Решение № 4072 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 380/2010 г.

Решение № 4072 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 380/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Недим Хаджинедим Генджев от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 14543/29.12.2008 г., постановено по адм. дело № 7690/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение, с което е отхвърлена жалбата на искателя против данъчен ревизионен акт № 336/14.07.2005 г., издаден от данъчен орган в ДП Витоша при ТДД гр. София. В искането се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, предвид новите писмени доказателства - удостоверение рег. № 12550/18.06.2009 г., издадено от Столична дирекция на Вътрешните работи, отдел "Пътна полиция" и писмо изх. № 4400-0661/30.05.2009 г. от Агенция "Митници", Митница Свиленград, ведно с приложение № 1 към него. Според искателя представените доказателства имат съществено значение за правилното решаване на делото и не са били известни на съда при решаване на делото. Моли решението на ВАС да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане с обсъждане на новите доказателства. Ответникът по искането за отмяна - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП гр. София, не е изразил становище. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 14543/29.12.2008 г. по адм. дело № 7690/2008 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, първо отделение, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е отменил решението от 4.04.2008 г., постановено по адм. дело № 1249/2006 г. по описа на Софийски градски съд, и вместо това е постановил решение по същество, с което е отхвърлил жалбата на Недим Хаджинедим Генджев против данъчен ревизионен акт /ДРА/ № № 336/14.07.2005 г., издаден от данъчен орган в ДП Витоша при ТДД гр. София, потвърден с решение № 36/25.01.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. София. В мотивите на касационното решение, чиято отмяна се претендира, е прието, че първоинстанционният съд неправилно е отменил посочения ДРА, тъй като приетите от съда за установени факти и обстоятелства и направените изводи не съответстват на доказателствата по делото и на приложимия закон. Според касационния състав, при определянето на данъчните задължения на лицето за 1999 г. неправилно първоинстанционният съд е приел, че в началото на отчетния период е била налична сумата 14400 щ. д., представляващи получени стипендии и премии до 31.12.1998 г. За 2000 г. неправилно е прието, че ревизираното лице е разполагало със сумата 8200 лв., получена от продажбата на лек автомобил "Опел Астра", тъй като по делото е представен писмен договор за продажба, който не е с нотариална заверка на подписите, съгласно изискването по чл. 6 от Закона за движение по пътищата. За същата година касационният състав е приел, че липсват доказателства, които да установяват, че сумата от 61000 лв. по приемо-предавателен протокол № 2 от Общото събрание на съдружниците на "Негима" ООД от 20.11.2000 г., представляваща част от сумата 101200 щ. д., внесена от Недим Хафъзибрахим Генджев от името на другия съдружник Недим Хаджинедим Генджев, е предоставена в заем на последния от вносителя на сумата. В тази връзка съдът е приел, че липсват доказателства, които да установяват предоставянето на посочената сума в заем, като представената нотариално заверена декларация не установява това обстоятелство, доколкото представлява недопустимо доказателствено средство съгласно чл. 133, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). При формиране на изводите си, настоящият петчленен състав на ВАС съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането, по което е образувано настоящото производство се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна е представил удостоверение рег. № 12550/18.06.2009 г., издадено от Столична дирекция на Вътрешните работи, отдел "Пътна полиция" и писмо изх. № 4400-0661 от 30.05.2009 г. от Агенция "Митници", Митница Свиленград, ведно с приложение № 1 към него. Според съдържанието на посоченото удостоверение от отдел "Пътна полиция", лек автомобил марка "Опел", модел "Астра" с рег. № С4670 РР, рама № WOL000051R2637817 и двигател № Х16SZ02Z5489, е регистриран на името на Недим Хаджинедим Генджев от 19.10.1998 г. до 22.04.1999 г., когато е отразена промяна в собствеността. В другия документ - писмо от Агенция "Митници", издадено в отговор на запитване от Недим Хафъзибрахим Генджев за осъществен внос на валута за периода от 1.01.1994 г. до 31.12.2002 г., е посочено, че митническата информационна система функционира от 2000 г. и в нея са открити данни за внос на валута, съгласно приложение № 1; съгласно давностния срок за съхранение на документи, който в Закона за митниците е 5-годишен, документите за по-ранния период са унищожени. В приложение № 1 към същото писмо е посочено, че от Недим Хафъзибрахим Генджев е осъществен внос на валута, както следва: на 22.12.2000 г. - 7000 щатски долара /щ. д./, на 9.12.2001 г. - 13000 щ. д. и на 15.12.2002 г. - 46000 щ. д. Представените доказателства са нови, тъй като са съставени след постановяване на решението, чиято отмяна се иска и същите установяват обстоятелства, които са възникнали преди постановяване на решението. Доказателствата обаче са от такова естество, че страната би могла да се снабди с тях по време на висящността на процеса, при положение, че беше проявила необходимата процесуална активност при събирането на доказателствата. Удостоверението от отдел "Пътна полиция" е издадено по искане на лицето, което претендира отмяната - Недим Хаджинедим Генджев, и съдържа данни относно записванията за собствеността на притежавания от него автомобил. Това удостоверение би могло да бъде представено пред съда докато делото е било висящо, дори и без да бъде издавано съдебно удостоверение. Наред с това, в случая страната не е правила искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от съответния орган, нито има твърдения, че такова удостоверение е поискано да бъде издадено от отдел "Пътна полиция". Видно от съдържанието на представеното писмо от Агенция "Митници", същото е издадено по искане на лицето Недим Хафъзибрахим Генджев - баща на искателя. Това доказателство също би могло да бъде представено пред съда, докато спорът е бил висящ. Дори и да се приеме, че е липсвало съдействие от страна на лицето Недим Хафъзибрахим Генджев във връзка с изискването на тези данни и съответното им предоставяне на Недим Хаджинедим Генджев, който от своя страна да ги представи пред съда, то не може да се приеме, че е съществувала обективна пречка за представянето на доказателството пред съда. Жалбоподателят по делото Недим Хаджинедим Генджев, който е искател в настоящото производство, би могъл да изиска доказателство, съдържащо същите данни по реда на чл. 153, ал. 1 ГПК /отменен, приложим процесуален закон на основание § 2, ал. 2 ПЗР ГПК, в сила от 1.03.2007 г./, който предвижда, че всяка страна може да иска с писмена молба от неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. В този случай, според чл. 153, ал. 3 ГПК (отм.), при непредставянето на документа от страна на третото лице, същото носи отговорност по чл. 73, както и за причинените на страната вреди. Наред с това, жалбоподателят, искател в настоящото производство, е имал процесуална възможност да събере и представи по делото въпросното доказателство от Агенция "Митници", Митница Свиленград и по реда на чл. 148 ГПК, като поиска от съда издаването на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от митническия орган относно внесените суми в страната от Недим Хафъзибрахим Генджев през съответния период. За изясняването на твърдяните факти и обстоятелства би могло да се поиска назначаване на съдебна експертиза, която да извърши съответните проверки в митническата администрация. От протоколите от съдебни заседания и подаваните молби по делото от жалбоподателя е видно, че подобни искания не са били правени, поради което не може да се приеме, че страната е предприела необходимите процесуални действия, за да се снабди с доказателства за твърдяните от нея факти от значение за делото. Следователно, непредставянето на въпросните доказателства пред съдилищата при инстанционното разглеждане на делото се дължи не на обективни причини, а на процесуалното бездействие и небрежност на страната, което претендира отмяната. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 239 АПК не е способ за отстраняване на процесуални пропуски на страната при събирането на доказателства. Поради това, че страната е могла да представи въпросните доказателства докато делото е било висящо, ако беше проявила процесуална активност, то не е налице едно от кумулативните изисквания по чл. 239, т. 1 ГПК, а именно - новите писмени доказателства, които се представят с искането за отмяна и които са от съществено значение за делото, при решаването на делото да не са могли да бъдат известни на страната. Предвид изложените съображения, настоящият състав намира, че представените доказателства не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не е налице основание за отмяна. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,