗДДС (отм.). Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена с данните по делото. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице и правилно е преценил заключението като необосновано. Вещото лице е дало заключение, че себестойността на жълтия кантарион - разсад е 0, 02 лв. и е продаден 416 660 кг по 0, 80 лв./кг - общо за 333, 33 лв. Посочената във фактурата стойност за това количество кантарион се получава при цена 0, 008 лв./кг, а не по 0, 80 лв./кг и правилно съдът е приел, че кантарионът е продаден по цена по-ниска от себестойността. Вещото лице е приело, че себестойността на едно дървено сандъче е 6, 37 лв. като е определило разходи за производството различни и много по-ниски от посочените в справката за сметка 7011 на главния счетоводител на дружеството. По данните от тази справка са направени констатациите в РА за отчетната стойност и продажните цени на продадените продукция, стоки и материали. Вещото лице е определило по-ниска себестойност на продадената гасена вар, ленен отпадък, ленени влакна от себестойността, посочена в справката за сметка 7011 и обосновано съдът не е възприел заключението на вещото лице. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Дружеството следва да бъде осъдено да заплати на касатора юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 8, 68 лв., тъй като окръжният съд е присъдил с 8, 68 лв. по-ниско юрисконсултско възнаграждение от дължимото по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,