Решение № 16131 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13417/2018 г.

Решение № 16131 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13417/2018 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Кирилова, подадена чрез адв. Калинчев, против решение № 591 от 28.05.2018 г. постановено по адм. д. № 1136/2017 г. по описа на Административен съд - София област, с което е отхвърлена жалба против решение № 23/112/09290/04/01 от 18.10.2017 за налагане на финансова корекция, издадено от Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София област. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е направил анализ на фактите по делото спрямо приложимата нормативна уредба и поетите договорни задължения на страните. Счита, че съдът неправилно е приел, че не са налице форсмажорни обстоятелства, тъй като описаните обстоятелства в Наредба № 9/3.04.2008 г. не са изчерпателно изброени и наличието им следва да бъде преценявано във всяка отделна ситуация. Иска се отмяна на оспореното решение. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София област, представляван от редовно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата, като твърди, че е неоснователна. Излага доводи по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителя на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и неоснователна. Излага доводи в подкрепа на становището си. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е било образувано по постъпила жалба от М. Кирилова, против решение № 23/112/09290/04/01 от 18.10.2017 на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – София област, за налагане на финансова корекция с изх. № 01-220-6500/95 от 18.10.2017 година, в размер на 24446 лева. С обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт е отхвърлена жалбата на М. Кирилова против това решение и жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка на ДФ "Земеделие" – ОД София сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт, с който е установена по основание и размер финансовата корекция на основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е издаден от компетентен орган, при делегирана компетентност съгласно чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 44, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФЗ, поради което е валиден. Освен това е констатирал, че е издаден в писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като съдържа фактически и правни основания за постановяването му, както и че не са констатирани съществени нарушения на административно-производствените правила. Прието е, че при провеждане на производството органът е спазил задълженията си по чл. 26, чл. 28 и чл. 35 от АПК. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че не са налице поддържаните в жалбата възражения за противоречие с материалноправните разпоредби. За да достигне до този извод, съдът е разгледал относимата правна рамка, в това число условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, уредени в Наредба № 9/3.04.2008 г., Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). В конкретния случай жалбоподателката е поддържала тезата за наличие на форсмажорни обстоятелства, предвид подадена от нея декларация от 6.06.2017 г., за това, че на 29.05.2017 год. от неизвестно животно са били умъртвени над 680 бр. пъдпъдъци. Съдът е преценил, че тази причина не е основание за отпадане на отговорността в хипотезата на § 1, т. 21 от Наредбата и т. 8. 3 от Договор № 23/112/09290 от 14.05.2014 г. Взето е предвид, че преди извършване на второто плащане по договора, е извършена проверка на място в стопанството на Кирилова, за времето от 2.06. до 6.06.2017 год., при която е установено, че в стопанството са налице 316 бр. пъдпъдъци при заложени в бизнес плана 1130 бр. за текущата година и спрямо проверката на място и спрямо 1200 бр. заявени в регистъра на земеделските производител към дата 8.03.2017 г., равняващи се на 13, 29 икономически единици /ИЕ/, а установеното от проверката е реален размер на стопанството от 3.50 ИЕ. Съдът е приел, че не е било спазено и изискването на чл. 8, ал. 4 от Наредба № 9/3.04.2008 г., респ. т. 8. 4 от Договор 23/112/09290, според който ползвателят или упълномощено от него лице е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи, а вместо това единствено е била подадена декларация за липсващите животни по време на проверката. Съдът е посочил още, че при извършената проверка на място е установено, че в стопанството на Кирилова е налице лек автомобил, вместо заложения в Приложение1 по договора товарен такъв, като и, че същата не е подала заявление за изменение на заложената в договора и плана инвестиция в срока по чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба 9 от 3.04.2008 г., респ. т. 4. 4, б. "г" от Договор 23/112/09290 - "по-малко от левовата равностойност на 5000 евро са инвестирани за дейностите по чл. 14, ал. 2". За безспорно е прието, че Кирилова не е подала заявка за второ плащане в рамките на законовия срок по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., съгласно която заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал 1, който е 14.07.2017 г., като по този начин не е спазено договорното задължение по т. 5. 1 от Договор № 23/112/09290 от 14.05.2014 г. Постановеното решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е съобразено със събраните по делото доказателства и с Наредба № 9 от 3.04.2008 година. Между страните не се спори, че е налице надлежно сключен договор от 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), както и приложението към него, анекс към договор от 22.12.2014 г. и бизнес плана. Според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., помощта се предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за подпомагане. В чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. е предвидено, че ползвателят на помощта възстановява цялата сума на получените по чл. 6 плащания, заедно със законната лихва към тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2, а според чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. В случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция (РА) може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Видно от сключения договор между Държавен фонд "Земеделие" и М. Кирилова – в т. 2.2 е посочено, че помощта по т. 1.1 от Договора се изплаща на два етапа: т. 2.3 първо плащане в размер на 24 446.00 лв. и т. 2.4 второто плащане в размер на 24 446 лв. при нарастване на икономическия размер на стопанството с 8.09 икономически единици, а според т. 4.7, фондът изисква връщането на вече изплатени суми, както по първото, така и по второто плащане, заедно със законните лихви върху тях и/или да прекратява всички договори, сключени с ползвателя на помощта, когато ползвателя не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ. Решението за налагане на финансовата корекция е издадено на 18.10.2017 г. и позоваването от страна на административния орган на нормите на чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, чл. 8, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., чл. 70, ал. 1, т. 9, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ е коректно дотолкова, че е установено от извършената проверка несъответствие по реда на Наредба № 9 от 3.04.2008 година. С оглед на фактическите установявания, правилно е прието, че е налице неподдържане на икономическия размер на стопанството, за което е получено първото плащане. На следващо място следва да се посочи, че доводите на касатора за липса на мотиви в решението на Административен съд – София област е неоснователно. Решението на съда е постановено след обсъждане и анализ на всички събрани доказателства и съдържа аргументирано произнасяне по направените от страна на жалбоподателя релевантни възражения. Изводите на съда са подробно мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените заключения. Несъстоятелно е твърдението на касатора за неправилността на извода на съда, че умъртвяването на над 680 бр. от пъдпъдъците от неизвестно животно не представлява форсмажорно обстоятелство. Правилно административният съд е приел, че въпросното умъртвяване на голям брой от процесните птици, не представлява основания за отпадане на отговорността предвид наличието на хипотезата на § 1, т. 21 от ДР на Наредба № 9/3.04.2008 година. Това е така, защото в разпоредбата на чл. 8а, ал. 3 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е предвидено, че при неизпълнение на договорни задължения младият фермер не възстановява сумите, получени по чл. 6 в случай на форсмажорни обстоятелства, а с ал. 4 е въведено задължението ползвателят или упълномощено от него лице писмено да уведоми РА за възникването на форсмажорни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства във връзка с това в срок до 10 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. В § 1, т. 21 от ДР на Наредбата е дадена легална дефиниция за "Форсмажорни обстоятелства", който са: смърт на ползвателя; продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя; тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота; разрушаване на животновъдните постройки в имота в резултат на инцидент; епизоотично заболяване, засегнало изцяло или частично животните на земеделския производител; експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е подписан договорът за отпускане на финансова помощ. В конкретния случай не са представени писмени доказателства за наличие на някоя от сочените форсмажорни обстоятелства, а е налице единствено декларация от фермера, и то подадена след установената липса на животните по време на проверката в стопанството, при което правилно административният съд е приел, че не са налице основания за отпадане на отговорността на фермера. Изводите на административния съд по отношение на извършените установявания, че в периода на проверката броя на птиците е бил под необходимия брой, както и че удостоверената с декларация от фермера за смъртта им, причинена от друго животно, доколкото е след проверката, не установява релевантни за спора факти, се споделят от настоящия съдебен състав. Неоснователно е и твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил приетата съдебно - икономическа експертиза по делото. Заключението е обсъдено, съгласно чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК, заедно с останалите доказателствата по делото. Видно от представените доказателства, дори да се приеме, че са били извършени изискуемите като размер инвестиции от минимум 5000 евро, то към момента на извършване на проверката, ползвателят не е поддържал икономическите единици, за които се е задължил съобразно бизнес плана и не е подал заявка за второ плащане в рамките на законовия срок по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г., поради което компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти. При липсата на данни за допуснати нарушения по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, съдебното решение следва да се остави в сила като правилно и обосновано. С оглед на изхода от делото ответната по касационната жалба страна има право на разноски в минимален размер, а именно от 100 лева. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на заплатените от него по производството пред двете инстанции разноски е неоснователно. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение