Решение № 892 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2008 г.

Решение № 892 от 30.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290, във вр. с чл. 291, т. 3 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. А. от гр. В., чрез процесуалния си представител-адвокат В. против въззивно решение № 205 от 12.06.2008 г. по в. гр. д. № 35 по описа за 2008 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено частично решение № 192 от 19.11.2007 г. по гр. д. № 154/2006 г. на Районен съд Б. и вместо това-в отменената част е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ досежно нива от 5 дка и лозе от 1.5 дка и е оставено в сила решението в отхвърлителната му част досежно другия имот- нива от 20 дка. Искането е за отмяна на въззивния акт като неправилен, постановен в противоречие със закона и за решаване на въпроса по същество като бъде уважен предявения иск. С определение № 169 от 23.02.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е счел, че е налице противоречиво произнасяне от съдилищата по въпроса за писмените доказателства, с които се установява правото на собственост в исковото производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. В съдебно заседание страните не се явяват. Постъпило е писмено становище от ответната страна - ОС "ЗГ" гр. Б., с което се оспорва основателността на подадената касационна жалба и се изразява желание -въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С постановеното въззивно решение е частично отменено решение на РС Б. и вместо това - е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от А. К. А. по отношение на ОС "ЗГ" гр. Б., с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за признаване на установено, че наследниците на А. К. С., починал през 1978 г. - имат право на възстановяване на собствеността върху нива от 5 дка и лозе от 1.5 дка в землището на с. Р., община Б.. Въззивният съд е оставил решението на РС Б. в сила в останалата част, в която е отхвърлен предявения иск за нивата от 20 дка. За да постанови решението си - въззивният съд е приел, че ищеца не е установил правото на собственост в полза на своя наследодател по отношение на претендираните земи. Относно нивата от 20 дка е посочил, че не е доказано А. К. да я е придобил, първо защото в договора за покупко-продажба от 1934 г. тя е записана като част от имот от 100 дка, който като съсобствен не е било възможно да бъде продаден само от едно лице и второ, защото няма доказателства по делото продавачът да е изпълнил поетите по договора ангажименти /да осигури след делбата купувачът да получи точно тази реална част от 20 дка./За другите два имота - като е съобразил, че по отношение на тях договорите са сключени преди връщането на Южна Добруджа към България и липсват записвания за същите и в румънската карта на землището, и в българския парцеларен списък и имотна ведомост след 1940 г., съдът е счел, че не може да се приеме за несъмнено придобиването им въз основа на договорите и съответно - на основание давностно владение. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди, че наследодателят му е станал собственик на процесните три имота по силата на давностно владение, започнало от датата на подписването на сключените писмени договори /съответно от 27.07.1934 г. - за нивата от 20 дка, от 19.05.1938 г. - за нивата от 5 дка и от 30.01.1936 г. - за лозето от 1.5 дка/. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, т. 2 от ГПК, поради представени четири решения - две на ВКС /по гр. д. № 165/02 г. и по гр. д. № 1496/01 г. - двете на V г. о./, две решения на районен съд Дулово - по гр. д. № 112/06 г. и по гр. д. № 320/06 г., постановени в производство по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ - в които е прието, че записванията в емлячния регистър не легитимират посоченото лице като собственик, а са само индиция за собственост и че когато придобивният способ, на който се позовава страната е давностно владение и е налице писмено доказателство, установяващо начало на владение-давността подлежи на установяване с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Посоченото в цитираните решения е правилно и е съотносимо към настоящия случай. Между цитираните решения не е налице противоречие и постановеното от въззивния съд е в съответствие /не противоречи/ на приетото в тях. С оглед на това и на основание чл. 291, т. 3 от ГПК - касационното решение следва да се постанови чрез тълкуване на закона, съобразно установените по делото обстоятелства. Предявеният иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ поставя в тежест на ищеца да установи, че наследодателят му е бил собственик на претендираните имоти към момента на образуването на ТКЗС. Искът е положителен установителен. В случая придобивното основание, което се твърди е давностно владение, с начало на владение - 27.07.1934 г. - за нивата от 20 дка, 19.05.1938 г. - за нивата от 5 дка и 30.01.1936 г. - за лозето от 1.5 дка, тъй като на посочените дати са били сключени от наследодателя на ищеца писмени договори за покупка на тези имоти. По делото са ангажирани гласни доказателства /показанията на свидетеля З/, установяващи че владението е продължило до 1958 г., когато претендираните земи са били включени в ТКЗС. Спорните по делото въпроси са свързани с идентификацията на имотите, описани в сключените договори и за това - дали те не са идентични с вече възстановените. Проблемът произтича от това че /както е посочено в заключението на приетата експертиза/, че процесните земи не са индивидуализирани с квартал, парцел, местност, номер на имот с арабска цифра, с индекс на местоположение с латинска буква и с граници и от безспорно установеното по делото обстоятелство /с Протокол № 24 от 16.09.1954 г. за заменяне на ниви на частни стопани, попадащи в блокове на ТКЗС, със списък от 13.01.1951 г. на перекендетните ниви в землището на с. Р. и със списък на стопаните, притежаващи земи в землището на с. Р./, че общият размер на притежаваната от наследодателя земя в процесното землище към момента на кооперирането е била 20 дка, а земя в този размер вече е била възстановена - в полза на наследниците по исков ред с решение № 21 от 6.02.1997 г. по гр. д. № 136/97 г. на БРС. Относно нивата от 20 дка по договор от 27.07.1934 г., настоящият съдебен състав намира следното: Наследодателят на ищеца /сега касатор/ е закупил нива, която-независимо, че е с посочени граници - е част от съсобствен имот с обща площ от 100 дка. В договора изрично е записано, че тъй като тази земя е наследствена на продавача и все още не е разделена с другите наследници - продавачът се задължава-при подялба да направи "всичко, че частта, която продава да остане за купувача", а ако "това не може да бъде постигнато", ще даде на купувача "същата площ от участъка, който ще му се падне". По делото - няма доказателства коя точно част е владял наследодателя на ищеца, тъй като не е установено дали след датата на сключване на договора, е извършена подялба на този съсобствен имот, дали продавачът е получил в дял именно описания в договора имот или е получил друг и ако е получил друг - дали е изпълнил задължението си - да даде на купувача "същата площ от участъка, който ще му се падне". Разпитаният по делото свидетел - говори общо за имот от 20 дка - без да го конкретизира - по местоположение, с посочване на граници и без да уточнява дали е същият, който е описан в договора от 1934 г. За да се придобие собственост въз основа на давностно владение е необходимо трайното, непрекъснато владение да е осъществено по отношение на точно определен, конкретен имот. В случая при положение, че ищецът не е установил - кой е имотът, владян от наследодателя му-няма как да се преценя дали същият е придобит по давностно владение. В този смисъл е правилен извода на въззивния съд, че ищецът не е доказал, че наследодателят му - А. К. е придобил правото на собственост по отношение на този имот. Правилни са изводите на съда и по отношение на останалите два имота-нива от 5 дка и % от лозе, цялото с площ от 3 дка. Независимо, че по отношение на тях са налице сключени договори - същите не фигурират в нито в румънската карта на землището, нито в българския парцеларен списък и имотна ведомост от този период. Вярно е, че записванията в регистрите, списъците и ведомостите не установяват права, а са само индиция за собственост, но в случая липсва каквото и да е удостоверяване за съществуването на земите. Това обстоятелство, както и факта, че наличните доказателства сочат, че към момента на кооперирането наследодателя на ищеца е притежавал общо 20 дка, в какъвто размер вече собствеността на наследниците му е възстановена, мотивират настоящият съдебен състав да приеме изцяло изводите на въззивната инстанция. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение