Решение № 15538 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2017 г.

Решение № 15538 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2017 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Т. А., чрез проц. му представител адв. Н. Б., против решение № 560/03.04.2017 г., постановено по адм. д. № 618/2016 г. по описа на Административен съд В.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. Т. А. против заповед № 0346 от 05.02.2016 г., издадена от зам. кмета на О. В., с която, на осн. чл. 178, ал. 6 ЗУТ е забранено ползването, не по предназначение, на строеж "Вилна сграда", находящ се в УПИ IХ-44, кв. 13, м. "Салтанат", Приморски парк, гр. В., с идентификатор 10135.536.173 по КК на гр. В.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Строежът е пета категория и подлежи на въвеждане в експлотация по реда, определен в чл. 177 и чл. 178 ЗУТ. Налице са фактическите и материалноправните предпоставки за издаване на оспорения индивидуален административен акт, а именно - процесният строеж вилна сграда не се ползва по предназначението му, като подземният етаж се ползва като механа, първият етаж като ресторант - снек бар и единствено вторият етаж като жилище, респ. строежът се ползва като сграда със смесено предназначение. В случая е нарушена разпоредбата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, съгласно която не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация. Налице са предпоставките на чл. 178, ал. 6 ЗУТ, поради което административният орган при установяването им действа в условията на обвързана компетентност. Спазена е процедурата по издаването на оспорената заповед. Така постановеното решение е съответно на материалния закон. По делото е установен фактът че процесният строеж - вилна сграда, е пета категория и че същият (част от него) не се ползва по предназначението му. Хипотезата на приложимата правна норма - чл. 178, ал. 6 ЗУТ изисква липса на въвеждане на обекта в експлоатация по законовия за това ред и установяване ползването на невъведения в експлоатация обект. Въвеждане на обекта не е установено, но е установено ползването му, поради което диспозицията на нормата изисква от органа да забрани ползването на обекта като невъведен в експлоатация по изискуемия ред. Фактът на ползването на строежа, без да е въведен в експлоатация по нормативно установения ред, е безспорен. Поради това, като е приел, че релевантните за издаване на административен акт, със съдържание като оспорения, факти са осъществени, административният орган е издал съответен на материалните норми акт. Крайният извод на съда за валидност и законосъобразност на атакувания административен акт е съответен на материалния закон. В разглеждания аспект въпросът дали преустройството представлява законен строеж, както и търпим ли е той, е извън обсега на предмета по делото. Забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ се налага тогава, когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и този факт е релевантен при преценката на нейната законосъобразност. Забраната за ползване се налага именно с такава цел - да преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначението си или в нарушение на условията за въвеждане в експлоатация, без значение законен ли е или не. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав