Решение № 14532 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2009 г.

Решение № 14532 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8310/2009 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Величко Георгиев Величков срещу решение № 553 от 28.04.2009 г. по адм. дело № 2195 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на лицето, бивш собственик на "Нейджъл-55" ЕООД, срещу РА № 160800001 от 10.04.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА № 822912 от 11.08.2008 г. на същия орган по искането му за прогласяване на нищожността му; с която е отхвърлена жалбата срещу РА № 822912 от 11.08.2008 г. на същия орган за поправка на РА от 10.04.2008 г., потвърден с решение № 685 от 16.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив по повод твърдяната му незаконосъобразност на този РА за поправка и е осъден да заплати на съдебни разноски на приходната администрация. В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез възражение по реда на чл. 163, ал. 2, във връзка с чл. 228 от АПК, депозирано чрез юрисконсулт Йонка Бъчварова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, като е отграничен нейния предмет. Съдът е бил сезиран с жалба за нищожност на РА № 160800001 от 10.04.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, поправен с РА № 822912 от 11.08.2008 г. на същия орган. Със ЗВР № 2458 от 27.09.2007 г. на началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - гр. Пловдив, съгласно заповед № РД-09-1 от 3.01.2007 г. е образувано ревизионното производство за установяване задълженията по ЗДДС (отм.) за ревизиран период 1.12.-31.12.2006 г., със срок на приключване 3 месеца от датата на връчване. Заповедта е връчена лично на данъчния субект на 2.10.2007 г. Със ЗВР № 800001 от 2.01.2008 г. на органа, възложил ревизията, срокът на същите е продължен в рамките на този по чл. 114, ал. 2 от ДОПК, а именно до 1.02.2008 г. Тази заповед е връчена по реда на чл. 32, ал. 6 от ДОПК. Със заповед № К 800001 от 15.02.2008 г., органът възложил ревизията е определил с оглед на чл. 119, ал. 2 компетентния да издаде РА орган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад. Според съда съвместяването на двете качества не рефлектира върху законосъобразността на административния акт. РА е издаден под 160800001 от 10.04.2008 г. от така определения орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив. Не е признато право на данъчен кредит по фактури относно данъчен период 1.12.-31.12.2007 г. Този РА, както и заповедта за определяне на компетентния орган са редовно връчени, на основание чл. 32, ал. 6 от ДОПК. В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК този ревизионен акт не е обжалван пред директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Проведено е производство по реда на чл. 133, ал. 3 от ДОПК, а именно за поправка на очевидна фактическа грешка, като е постановен РА № 822912 от 11.08.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив. С него е прието, че в първоначалния акт е допусната ОФГ относно ревизионния данъчен период, като вместо 1.12.-31.12.2007 г. се чете 1.12.-31.12.2006 г. Този РА е връчен на жалбоподателя лично. При административното обжалване е постановено решение № 685 от 16.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. С него е оставено без уважение искането за прогласяване нищожността на първия по време РА, този от 10.04.2008 г., като неоснователно, оставена е без разглеждане като недопустима жалбата срещу същия акт по повод твърдяната му материалната незаконосъобразност и потвърден е РА за поправка на ОФК като законосъобразен. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, респ. е обсъдил конкретно всички възражения, направени пред него. Същите се повтарят и в касационната жалба. От направеното изложение безспорен се явява фактът, че първият по време РА е влязъл в сила, понеже същият не е обжалван по административен ред по повод материалната му незаконосъобразност. По повод искането за прогласяването му за нищожност правилна е преценката на съда за неоснователност на жалбата на жалбоподателя в тази й част, понеже същият е издаден в предвидената от закона форма, от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила затова. Обстоятелството, че в него е посочен погрешен ревизиран период относно изписаната година, то това не прави РА нищожен, понеже в ЗВР и последващите такива актове е посочен съответния ревизионен период и не е налице вменяване на други данъчни задължения извън процесните, както се твърди от задълженото лице. По повод възражението за незаконосъобразност на втория РА за поправка на ОФГ правилна е преценката на съда, че с оглед нормативно определените предпоставки по чл. 133, ал. 3 от ДОПК, редовно издадените и връчени ЗВР и допуснатата техническа грешка при изписване на годината, то правилно е издаден вторият обжалван РА за поправка на същия. По повод втория спорен момент относно активната материалноправна и процесуална легитимация на жалбоподателя, респ. на касатора, то по делото се установява, че в хода на ревизионното производство предприятието на "Нейджъл-55" ЕООД е прехвърлено като съвкупност от права, задължения и фактически задължения с договор от 6.12.2006 г. по реда на чл. 15, ал. 1 от ТЗ на купувача "Мая 95" ЕООД, което обстоятелство е вписано с решение № 8262 от 21.12.2006 г. по съответната партида в ТР. Прехвърлянето на предприятието не води до промяна на субекта в данъчното правоотношение, който се явява и носител на данъчното задължение. Приобретателят е солидарно отговорен за данъчните задължения на прехвърлителя, възникнали до момента на прехвърлянето на предприятието, но до размера на получените от него права, съгласно чл. 15, ал. 3 от ТЗ. При прехвърлянето отчуждителят, задълженото лице, получава само цената на тази съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Освен това с цит. разпоредба е дадена възможност на страните по договора за прехвърляне на предприятие да направят споразумение с кредиторите относно отговорността на отчуджителя, която да изключва приложението на солидарната отговорност, като в случая няма данни за такава договореност. Изложените правни изводи и съждения са правилни, аргументирани и съответстват на установеното по делото. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже не е участвал неин процесуален представител, а това е и с оглед съдържанието на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение