Решение № 13067 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10072/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Строителство и инвестиции на община Пловдив против решение 6975 от 04.08.2025 г., постановено по адм.д. 904/2025 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Ди Ес Пропърти Билд ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя отказ от 16.04.2025 г. на директора на дирекция Строителство и инвестиции при Община Пловдив за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж по заявление с вх. 25Ф-2125/02.04.2025г. на Ди Ес Пропърти Билд ЕООД и връща преписката за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови този резултат съдът приема, че административният орган не прави проверка относно изпълнението на законовите изисквания на внесения инвестиционен проект, като не са изложени и съображения за несъответствие на проекта, както и не са дадени указания за отстраняването им. Констатира, че единственото основание за издаване на оспорения отказ е наличие на висящ спор относно законосъобразността на заповед 25 ОА-561/13.02.2025 г. на кмета на община Пловдив, с която е наредено да се изработи служебно изменение на ПУП-ПР в обхват УПИ VIII-521.1439, транспорт, обществено обслужване и озеленяване, кв. 98-нов (кв. 81-стар) по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, по отношение на която не е допуснато предварително изпълнение. Прави извод, че наличието на висящ съдебен спор е основание за спиране на административното производство, но не и за отказ за издаване на административния акт. По тези съображения съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения отказ. Обжалваното решение правилно като краен резултат, но не само по изложените в него съображения. Оспореният отказ е постановен в нарушение на предписаната от закона форма. В същият не са изложени фактически и правни основания за издаването му. В случая искането е за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж, а съгласно правилото на чл. 146 ЗУТ отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Нормата на чл. 149, ал. 1, изр. 3 ЗУТ, регламентира, че отказът да се издаде разрешение за строеж се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. В случая тези законови изисквания не са изпълнени. В оспорения отказ като основание за издаването му е посочено единствено наличието на висящо съдебно производство, което би могло да бъде основание за спиране на административното производство, но не и за отказ за одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж. Липсата на фактически и правни основания за издаване на отказа е достатъчно основание за неговата отмяна, тъй като нарушава правото на защита на дружеството и препятства съда да извърши контрол за законосъобразност на обжалвания административен акт. Недопустимо е мотивите за издаване на отказа да се посочват едва в съдебното производство. Освен това висящото съдебно производство по оспорване на заповедта от 13.02.2025 г., с която се допуска да се изработи служебно проект за изменение на ПУП ПР в обхват УПИ VIII 521.1439, транспорт, обществено обслужване и озеленяване, кв. 98 по плана на Централна градска част, гр. Пловдив, с контактна територия ПИ с идентификатор 56784.521.758 и ПИ с идентификатор 56784.521.1438, с цел привеждане на отреждането на УПИ с действащия ОУП на община Пловдив, е неотносим към законосъобразността на отказа да се съгласува инвестиционния проект и да се издаде разрешение за строеж. Цитираната заповед не касае изменение на ПУР, а инвестиционното намерение е за обект уличната канализация с трасе ПИ с идентификатор 56784.521.1438 публична общинска собственост, с НТП за второстепенна улица и ПИ с идентификатор 56784.521.758 публична общинска собственост с НТП второстепенна улица. Искането за одобряване на проекта и издаване на разрешение за строеж е въз основа на т. 4 от издаденото разрешение за строеж 31/05.06.2024 г., с която е разпоредено, че строителството може да започне след изместване на канал, съгласно проект по част ВиК. Следва да се отбележи и че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При постановяване на отказа не са обсъдени приложените документи и отказът не е мотивиран със съображения за законосъобразност. Следователно като отменя обжалвания административен акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че за отказ за издаване на разрешение за строеж е предвидена специална бланка, не обосновава законосъобразността на оспорения административен акт. Въпросът за характера на последния е разрешен с влязло в сила определение, постановено по адм.д. 5717/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Останалите доводи в касационната жалба относно непълнотата на приложените към заявлението документи за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешение за строеж, както и за липсата на основание за издаването им, са неотносими към законосъобразността на оспорения отказ. Такива констатации и мотиви в същият липсват и е недопустимо да се излагат едва в съдебното производство, както правилно приема и първоинстанционния съд. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С определение 5508 от 18.06.2025 г. съдът указва и разпределя доказателствената тежест на страните, събира относимите към спора доказателства, проверява законосъобразността на административния акт и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди община Пловдив да заплати на Ди Ес Пропърти Билд ЕООД сумата 1250 лв., представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,